Не е необходимо да си родител, за да си запознат, или поне да си чувал, за проблема с местата в общинските ясли и детски градини в София. Макар и още през 2018 г. кметът на града, Йорданка Фандъкова, да твърди, че само след две години за всяко дете ще има място в детска градина, при това в близост до дома, темата и с днешна дата продължава да виси със страшна сила в общественото пространство, родителите и техните деца продължават да са потърпевши от невъзможността на общинските власти да намерят работещо решение, а класирането за детски заведения въз основа на точково оценяване по критерии, несправедливи за редица семейства и неизпълними за някои, остава… кутия, пълна с тайни. Всяка година хиляди деца са лишени от възможността да се класират в детска ясла или градина, а техните семейства, и най-вече майките им, са изправени пред патова ситуация, в която липсва избор, който да е удачен за всички членове на семейството.
Какви са алтернативите пред тези майки, бащи и деца?
На „бабин дом“? Не всяко семейство може да се похвали с живи, здрави, трудоспособни, обитаващи същото населено място и желаещи да се включат активно в отглеждането на своето внуче родители. А дори и когато всички тези показатели са налице кумулативно, този вариант не е идеален. От една страна, при него се отнема възможността за ранна социализация на детето сред връстници, а от друга, често навлизаме в хипотезата на остър ценностен и възпитателен сблъсък между поколенията. Сблъсък, който се простира от остарели разбирания като носенето на шалче върху устата през зимата и на елече през лятото и продължава през разликите във възгледите за храненето, прекарването на свободното време, поощренията, наказанията, възпитателните послания спрямо детето.
Вижте още: Нарцистичните баба и дядо са по-вредни, отколкото предполагате
Пословицата „много баби – хилаво бебе“ рядко се употребява случайно. Най-трудно често се оказва да обясниш на родната си майка колко неуместна е уж невинната употреба на едновременно дискриминационен, отнемащ личния избор и подтикващ към нездравословно хранително поведение израз каато „изяж си всичко да не те надбори циганчето, иначе няма да станеш от масата“.
Детегледачка? Тук отново е валиден проблемът с липсата на ранна социализация. Дори ако приемем, че семейството успее да открие перфектното съвпадение с човек, на когото да има доверие да му повери детето си, можем ли да твърдим, че тази опция е валидна за всяко семейство? При брутна минимална работна заплата в размер на 710 лева и цена на услугата, която рядко пада под 10 лева за час, не е трудно да изчислим, че за редица родители, ако не напълно недостъпна, то детегледачката е най-малкото по-неизгодна за семейния бюджет от това единият от двамата да си остане у дома.
Вижте още: Когато търсиш детегледачка в София….
По време на острите етапи от COVID-19 пандемията родителите, връщащи се от майчинство към трудова заетост, които не са могли да използват услугите на общинските и частни ясли и детски градини, за кратко са имали възможността да разчитат на програма, предоставяща детегледачки. Програмата обаче е преустановена, тъй като нейна основа цел е да подпомага семействата в контекста на ефектите от пандемията.
Частно детско заведение? Също вариант, който остават недостъпен за семейства, чийто доход не надвишава поне средния за населеното място. Възможността за компенсиране на разходите по отглеждане на деца над 3-годишна възраст, неприети в детска градина, не е достатъчна, за да им гарантира такава възможност. Компенсациите не покриват цялата стойност на заплатената услуга. Съгласно приложимата наредба на МОН, компенсациите не се изплащат за деца под 3-годишна възраст, следователно те изобщо не обхващат родители на деца, неприети в общински ясли.
Вижте още: Всички видове помощи за дете, които можем да получим от държавата
И още нещо: мярката е насочена, единствено към родители, които първоначално могат да си позволят самостоятелно ползването на частна услуга, и при покриване на определени критерии. Извън това, частните детски заведения често са компромисни от гледна точка на локация и на открито пространство, осигурено на децата. Не е изключено, дори ако семейството съумее да запише детето си в частно детско заведение, там то да попадне в характерна с един типичен манталитет на показност среда от деца на „хора с пари“ и да бъде подложено на социален натиск, изграждащ консуматорска нагласа, при който още преди постъпването си в училище да бъде изложено на очакванията да притежава най-новия модел смартфон или маркови дрехи, за да се интегрира сред връстниците си.
Кооператив? Може би алтернативният вариант с най-много плюсове, но не за всеки. Съгласно дефиницията на Асоциацията за родителските кооперативи той представлява гражданска инициатива за съвместно отглеждане и обучение на деца при активно родителско участие. Цели се среда, близка до семейната, която отразява възгледите и разбиранията на общността по отношение на принципите и методите на отглеждане, възпитание и обучение на децата. Няма комерсиален характер и не се търси разпределяне на печалба. Макар и тази опция отново да не е възможна за всички родители, тъй като условията им на труд или дори педагогическите им умения може да не позволяват личното им участие, тя все пак е най-гъвкавият вариант, съществуващ към момента. Родителските кооперативи обаче не са регламентирани от националното ни законодателство, следователно няма как да се ползват с никаква форма на подкрепа от страна на държавата. Напротив, в миналото нееднократно е обсъждана дори категоричната им забрана като алтернативна форма на грижа за децата. Също така, тази алтернативна форма не се признава при следващо кандидатстване в общинско детско заведение и не носи точки.
Лесно е да забележим колко значителен е рискът редица семейства да останат изправени или пред алтернатива, която не им е по мярка, или пред абсолютна липса на алтернатива.
Това, за което по-рядко става дума в публичното пространство обаче е, че именно жените са най-потърпевши от едно подобно развитие.
