Според Лиз Бурбо, автор на книгата „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, има 5 основни рани, с които се сблъскваме ежедневно. Те са следните:
Когато едно от тези наранявания активизира вътрешните ни механизми на самозащита, ние приемаме маска, тоест поведение, което всъщност не отговаря на това кои сме или какво бихме направили в нормална ситуация. Маските си проличават дори и в типичен външен вид.
Раната от унижение е свързана преимуществено с физическия ни свят – с този на действията и на притежанията. Тя се изразява в себеунищожително поведение и е позната като маската на мазохиста.
Травмата, която я поражда, се събужда по време на развитието на физическите функции на тялото (хранене сам, лична хигиена, ходене сам до тоалетната, говорене, слушане, разбиране на разговори, сексуалност и т.н.). Обикновено се преживява в отношенията с майката или с лицето, което отговаря за изучаването на физическите и сексуалните функции, споменати по-горе.
Физическата ѝ морфология е много типична и видима – едро тяло, закръглено, обло лице, масивен, изпъкнал врат, изявена гърбица в горната част на гърба.
В своето поведение мазохистът често се срамува от себе си и от другите или се страхува да не се попадне в засрамваща ситуация. Той възприема себе си като мръсен, хаотичен и разхвърлян. Не иска да разпознава и приема своята чувственост, както и любовта си към удоволствията, свързани със сетивата. Ето защо той се компенсира и възнаграждава с храна. И той лесно се научава да си намира причини да не се наслаждава на сетивните си усещания. Той също така се страхува да не бъде „наказан“, ако се наслаждава твърде много на живота. Така той сам ограничава свободата си, като поставя умишлено нуждите на другите пред своите, за да не се радва на живота си.
В отношенията си с другите мазохистът дава вид, че иска да направи всичко за другите. В действителност той действа така, защото иска да си създава ограничения и задължения, за да не се наслаждава на свободата си. Това негово поведение също така засилва това чувство на малтретиране и унижение. И по същия начин той е склонен да омаловажава и унижава другите, като ги кара да се чувстват, сякаш не могат да се справят сами без него.
Мазохистът често е склонен да обвинява себе си за всичко и дори да поема вината за другите. Мазохистите също са изключително сексуални: те често биха правили любов, ако си позволят сетивни удоволствия. Но много често те не смеят да кажат на партньора си за това от страх да не се срамуват, че го искат толкова често.
Понятия, които често използва в речта си, за да изрази своето негативно отношение към самия себе си, са „достоен“, „недостоен“, „малък“, „дебел“, „прасе“, „мръсен“ и свързани по смисъл термини.
Най-големият страх на човека с маската мазохист е свободата, тъй като той се страхува да действа без рамки, дори ако манифестира, че иска точно това.
Вижте още:
Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид
