Майката, която носи на гърба си цялото семейство

| от MamaMia |

„Събуждаш се сутрин и веднага трябва да си във форма. От момента, в който си отвориш очите пред теб се появява създанието, че от теб зависят най-близките ти хора на света. В моя случай това са дъщерите ми на 18 и 16 години. В началото ръцете ми трепереха. Но след това, когато ден след ден видиш, че успяваш, въпреки хилядите трудности и един ден виждаш уважението в очите на някой колега, на магазинера или на съседката – тогава нещо в теб се проеобръща. Чувстваш се различна. По-силна. Вече не си оставена на вълните от бурното море на живота, които те люшкат. Трудно е да носиш целия товар на гърба си. Но си има и своите предимства.“

Адриана Бриоти е една от хилядите майки по света, които носят цялото семейство на гърба си. Всеки ден носи вкъщи хляб и много обич. През 2006 година тя се разделя със съпруга си, а децата са на 4 и 6 години. Оттогава ги отлежда сама. И във финансов план, защото мъжът й няма възможност да дава нищо.

Обаждаме се на Адриана към осем вечерта. Тя върви към къщи, в един от крайните квартали на Милано, след 12 часов работен ден.

Дали дългият работен ден ми тежи? Свикнала съм, за мен е нормално. Професията ми е археолог и ходя по строителните площадки, в които са открили древни останки, които трябва да се проверят и запазят. До 2009 година работех в голяма фирма със стотици служители. Но дойде кризата и ни уволниха всички. А цялото семейство на мен чакаше. В този момент ми беше най-трудно. Но свикнах с всичко. За известно време бях сервитьорка в ресторант. Всяка работа има своето достойнство. Но работата, която ти си си избрал, ти носи най-голямо удоволетворение.

Затова си открих фирма, и започнах да давам консултантски услуги в моята област. Лека-полека, клиентите започнаха да се увеличават. Със зъби и нокти се борих за моята работа. Защото това мога да правя и това обичам“.

А децата? Как изглежда майка им в техните очи? „Надявам се, че не бъркам, но мисля, че изглеждам добре. Те учат. Малката е в класическата гимназия, а голямата в природоматематическата. За съжаление моята работа ни гарантира едва най-необходимото. Но децата се научиха да не искат, това, което не можем да си позволим. Сега, например си търсим по-малко жилище. Но това не е трагедия.“

Едно е сигурно и Адриана го знае добре. Без помощта на родителите си не би се справила. „Още от малки след училище дъщерите ми отиваха при баба и дядо, докато аз не идвах да ги взема късно вечерта. Само с една заплата не бих могла да разчитам на детегледачка на пълен работен ден. И Адриана не е единствената в тази ситуаци

Дори в богата Италия има хиляди жени, които издържат цялото семейство. А колко много са те в България?

„Жените, които като мен са основната опора на семейството и в икономически план, може би защото мъжът е изгубил работата си, са страшно много“ – добавя Адриана. А мъжете? „Гледат ме с уважение. Разбирам се много добре с тях, защото имаме същите проблеми и имаме еднакъв начин на живот. Разбира се, аз имам повече женственост. Или поне онази женственост от клишетата. Защото с такъв живот нямам време за лакиране на нокти, например. Но не ми липсва. Даже, в някои отношения е освобождение“. 

 
 


Повече информация Виж всички