Аз не съм жертва на домашно насилие. А ти?

| от Диана Юсколова |

Аз не съм точно човекът, който смело може да каже „Разбирам проблема“. Имах късмета да отрасна в семейство на любящи родители, отдадени един на друг, после имах и щастието да срещна човек, който повече от 30 години стои до мен и е дясната ми ръка, равновесието и вдъхновението ми. Не всяка жена обаче има този късмет.

Всъщност, в живота на всяка трета жена се случва друго – това, което наричаме с думите агресия, насилие, кошмар.

Отношенията между двама души не са просто нещо, не опират само до вечеря, общо легло и отношение към децата. Никой не може да предвиди как ще се развият обстоятелствата, какво ще се случи (или няма да се случи) утре. Никой не може да каже със сигурност кога нещо се счупва, тръгва в погрешна посока и води до крясъци и удари, но е факт, че в съвременното българско общество това се случва все по-често.

Ставаме свидетели не просто на „дим от комина“ и семейни скандали, а на небивали по своята жестокост саморазправи, за които не може да има достатъчна причина. Не че изобщо може да има оправдание за насилието – то е просто един от грешните начини човек да каже нещо. Когато казваме нещо с насилие обаче, не можем да очакваме да ни чуят или разберат. А нали към това се стремим всички – да ни приемат и уважават, да чуват думите и болките ни, да споделяме трудностите и радостите…

Кога точно скандалът, заяждането и физическият тормоз се превръщат в престъпление?

Чл. 2. от Закона за защита от домашното насилие гласи: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище“.

Тоест, недопустими са не само физическата саморазправа, но и обидите, принудата, ограничаването на възможността да контактуваме с приятели, роднини или с когото решим, заплахите, ограничаването на средствата ни и поставянето в състояние на икономическа зависимост, опитите да ни казват къде да отидем  и къде – не. Всичко, с което не сме съгласни, а някой се опитва да ни наложи, е насилие. В случай, че върху нас се упражнява насилие, възможно най-бързо трябва да потърсим помощ.

Вижте още:

„Дали не трябваше да потърпя още малко?“

Защо жертвата на домашно насилие се нуждае от помощ?

Много често жертвите на системно домашно насилие са склонни да неглижират действията на своя партньор, да се самообвиняват, да оправдават неоправдаемо поведение в името на някакво евентуално бъдещо разбирателство. Такова обикновено не се постига, напротив – разривът в отношенията се задълбочава и насилието придобива размери, които могат да застрашат не само здравето на жертвата, но и физическото ѝ съществуване. Дори само споделянето на проблема може да се окаже решаващо за една по-сериозна промяна в отношението към него, а и в целия живот на конкретните хора. Защото не говорим само за статистика, а за живи хора, с техните трудни, истински истории, с техните страхове и надежди.

Обича ме – не ме обича

Любовта може би е най-силната и най-градивната емоция, на която е способен човекът. Тя обаче не може и не трябва да е оправдание за агресия към партньора. Обичането не е подозрения, съмнения, заплахи и страх. Обикновено хората, които малтретират близките си са манипулатори – лъжат, изискват непрестанно внимание, очакват грижа и похвали, обвиняват неоснователно, и най-важното – стремят се да контролират не просто конкретната житейска ситуация, но и живота, мислите и действията на партньора си.

Контролът също не е обич, контролът е контрол. Двете неща нямат нищо общо.

Всеки от нас познава поне една жена, пострадала от домашно насилие. Всеки от нас знае, колко трудно е тя да бъде убедена да предприеме необходимата стъпка, за да промени положението си на бъдеща жертва на тежко престъпление.

Не съм експерт, но и аз познавам такива жени, и виждам в очите им страха да не останат сами, необичани и неразбрани. Виждам и колко малко те самите харесват и обичат себе си. А ако сама не обичаш себе си, как можеш да твърдиш, че друг те обича?

Първата стъпка

Ако сте жертва на физически тормоз, можете да се обадите на спешния телефон 112, за да поискате помощ. Преди да изпратят екип на полицията, операторите задават няколко уточняващи въпроса какви са обстоятелствата. Междувременно трябва да потърсите лекар, който да установи травмите и да ви издаде медицинско свидетелство, което ще можете да приложите към жалбата си в полицията. Жалбата към МВР можете да подадете и в случай, че няма физическо насилие, а сте жертва на психически тормоз, принуда или заплахи. Срокът за подаване на жалба е един месец от акта на насилие.

Жертвата на насилие може да подаде и молба за защита от домашно насилие и пред районния съд по своето местоживеене в срок до един месец от акта на домашно насилие.

След като бъде сезиран чрез молбата на пострадалото лице, съдът има правомощие да разпореди издаване на заповед за защита от домашно насилие, както и да наложи конкретни мерки за защита. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Тези обстоятелства трябва да бъдат посочени в молбата за защита от домашно насилие, за да може да бъде издадена заповед за незабавна защита от съда.

Ето някои телефони, на които можете да споделите своята история и да потърсите помощ, ако имате нужда от защита:

0800 1 8676 и 02/981 76 86 – Национална Гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие – 24 часова услуга, осъществявана от екип на Фондация „Асоциация Анимус“. Осигурява помощ за пострадали от домашно насилие и трафик на хора, като насочва пострадалите към социални услуги в цялата страна.

0800 11977 – безплатна и анонимна телефонна линия за жертви на домашно насилие. Инициативата е на „Алианс за защита от насилие, основано на пола“. На 24-часово разположение са психолози и специалисти в работата с жертви на домашно насилие.

0700 40 150 – Психологична денонощна линия за обслужване при кризи, инициирана от Асоциация „Деметра“. Линията работи 24 часа, 7 дни. Асоциацията си партнира с Приемната за жертви на домашно насилие в УМБАЛСМ „Пирогов“.

0879 26 01 01 и 032/26 07 08 – Фондация „Да“, Пловдив е член на европейска мрежа за борба с насилието над жени и деца WAVE! Предоставя безплатно правна и психологическа помощ.

076/ 60 10 10, 076/ 60 33 60 – Фондация ПУЛС, Перник предоставя помощ на пострадали, психологическо и юридическо консултиране, кризисна интервенция.

Още от автора: 

Теория на конспирацията за неваксинирани