Според Лиз Бурбо, автор на книгата „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, има 5 основни рани, с които се сблъскваме ежедневно. Те са следните:
Когато едно от тези наранявания активизира вътрешните ни механизми на самозащита, ние приемаме маска, тоест поведение, което всъщност не отговаря на това кои сме или какво бихме направили в нормална ситуация. Маските си проличават дори и в типичен външен вид.
Раната от предателство е тясно свързана с раната от изоставяне (или рана на зависимия). Докато изоставянето е свързано с битието, предателството е свързано с притежанието и действията. Травмата от предателство дава израз у човек чрез маската на свръхконтролиращия.
Времево тази рана се развива между 2- и 4-годишна възраст, когато човек е живял с родителя от противоположния пол по времето, когато се развива сексуалната енергия, генерираща Едиповия комплекс.
Типичната за нея телесна морфология се разпознава в тяло, което излъчва сила и мощ. При мъжете раменете са по-широки от долната част на тялото. При жените долната част на тялото е по-широка от раменете (тяло с крушовидна форма). Колкото по-голяма е асиметрията между горната и долната част на тялото, толкова по-голяма е травмата от предателство.
Свърконтролиращият се държат безкомпромисно, иска да покаже на другите на какво е способен. Той често прекъсва и отговаря, преди другата страна да е приключила. Когато дадени събития и ситуации не се развиват достатъчно бързо, така че да му харесва, той изпитва гняв. Смята се за трудолюбив и отговорен и трудно понася мързела. Свръхконтролиращият мрази да му се гласува доверие и да се разчита на него. Невинаги спазва ангажиментите и обещанията си или се насилва да ги спазва. Той е нетърпелив и нетолерантен. Той самият се доверява трудно и не показва своята уязвимост.
Личните и професионалните му отношения с хора са сложни.
Той изпитва сериозни затруднения да приеме това, което вижда като малодушие у другите. Не уммее да делегира задачи и отговорности, защото не се доверява. Сред 5-те рани свръхконтролиращият е този, който има най-много очаквания към другите, защото обича да предвижда и държи във властта си всичко. За разлика от зависимия, който има очаквания към другите, защото иска да бъде обичан и подкрепян в нараняването си от изоставяне, очакванията на свръхконтролиращия са да провери дали другите правят това, което очаква от тях, за да тества непрекъснато дали може да им се довери. Той категорично защитава това, в което вярва, и очаква другите да се съгласят с неговите тези и разбирания на всяка цена. Склонен е много упорито да отстоява своята гледна точка и се стреми на всяка цена да убеди другите. Смята, че когато някой го разбере, той се съгласява с него, което, за съжаление, невинаги е така.
Речникът му утвърждава фрази като „ще се справя сам“, „аз мога“, „разбра ли сега“, „не му вярвам“, „не ми се вярва“, „ясно ли е“. Най-много се страхува от раздяла и отказ, разединение, дисоциация.
Вижте още:
