Господарка на тялото си: кратка история на контрацепцията

| от Десислава Михайлова |

Жената може и да е създадена от реброто на първия мъж, но тя притежава дар, с който той не е удостоен, а именно – да създава нов живот.

На Ева никак не й е било лесно. Освен, че е станала символ на първородния грях, тя е живяла около 800 години и за това време освен синовете – Каин, Авел и Сит, тя ражда още деца в изобилие. Сигурно в един момент й се е искало да има малко почивка. За съжаление, първата жена е само един пример за това как през вековете се третира въпросът за правото на нежната половина от човечеството да разполага с тялото си така, както иска.

Бивайки дарена с божия дар на съзиданието, исторически жената не е имала право да го отхвърля.

Макар още от най-древни времена различни народи и култури да са разработвали схеми, отвари и материали, с които да регулират този процес, реално чак през ХХ в. някои дами започват да поемат контрола в свои ръце. Преди това те са били подчинени на религиозни догми или на политически доктрини и са били приклещени в морални окови. Макар да сме в хай-тех периода от историята и да се смятаме за много морално разкрепостени, отново въпросът за тялото на жената и контрола над него остава тема табу. Все още има жени по света, които се изолират от общността, само защото имат цикъл или законът им забранява да правят аборт.

Въпреки тези рестрикции, през вековете можем да отличим интересни експерименти, служещи като средства против забременяване.

Терминът „контрацепция“ е късен и се появява едва през XIX в.

Той буквално се състои от думите „срещу“ и „зачеване“ или с други думи – „противозачатие“. Може да се срещне и като „конрол на бремеността“ или „контрол над плодовитостта“. Какъвто и да е конкретния термин, той означава едно и също, а именно – всички методи и средства, които се използват с цел да се предотврати забременяването.

Кога се появяват първите контрацептиви?

Ако върнем лентата назад и разтворим Библията, ще попаднем на някои интересни и не толкова религиозни пасажи.

В Битие, Стария Завет, се споменава един от първите методи за предотвратяване на нежелана бременност, а именно – прекъснатото сношение: „Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово и затова кога влизаше при братовата си жена изливаше семето си на земята“. Днес този способ се смята за доста ненадежден и в повече от 70% от случаите реално води до забременяване.

Оставяйки настрана каноничните текстове, не е учудващо, че едни от първите народи, които описват различни методи за контрацепция, са древните египтяни.

Първият запазен текст с подобно съдържание датира от около 1800 г. пр. Хр. и се казва папирус „Кахун“. В него буквално се описват вътрематочни изделия изработени от акациева гума, които наподобяват съвременните спирали. Други техники за избягване на бременност, посочени в същия текст, са смеси от мед и натриев карбонат или от крокодилска тор и пресечено мляко, които се поставят във влагалището. Още тогава са правили връзката между високата киселинна среда и как тя влияе негативно върху процеса на възпроизвеждане. В друг папирус – „Еберус“ от 1550 г. пр. Хр. се споменава, че може да се направи смес от мед и мъх, която да покрие влагалището. Нещо повече, в някои документи дори са запазени рецепти за отвари, които променят хормоналния баланс в тялото. По всичко личи, че древните египтяни са създали първите прототипи на таблетките за контрацепция, спиралите и дори на презервативите, тъй като има описания как мъжете понякога са поставяли парчета лен върху половия си орган по време на акт.

Развитие на контрацепцията през Древността

През Античността египтяните не са единствените, които изобретяват техники за контрацепция. Развитие на методите има и при гърците и римляните. Дори известни философи и писатели разсъждават по темата. Гръцкият лекар Сиранос от Ефес описва от коя възраст е най-безопасно да се прилага контрацепция. В Древен Рим този въпрос е бил особено важен, тъй като знатните семейства са практикували идеята за планиране на бременността и ограничаване на потомството до определен брой деца.

Аристотел, освен възгледи за политиката, реториката и поетиката, споделя и изпитани начини за предотвратяване на бременността.

Неговият метод е чрез кедрово масло, забъркано с олово, тамян и зехтин. Въпросът за потомството е занимавал известния гръцки философ, тъй като той смята, че „държавата трябва да регулира семейния живот на гражданите“. Неговият ученик – Теофраст го надскача в това отношение, тъй като той пръв описва свойствата на растението силфий. Този вече митичен представител на флората е наподобявал копъра и се е отглеждал на малка територия по крайбрежието на днешна Либия. Всякакви опити да се култивира на друго място биват неуспешни. Това е било толкова рядко и ценно растение, че е отпечатано на монетите от региона, а цената му е била баснословна за времето си. Поради огромното търсене и експлоатация, силфият изчезва.

В Древен Рим се появява прототипът на „пояса на верността“. Този атрибут, който е особено популярен през Средновековието, в Античността е бил поставян на робините. Представлявал е два кожени ремъка, които се закрепвали за талията. Друг способ за предпазване от бременност в Древен Рим е в конкретната техника на половия акт, а именно – широко се практикувало аналното сношение. На римляните им е било ясно, че по този начин няма да създадат нежелано потомство. Сред субстанциите, които са поглъщали жените, за да не забременеят, се споменават отвари от: пелин, джоджен, рицин, говежда жлъчка, чесън, нар и др.

Средновековието и контрацепцията

Както може да се досетим Тъмните векове са едно от най-неблагоприятните времена за жените от сексуална гледна точка. Първо, защото увеличаването на потомството се смятало за главно тяхно задължение и второ – защото всякакви техники за предпазване от тази благословия се възприемали като вещерство.

