По време на няколкото месеца изолация много се говореше за бременността и коронавируса. Най-различни специалисти даваха съвети на бъдещите майки, включително даизчакат съсзабременяването, докато отмине пандемията. Междувременно редица репродуктивни процедури, включително инвитро, бяха замразени временно със заповед на министъра на здравеопазването.
Но животът винаги намира своя начин да се прояви.
Ето разказът наЕлина Трифонова Димитрова, която решава да забременее точно по време на изолацията. Заради искреността си, нейната история беше сред наградените в конкурса„Моята история от изолацията“.
В повечето случаи aз съм на въпреки на общоприетото. Хем искам да се впиша, хем не искам да съм част от стадото. Тотална шизофрения! Абсолютно очаквано за мен пандемията и изолацията се оказаха манна небесна поради ред причини.
Първата причина бе почивката – физически и ментално. Работя почти без прекъсване (изключвам 30-те дни болничен заради дископатия) от 14 години и това да си „лешпериш“ и нищо правиш два месеца бе личната ми нирвана.
Втората причина е комплексна – започнах да се храня нормално и станах по-спокойна. Имайки време да ям друго, освен претоплена пица в полунощ и дистанцирайки се от всички енергийни вампири и токсични колеги, намерих в себе си и друга личност освен истеричната невротичка, пиеща по три кафета сутрин и няколко чаши вино вечер с идеята да преживее и следващата работна среща/тирада от роднините, защо се преработва и тем подобни прекрасности…
Третата причина – направих си равносметка за много неща. Да, знам, звучи супер клиширано, но е факт. Пренаредих си приоритетите, спрях да поставям другите и работата си преди своите собствени желания и се почувствах дяволски добре.
И последната причина, която всъщност се оказва основна, е – създадох живот. И този живот, някак си ми даде живот.
Както споменах в началото, доста често се случва да съм на контра. И така след години опити и чудене кога и как е най-правилно, аз забременях по време на световна пандемия. И то умишлено и целенасочено.
Как ли? Няма да навлизам в подробности, но след консултации със специалисти, с партньора ми установихме, че нашият шанс за бебе е инвитро процедура. Решихме се да действаме, но нещата не бяха толкова лесни. Оказа се, че имах разни допълнителни здравословни проблеми, които трябваше да отстраня. И така, всеки месец проверявахме „положението“ и все не беше подходящо. До датата 12.03.2020 година, когато бях на поредния преглед и лекарят ми заяви: „Сега е моментът! Правим ли го?”
Вече знаехме за надвисналия вирус и евентуална епидемия, но чаках този момент от доста време. Чух се с приятеля ми по телефона и взехме решение: Правим го!
Веднага ми назначиха хапчета за стимулация, а аз започнах да се чудя как да обясня на шефовете, че вероятно ще се наложи да отсъствам от работа. На следващия ден обявиха извънредното положение.
Преминах през доста полярни емоции: дали сега е правилното време да създадем живот, ще се получат ли нещата, колко много същност искам да се случи нашето чудо… И така, етап по етап, стъпка по стъпка, и въпреки всички обстоятелства и трудности, моят коледен подарък е на път.
Защото животът винаги намира начин и се появява в правилното време, дори и на нас да не ни се струва точно така.
Прочетете още истории от конкурса „Моята история от изолацията“:
Моите ученици имат нужда от мен. Точно както и дъщеря ми
Мъжът ми ме напусна по време на изолацията. Как го преживях ли?
