Инцестът (кръвосмешението) се дефинира като сексуална връзка между двама души, които са прекалено близки роднини, за да сключат брак, например родители и деца, братя и сестри и други близки членове на семейството. Въпреки това, по време на моята първа сватба, научих за нещо, наречено емоционален инцест – или скрито кръвосмешение – когато осъзнах, че майката на моя съпруг също така се вживява в ролята на негова съпруга.
Звучи лудо, защото е. Но е нещо, което съществува.
Разбрах, че нещо не е наред, наистина не е наред, когато осъзнах, че майката на Хенри – Джоан, се разстройва всеки път, когато той и аз демонстрираме публични прояви на привързаност. Стана очевидно, че се дразни, защото изкрещя: „Не и в моя дом!“, когато синът й целуна целомъдрено мен, жена си, по време на вечерята за Деня на благодарността. В началото, когато започнах да излизам с Хенри, с моята свекърва бързо се бяхме сприятелили, затова си помислих, че може би нейните чувства към мен са се променили, след като се омъжихме. Но бързо разбрах, че не аз съм тази, която тя не харесва – тя не харесваше онова, което аз представлявам за нея.
Джоан се държеше със сина си като с партньор, довереник и приятел – качества, които една жена търси в съпруга си, качества които моят съпруг и аз намирахме един в друг.
Разведена от десетилетия и живееща сама, със син, който е женен за мен – към кого би се обърнала тя за да задоволи нуждата си от емоционална близост?
По време на нашето приятелство, ухажване и последвал брак, чувствах нарастващата ревност на Джоан и нейното едностранно състезание за вниманието и привързаността на Хенри.
От първите етапи на нашите отношения разбрах, че това е жена, която отчаяно се опитва да задържи сина си, като се грижи за него по начин, по който една съпруга би го правила. Въпреки това не бях сигурна дали онова, което виждам, е толкова необичайно, колкото изглеждаше. Докато растях, аз самата имах обтегнати отношения с майка ми, така че част от мен се колебаеше дали просто не разбирам какво представлява любящата връзка между майка и дете. Така че се омъжих за Хенри и за неговата дисфункционална връзка с Джоан.
Мисля, че съм се сблъсквала с всички възможни червени флагове във връзките, но сред най-разрушителните отношения е това на майка, която се отнася със сина си като със съпруг и на син, който го позволява.
Стереотипно свекървите защитават синовете си и никога действително не одобряват техните жени. Това може и да е клише, но се основава на онова, което най-често е вярно. Независимо от всички ужасяващи истории, които чух от приятели, и видях по филмите и телевизионните шоута за деструктивни майки и женени синове, никога не съм си представяла, че ще срещна жена като Джоан.
Не бях терапевт на Хенри, но знаех достатъчно, за да видя корена на страха от изоставяне, който имаше Джоан. Нейният съпруг напуснал семейството десетилетия по-рано, оставяйки Хенри да се грижи за майка си. Когато той започнал да работи, се оказал основният източник на финансови доходи за домакинството. Като съвсем млад човек Хенри плащал сметките, пазарувал продукти от магазина и дори платил таксите за колеж на своите братя и сестри.
Хенри е бил женен два пъти, преди да се срещнем, и когато повдигнах въпроса за поведението на майка му, той призна, че е преминал през подобни обстоятелства и с предишните си две жени. Джоан ги мразела и съвсем умишлено ги изпъдила и той не направил нищо, за да предотврати това.
Когато става дума за финанси, членовете на семейството често си помагат и така трябва да бъде. Но освен финансов благодетел за майка си, Хенри имаше задължения да запълва и нейните емоционални нужди и интимни празнини.
Една събота вечер Хенри получи обаждане от Джоан, която го молеше да кара два часа до нейната къща, за да оправи запушен канал. Както винаги, той се подчини.
Когато пристигнал, тя му направила вечеря и той остана да преспи там, което съвсем не беше необичайно. Тя често имаше нужда от него и той трябваше да се справя с различни домашни задължения по къщата, като тя се стараеше той да има достатъчно работа, че да стане твърде късно, за да се прибере у дома.
