Много вода е изтекла от най-мрачните времена на патриархата до наши дни. От годините преди първата вълна на феминизма около началото на XX век, когато западният свят тепърва е започвал да се чуди дали все пак да не вземем да третираме и жените като хора и да имат те право да гласуват, например. Но още не е било сигурно, че трябва.
Феминизмът от втората вълна бележи борба за по-широк спектър от проблеми – от трудовата политика, през фактическите неравенства на работното място, ролята в семейството, сексуалността, репродуктивните права. През 1949 г., когато френският философ Симон дьо Бовоар издава книгата си „Вторият пол“, тя допълнително подхранва феминисткото съзнание и проправя пътя към по-равноправното общество, в което живеем днес.
По отношение на правата си жените сме извървели дълъг път.
Всяка малка крачка от него е пристъпена с много борба и солидна обществена комуникация. Много е постигнато, много тепърва предстои, много се и шуми в недотам градивни посоки.
Шокиращо е да си припомним някои от действията, които не са били достъпни за женската част от човечеството чак до 60-те години на миналия век, когато нашите баби и майки вече са били тук, в света, който обитаваме. При това забранени в САЩ, държавата, която сме свикнали да приемаме като люлка на прогрес и демокрация.
По това време:
Жените не са можели да си открият собствена банкова сметка или да притежават кредитна карта без писмено разрешение от своя баща или съпруг.
Не са имали правото да изпълняват функция на съдебни заседатели, за да не липсват дори и ден от дома си.
Нито пък да приемат каквато и да било форма на контрацепция, освен ако не са омъжени и съпругът им не е дал своето съгласие.
Чак до 80-те години жените не са допускани и до най-престижните университети в страната.
В професията си те получават около 60% от възнаграждението на един мъж за същата единица време на работното място.
Ако пък забременеят, не им е било гарантирано, че ще запазят работата си.
Жените не са имали законовото право да отказват секс на съпрузите си.
Всъщност изнасилването в рамките на брака е криминализирано във всичките 50 щата едва през 1993 г. и въпреки това и до ден днешен се третира по-меко в много от тях в сравнение с повечето престъпления срещу половата неприкосновеност.
Чак до 1969 г. липсва право на развод без конкретна причина по вина на единия от съпрузите.
Забранено е било и извършването на аборти, които не са по медицински причини.
Жените не са могли и да предприемат правни мерки срещу сексуален тормоз на работното място. За пръв път това се случва 1977 г.
Повечето колежански спортове не са били достъпни за жени.
Било е законно и полът да присъства като изискване в обявите за работа, и така чак до 1973 г.
В наши дни част от тези забрани изглеждат абсурдни, но други са плашещи със своята актуалност. Дискусията за правото на аборт е част от ежедневието ни. Неравностойните възнаграждения за едни и същи професии представляват проблем в редица страни. Кой знае защо, дефиницията за насилие над жена продължава да буди спорове и недоумения. Надали има майка, която да няма причина да се тревожи за кариерата си, когато се оттегли в законния си отпуск по майчинство, за да се грижи за своето новородено дете, а връщането на работа след това се оказва същинско предизвикателство.
По света, а у нас?
У нас жените за пръв път получават право да бъдат избирани в училищни настоятелства със Закона за народната просвета от 1909 г.
Ако са майки в рамките на законен брак жените могат да гласуват на местни избори от 1937 г. насам. Към онзи момент обаче те все още не могат да бъдат избирани.
Година по-късно това право се разширява и до достъп до гласуване на парламентарни избори и обхваща омъжени и разведени жени, както и вдовици на възраст над 21 години. В очите на обществото неомъжените жени продължават да не съществуват.
И така до 1944 г., когато придобиват равни избирателни права и вече могат да бъдат и избирани. Когато се говори за политическия режим, започнал през тази година и продължил до 1989 г., неговите привърженици изтъкват като преимущество правата, които той гарантира на жените. Струва си да се помисли над това, че тази политика се води най-вече с идеята да бъдат те включени поравно в трудовия процес, като същевременно не спират да изпълняват и ролята си на майки и домакини на пълен работен ден.
Прекъсването на бременност по собствено решение е законно позволено от 1956 г.
Светът, в който днес живеем, ни е подарен с всички спечели битки на нашите майки и баби и на тези мъже около тях, които са им дали безусловната си подкрепа.
Той е справедлив, но понякога само на хартия.
Всяко безнаказано убийство на жена от партньора ѝ или заради пола ѝ, всеки контрапротест на шествията за правата на жените, всяка реплика, че “тя си го е просела”, всяко ограничение в свободата на семейно планиране, обръщат часовника и ни връщат години назад. На място, където не искаме да се връщаме.
Вижте още:
За абортите и други демони
