Не искам моето момиченце да бъде "добричко"...
Моето момиченце, на 4 години, постоянно се опитва да е "добричка", приветлива, да се вписва, да се харесва и страшно се ядосва, ако някой каже, че не е достатъчно миличка, послушна или че не е направила нещо както трябва.
Това поведение й носи одобрение от учителките в детската градина и едно неизменно лошо отношение от страна на буйните и нахални момичета и момчета. Тя често страда, че "няма приятели" или че някой не иска да си играе с нея.
Все още не мога да разбера какви са измеренията на проблема сред четиригодишните, но нейното желание да е "добричка" определено ме притеснява.
И просто няма как да й кажа, че не трябва да бъде "добра", ако иска да успее в живота!
Тъжната истина е, че "добротата" в света на зрелите хора е абсолютно нежелано качество, макар и да е страхотно одобрявана привидно.
Опитът ми в този живот показва, че да си човек с добър характер ти взема повече, отколкото ти носи. И макар да е полезно качество по отношение на приятелствата и личните връзки (стига да са също така с добри хора), то по отношение на кариерата си е истинско наказание.
Различни проучвания потвърждават това - най-известно е проучването от 2012 година, публикувано в "Journal of Personality and Social Psychology", базиращо се на четири големи масива от данни.
Резултатите от всички данни показват, че хората, които са приветливи и позитивни на работното си място, се "радват" на доста по-ниски доходи отколкото неприятните си колеги и "гаднярите".
Истината е, че да бъдеш "лесен" човек е ужасно трудно и енергоемко.
Постоянно работиш върху това да не обидиш някого, да не изглеждаш нелюбезен, да не нараниш нечии чувства.
Внимаваш какво отговаряш на другите.
Не спориш с токсични хора.
Но и не успяваш да защитиш своята гледна точка, защото предпочиташ да се съгласиш, отколкото да влизаш в конфликт.
На всичкото отгоре постоянно си жертва на приятели, които нямат скрупули, на шефове, които с удоволствие се възползват от социалните ти умения, и на мързеливи колеги, които нямат нищо против да те оставят да свършиш и тяхната работа, докато се изживяваш като Дева Мария.
Още негативи от това да си позитивен?
- Трудно ти е да казваш "не", ако преди това не си измислил цял роман от оправдания.
- Не можеш да поставиш на място гадовете по улицата, в градския транспорт и в цялата администрация.
- Всички започват да ти говорят на "ти" още щом видят ведрата ти физиономия.
- Предреждат те пред лекарския кабинет.
- Просяците ти се лепят и хленчат след теб с надеждата, че като изглеждаш добър, неизменно си и мек, и състрадателен.
- И не на последно място: психопатите решават, че на всяка цена ще се възползват от твоите качества на услужлив, любезен и като цяло възпитан индивид.
Така че, да. Да си добър човек не само е трудоемко и зле платено, но е и опасно за здравето.
За сметка на това, явно ако си с "труден" характер, ти се гарантира сериозен кариерен път. И повече пари.
Освен, както пише Марк Трейвърс в статия за Forbes, посветена на гаднярите, единствено е зла, ако студен, конфликтен или видимо егоцентричен - само тези три качества не носят предимство в конкуренцията за власт на работното място, дори и в безмилостните организационни култури, каквито са корпоративните.
Или поне така твърди проучване от 2020 година, което е проследило стотици участници в продължение на повече от десетилетие.
Но за какво "трудно" поведение, което е успешно, става дума тогава? Ето за какво:
-
Когато си "труден човек", защото отказваш да свалиш стандартите си, за да се харесаш.
Когато си човек, който не иска да се харесва. Но не от суета, а защото намира качеството на своята работа за по-важно, отколкото мнението на околните за него. Психологията има термин за това, пише Марк Трейвърс - нарича се адаптивен перфекционизъм.
Този тип перфекционизъм е напълно различен от перфекционизма, който ни парализира.
Адаптивните или "позитивните" перфекционисти си поставят амбициозни цели, спазват високи стандарти и работят неуморно за постигане на успех. Те са ориентирани към постиженията, докато парализиращият перфекционизъм е ориентирани по-скоро към превенция на провала.
Наричат този вид "трудни" хора "педанти", прекалено "взискателни" и ги мразят, о, как ги мразят, особено ако са на лидерска позиция. Те карат хората да работят повече, да постигат отлични, а не посредствени резултати и като цяло са... "трудни".
Не са добрички, защото се съгласяват, а са трудни, защото не им е достатъчно онова, с което излизате срещу тях. Те искат повече. И го получават. Включително като заплата.
- Когато си "труден", защото НЕ ти е трудно да казваш "Не".
Хората с висока степен на приспособимост обикновено споделят една и съща слабост: затрудняват се да кажат "не", дори и нещо да не им изнася.
Изследванията показват, че тази трудност не само е изтощителна в личен план, но и има измерима професионална цена.
Както показва споменатото по-горе издание на Journal of Personality and Social Psychology от 2012 г., изключително любезните хора получават средно по-ниски заплати, особено мъжете, поради нежеланието си да преговарят решително или да се конкурират директно с колегите си.
Тази тенденция се простира отвъд заплатата и обхваща повишенията, възможностите за лидерство и видимостта, която идва от отстояването на собствения ви интерес.
Любезните хора са склонни да приемат, че добрата работа ще бъде забелязана и възнаградена.
Разбира се, че това не е така. И струва скъпо.
-
Когато си "труден", защото изразяваш несъгласие.
Това може би е най-подценяваната в професионален план форма на здравословно несъгласие: готовността да кажеш на среща, на която всички кимат в знак на съгласие: "Не съм сигурен, че това е правилно."
Изразяването на мнение носи социална цена в момента. Хората, които имат възражения, понякога се възприемат като по-малко приятни, по-малко сътрудничещи или по-малко "отборни играчи".
Но с течение на времето нещо се променя.
Човекът, който задава трудни въпроси, който се противопоставя на слаби предположения или който отказва да остави нещата така, както са, си изгражда различен вид репутация и често е възприеман като по-надежден, въпреки конфликтите, които може да предизвика.
И все пак има съществена разлика между това да не си съгласен и да си неприятен човек. А за онези, които добре се ориентират в тази разлика, прямотата и отказът да бъдат използвани могат да се превърнат в истински професионални предимства.
Има един вид "трудност", който разяжда екипите и взаимоотношенията, и проучванията не го препоръчват. Но има и друг вид - този, който се корени в стандартите, самоуважението и интелектуалната честност - който данните последователно оценяват положително. Целта не е да станем по-трудни за общуване. Целта е да станем по-трудни за пренебрегване.