На следващата сутрин все пак Хенри се прибра при мен и ме изненада като каза, че ще спази нашите планове за романтична среща същия ден. Това трябваше да бъде нашият първи съвместен Ден на майката, който отбелязвахме заедно като семейна двойка с деца. Час след като Хенри пристигна, Джоан звънна на домашния телефон.
„Здравей“, казах, готова за най-лошото.
„Ти ши***на куч*о!“, изкрещя Джоан – „Дай ми да чуя шиб*ния си син!“
Оказа се, че Хенри напуснал дома на майка си преди тя да се събуди, за да бъде сигурен, че тя няма да го спре да си тръгне. Когато Джоан се събудила и видяла, че Хенри си е отишъл, тя се почувствала така, сякаш нейният съпруг я е изоставил заради друга жена – и точно така и реагирала. Веднага след като приключи напрегнатия разговор с майка му, Хенри се отправи обратно към дома й, за да прекара Деня на майката с нея, оставяйки ме сама с децата. Както обикновено, Джоан спечели борбата за нашия съпруг – битка, в която само тя участваше.
Казах на Хенри, че това е лимитът, който мога да понеса. Той отговори, че виждал всичко ясно, но не знаел как да го спре. Той винаги беше под огромно напрежение, за да успее да направи всичко за нея и семейството им, така че нямаше място за неговото собствено семейство.
И ето че след почти шест години заедно, Хенри и аз в крайна сметка се разделихме. Около две години по-късно и едва няколко седмици след като се бях омъжила повторно, Джоан ми се обади по телефона, за да ме попита как съм успяла да продължа напред и да се омъжа за някой друг толкова бързо. Тя не можеше да разбере как съм могла да пусна Хенри след всички тези години, през които тя го задържаше. А аз не можех да разбера неумението й да оставя нещата просто да се случват.
Няма начин да се съревновавате с майката на мъжа си, точно както няма начин за съпругата да разкрие десетилетия семейни травми и емоционална злоупотреба.
Ние често ги наричаме „мамини синчета“ и въпреки че е окуражаващо да бъдеш с мъж, който обича и уважава своята майка, е разрушително, когато тези потоци от любов и респект се излеят в океан от нездрава привързаност и неуважение към жената, която този мъж е избрал.
Твърде често самотните майки превръщат синовете си в свои съпрузи…
Има нещо прекрасно в това да гледаш как твоето момче се превръща в мъж. Като майка на пораснал син, аз съм поразена от величието, създадено с моя помощ, и повече от всякога се чувствам длъжна да направя всичко възможно, за да го запазя – дори от себе си. Като всеки човек имам травми и празнини, несигурности и недостатъци и е моя работа да ги лекувам и да ги пазя да не навредят на сина ми.
Предавайки своите рани на него, единствено ще го нараня и ще направя така, че той никога да няма здрава връзка със своята партньорка. Когато се обвърже сериозно или ожени, не бих искала неговата жена да се чувства така, сякаш трябва да се състезава с мен. Тя ще бъде моя дъщеря и нямам търпение да се срещна с нея.
ОК е да поставиш твърди граници пред своята майка. Няма нищо, което можеш да направиш, за да я накараш да те обича по-малко, но винаги има какво да направиш, за да я накараш да те уважава малко повече. Като майки, ние само можем да отглеждаме синове. Да станете мъже обаче, си зависи от вас. Понякога ти трябва да напомняш на майка си, че винаги ще бъдеш неин син, но никога няма да бъдеш нейното малко момче отново.
И когато намериш жената, с която би искал да споделиш живота си, постави брака си преди майка си. Добрата майка ще те разбере, а жена ти ще ти бъде благодарна.
*Елизабет Овесън е психолог, терапевт, автор и блогър. Нейният текст е публикуван в LEVEL/Мedium.com и е преведен с редакции и съкращения.