Въпреки това в своето отчаяние дамите са прибягвали до най-различни средства, най-често под формата на отвари и амулети. През този период все по-често се практикува прекъснатият полов акт, а като алтернатива се правела смес от корен от лилия и ръж, която се поставяла във влагалището. Амулетите, които се продавали от шарлатани и знахари, се слагали от вътрешната страна на бедрото и се смятало, че силата им ще предотврати бременността. Те били направени от кости от черни котки, секрети от уши на мулета, тестиси от невестулка и какви ли още не изключително отблъскващи субстанции. От съвременна гледна точка можем да си представим, че това вероятно е нарушавало романтиката в тези мигове на споделена интимност.

Ново време на контрацептивите

Ренесансът затваря вратите на Тъмните векове на контрацепцията и отваря широко портите на по-съвременни методи. Макар още от Древността да съществуват прото-презервативи за мъже, именно през Новото време те стават изключително популярни. Това се дължи основно на един мъж, останал в историята като най-известния любовник – Джакомо Казанова. Той насърчава господата да ползват животински черва, които да поставят на своя полов орган и по този начин да се насладят на акта без нежелани последствия. Също така в неговата биография се среща и идеята да се изстисква лимон във влагалището на жената, чрез което киселинността убивала сперматозоидите. Единственото, което Казанова пропуска е, че тези техники не предпазват от болести, разпространявани по полов път.

Съвременни методи за контрацепция

Дълга върволица от векове сполучливи и недотам сполучливи експерименти в областта водят до заветния момент, когато през XIX век най-сетне започва да се заражда концепцията за съвременната контрацепция и моралните дилеми, които тя повдига като въпроси. Именно в неговия край, наред с концепцията за правата на жените, се появява и движението за контролиране на възпроизводството. В карикатури от онази епоха, може да се видят суфражетки, които се бият с щъркели, разнасящи бебета.

В навечерието на Първата световна война се появява и самият термин „контрол на бременността“, чийто автор е медицинската сестра и активиска за правата на жените – Маргарет Синклер. Според нея ефикасните методи за контрацепция ще доведат до намаляване на опасните незаконни аборти и ще спасят много жени. По това време в САЩ е в сила законът Консток, съгласно който всякаква пропаганда за предпазване от бременност е нелегална. За да се спаси от затвора, Синклер бяга от САЩ и се заселва във Великобритания. Там тя продължава да развива своята теория как жените трябва да получават и удоволствие от половия акт, без да има последици за тях. С времето Синклер открива, че един от новите и интересни методи за предпазване е гъвкавата диафрагма, разработена в една холандска клиника.

Първата клиника за контрол на бремеността е създадена във Великобритания от Мари Стоупс, която се е занимавала с евгеника и ботаника. В лечебното заведение работели лекари и акушерки, които предлагали цервикална шапчица като метод за предпазване. Това е бариерен контрацептичен метод, който покрива шийката на матката. По-късно клиниките на Синклер и Стоупс прерастват в първите асоциации за семейно планиране и родителство.

Пробив в контрацепцията се прави едва през 50-те години на ХХ в. Тогава биологът Грегъри Пинкос и гинекологът Джон Рок започват разработката на първите противозатъчни хапчета. Идеята им е те да регулират хормоналния дисбаланс при жените и да тушират менструалните разтройства. Първото хапче излиза на пазара през 1960 г. и е известно като „Еновид“.

При господата също има развитие.

В средата на XIX в. се появяват първите гумени прпезервативи, а през 20-те години на ХХ в. са създадени и латексовите кондоми. Причината за тяхното подобрение и еволюция е не толкова желанието да се предпазят жените от бременност, колкото нуждата мъжете да избегнат болести, разпространявани по полов път, като например сифилиса.

If He Doesn't Have a Condom, 1989. American Public health poster for AIDS. (Photo by: Universal History Archive/Universal Images Group via Getty Images)

Снимка: „Ако той няма презерватив, просто поемете дълбоко въздух и му кажете да отиде да намери“ – американски плакат за популяризиране на презервативите като борба срещу СПИН / 1989 година / Universal Images Group via Getty Images

А днес?

За радост, в съвременния свят не ни се налага да връзваме черва или да търсим кости от животни, за да контролираме тялото си. В днешно време има широк спектър от средства, които предпазват от забременяване – например хормоналните противозачатъчни таблетки, мъжките и женските презервативи, диафрагмите и шапчиците, както и вътрематочните спирали и системи.

Въпреки това контрацепцията и сексуалното здраве са все още тема табу дори и в ХХI в.

Законът Консток в САЩ, който е въведен след Гражданската война, поради широко разпространената порнография сред войниците, и който довежда до ареста на активистката Маргарет Синклер, все още не е отменен. В Ирландия, например, едва през 80-те години на ХХ в. е разрешена продажбата на презервативи. В Полша жените продължават да се борят за правото си да имат контрол над своето тяло. Колкото и да е странно, в САЩ, Канада, Австралия и Великобритания все още не е разпространена продажбата на контрацептиви без рецепта, за разлика от държави като Пакистан, Китай и Украйна, където те свободно могат да бъдат закупени.

Контрацептивите изминават дълъг път преди да се превърнат в удобни съвременни средства за предпазване от нежелана бременност. За съжаление, тяхното разпространение и употреба все още не е свободно в целия свят.

Съвременните дами са облагодетелствани от факта, че имат власт над тялото си, за която жените през Средновековието само са си мечтали. През последните десетилетия представителките на нежния пол изминаха дълъг път в името на това да взимат решения за собствените си тела. Въпреки това остават още битки, които трябва да се водят и да бъдат спечелени.

Още от Десислава Михайлова: 

Листа, папирус, памук, лигнин: пътят до дамските превръзки е дълъг

За култа към мъжката рожба и други истории

Жената и нейната социална роля: позволено ли ни е да имаме всичко?

Защо е важен 8 март?