Според масово битуващата патриархална обществена нагласа жената е тази, която трябва да понесе тежестта на отглеждането на децата в семейството, докато мъжът – да се развива професионално и да осигурява доходите в домакинството, ако двойката стои пред такъв избор. Дори и сама по себе си, стигмата върху мъжете, оставащи у дома, за да се грижат за децата, и съответно работещите жени майки, е достатъчна, за да демотивира семейството да се спре на такъв вариант, или поне да породи потенциални конфликти и напрежение между родителите. Наред с него влияние оказва фактът, че бащата може да поеме майчинството от майката едва след 6-ия месец на детето, а често пъти, поради наличието на разлика във възнагражденията между половете в полза на мъжете, тази опция е икономически неизгодна. В резултат на това тежестта по отглеждането се понася от майката в болшинството от случаи.
Вижте още: Отпускът по бащинство променя мъжете, ето как…
Съгласно представително Изследване за влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в град София върху живота на жените, проведено от организацията ЛевФем сред 300 софийски майки с деца на възраст от 1 до 6 години в периода между ноември 2021 г. и януари 2022 г., на преден план излизат някои от последиците от проблема с детските заведения върху жената в семейството. Според изследването, доходът на около 50% от търсещите общинска услуга за децата си се равнява приблизително на необходимия минимум средства за издръжка на тричленно домакинство от типа двама родители и дете.
Профилът на типичната жена, която иска да запише своето дете/ деца в общинска ясла или детска градина, е на възраст между 30 – 40 години, омъжена е или живее в съжителство без брак/ на семейни начала, по-вероятно е да е с висше образование, наета е на безсрочен трудов договор, има постоянна адресна регистрация през последните над 3 години на територията на Столична община и доходът на нейното домакинство се равнява приблизително на минимума необходими средства за издръжка на тричленно домакинство, включващо двама родители и едно дете към края на 2021 г. за София или малко над този минимум. В този смисъл профилът на тези жени отговаря на този на средната класа.
41% от семействата с деца на възраст от 1 до 6 години не са се сблъсквали с проблем с недостига на места в детските заведения, но мнозинството от 59% е било или продължава да бъде изправено пред него.
Близо 49% от жените в тези семейства споделят, че са се чувствали затруднени в ежедневните си ангажименти във висока или много висока степен през целия период, през който детето им няма възможността да посещава общинско детско заведение. Затрудненията им са от естество, вариращо от финансови проблеми до невъзможност за професионално развитие, липса на свободно време и почивка, физическа и времева невъзможност да съвместят всичките си ангажименти.
Вижте още: Майката, която носи на гърба си цялото семейство
Как това афектира жените в тези семейства? Ето някои от заключенията от изследването:
Животът на тези жени бива изцяло сведен до социалната роля на майка, което ги поставя в ситуация на тотална зависимост от техния партньор, в случай че могат да разчитат на подкрепата му. Тези жени извършват нископлатен или най-често безплатен труд, а липсата им на собствени доходи отнема тяхната финансова свобода и самостоятелност. Поради зависимостта си в рамките на дома те са изложени на по-висок риск да претърпят някаква форма на домашно насилие. Намалява възможността им да се развиват в професионален и личностен план дългосрочно, губят част от шансовете си на пазара на труда, ограничават се в значителна степен вариантите им за социализация, запознанство и общуване с хора, поддържане на приятелска среда и близост извън рамките на семейството, обучение, квалификация, почивка. Жените, поставени в тази ситуация, са едновременно претоварени и декласирани икономически.
Вижте още: „Чак пък всяка трета да е пострадала от насилие…“
Съгласно разглежданото изследване, над 70 % от респондентките, чиито деца не са били приети в ОДЗ, не потребяват никога частни услуги (частна детегледачка, групова форма на грижа – частна ясла и детска градина, кооператив и др.) и животът на жените се преструктурира съобразно описания начин. Обяснение можем да потърсим в това, че над половината от домакинствата разполагат с доход от 1000 – 3000 лв., който, както казахме, се равнява приблизително на минимума необходими средства за издръжка на тричленно домакинство, включващо двама родители и едно дете към края на 2021 г. за София. Минимум, който не позволява потреблението на частна услуга. Компенсациите на разходите на родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато децата не са приети в държавни или общински детски градини и училища поради липса на места за предучилищно образование обхващат твърде малък дял от домакинствата.
Случващото се афектира кариерния път на жените като цяло не само пряко, но и косвено.
Към момента у нас разликата във възнагражденията между мъжете и жените е в размер на 12% в полза на мъжете. Между 18- и 25-годишна възраст, тя е драстично по-ниска – 6%, но с напредването на времето и навлизането на жените в така наречената традиционно „детеродна възраст“ тя расте – от една страна, спрямо жените, които губят отвоюваните с образование, труд, усилия, комуникация свои позиции в професионалната йерархия и отпадат от кариерната стълбица по време на майчинството, а от друга, поради общите опасения и предразсъдъци на тези работодатели, които си имат „едно наум“, наемайки на работа жена над 25 години.
На 12 май, когато авторите на изследването представят публично неговите резултати, аз се присъединявам като наблюдател в събитието. Научила съм за него от няколко свои приятелки – майки на деца на възраст за детска ясла или градина. За разлика от мен, те не успяват да присъстват онлайн или офлайн, за да чуят повече по темата, която е жизненоважна за благосъстоянието на тях и децата им. Нямат физическата и времевата възможност.
*За написването на текста са използвани данни от Изследване за влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в град София върху живота на жените, проведено от организацията ЛевФем – група, занимаваща се с с политическо образование и активистки изследвания, публикации и мобилизации, целящи изостряне на посланията на съществуващи социални движения и обвързването им с феминизма.
Вижте още:
Обръщения, предположения и докосвания: Невидимите прояви на микроагресия към жените в офиса
