Денят, в който завърших гимназия, вероятно бях най-щастливият човек, ако не на света, то поне в рамките на варненската селищна система.
След няколко години в дебрите на безкраен панаир на суетата, в джунгла, където важи само правото на по-силния, в безкрайна спирала от пасивна /и не само/ агресия – си казах: "край".
Край на цялата нелепост на тормоза, клюките, присмеха и кенсълването.
Ако се чудите, как се появи този тренд в световен мащаб – от нас е, стигнахме ги американците, даже ги изпреварихме.
Когато приключвах с висшето образование, облекчението взе превес над радостта.
В бързината да напусна периметъра на университета, паднах жертва на некачествената ремонтна дейност по родните улици, но дори и двете седмици с изкълчен глезен не помрачиха успокоението, че отново съм се измъкнала от хитра клопка.
Такава, в която те вкарва с честия досег с нездравата амбиция и бездушието на някого, от когото зависиш. Отново реших, че съм приключила с ежедневния досег с хора, които живеят за да разпръскват негативизъм и тревожат другите.
След като започнах работа, установих, че това не е вярно.
Токсичните хора в гимназията и университета също си си намират професия, точно като мен, точно като всеки.
В повечето работни места имат поне един колега, който да въплъщава част от качетвата, които са ни смущавали в нашите съученици или състуденти.
Те създават ненужна драма и разсейване, изсмукват положителната енергия и творческата мисъл от стаята.
Членовете на екипа губят ценно време, пазейки гърба си, вместо да се трудят спокойно, да поемат рискове и да говорят откровено за това, което им е на ума.
Избягват да планират срещи с тях, държат папка пред лицата си, за да избегнат зрителния контакт и винаги сякаш излизат от стаята в секундата, в която персоната нон грата се появи.
Този проблем не е нов; има лоши колеги от началото на организираната работа. Но в наши дни тяхното въздействие се усеща сякаш по-голямо и по-разрушително. Повечето съвременни работни места се нуждаят до голяма степен от екипна работа, за да функционират успешно.
И екипите трябва да бъдат по-задружни, адаптивни и проактивни от всякога. Замисляли сте се някога, каква е най-голямата тревога на повечето хора, работещи в офис? Изненада! Според проучвания номер едно в списъка са междуличностните отношения.
Думата "токсични" се използва неслучайно – тези хора наистина могат да бъдат отрова за вашето спокойствие и благополучие, както и за атмосферата на работното ви място. Това превръща поддържането на професионализъм и дух на сътрудничество в същинско предизвикателство.
Токсичните колеги ви натоварват с усещането за "когнитивно изчерпване" или пренапрежение на умствените ресурси. Вървейки по коридора, заровени в работата си или дори по време на обедната почивка, вие постоянно мислите за тях и сте стресирани, когато споменът за тях минава през ума ви.
Те крадат или омаловажават вашите идеи.
Пред тях сте колебливи в споделянето на плановете и възгледите си, тъй като се страхувате, че могат да си присвоят заслугата.
Не осъзнават значението на думата "поверителност". Имате граници? Не и с тези хора. Наблюдават екрана на компютъра ви през рамо или слушат телефонните ви разговори. След което не се свенят да споделят откритията си с околните.
Те не се интересуват от вашето време и мнение, обсъждат и критикуват работата ви. Винаги намират нови начини да омаловажат усилията ви и да ви накарат да не се чувствате достатъчно удовлетворени от постиженията си. Във всяка ситуация изхождат от позиция на превъзходство.
Винаги е нужно някои хора да имат повече знания и умения в определни области, но токсичните колеги могат да стигнат твърде далеч и да ви накарат да се чувствате по-ниски и от тревата.
И най-неприятното – те бавно ви превръщат в по-негативна личност.
Когато сте около тях достатъчно дълго, в един момент е възможно да осъзнаете, че ставате вреден за себе си и за околните.
За щастие, не всички смущаващи ни колеги са негативни личности – понякога те просто имат лош ден или имат най-големи притеснения в работа или в личния си живот.
Но е универсална истина, че подобно на токсичните отпадъци, с токсичните колеги трябва да се работи внимателно. И не е здравословно да имате продължително излагане на нито едно от двете.
Как да се справите – има два начина за неутрализиране на заразени материи: ограничаване или противодействие. И с хората не е много по-различно. За да знаете как да се справите с тези личности и да направите служебната обстановка по-поносима, трябва да прецените с кого си имате работа.
Кои са най-негативни типажи из офис средите?
"Мажоретката"
Мажоретката, или по-позната в нашите географски ширини като "комсомолския секретар", е типът човек за когото корпоративната политика е като криптонитът за Супермен.
Тези хора вярват, че с лозунгите, скандирания и аплодисментите ще подобрят "морала" ви, дори и да смятате, че моралът ви си е напълно наред. Непрекъснато се опитват да ви ентусиазират по възможно най-неефективния начин, като по същество чисто и просто ви тормозят. Никой не може да има лош ден, тежка задача или проблеми с мениджъра, когато Мажоретката е наоколо и ви стимулира да гледате ведро напред като млад комунист в светлото бъдеще. Сложете си нищо незначеща усмивка и не си пълнете главата с безсмислици.
Ако рецитирането на целите на компанията стане наистина нетърпимо, инвестирайте в качествени слушалки и регистрация в Spotify.
"Всезнайкото"
В почти всеки офис има поне един индивид, информиран по всички въпроси, които някога са били, съществуват или ще се повяват в безкрайното време-пространство. Колега, който съчетава познанията на главен треньор на световен шампион по футбол, министър-председател , Илон Мъск, Салвадор Дали, автомонтьор-супер разбирач и ще ви подсети кое е най-удачното номериране на четиринадесета страница от презентацията, която правите.
Или може би колежка, която ежедневно ви информира как е кърмила трите си деца до петгодишна възраст, захранила ги е с био пащърнак на пара, отгледан в компост и на чист балкански въздух; познава всички подводни камъни на образователната система, здравеопазването, некоректните търговци и изгодните туристически дестинации.
Докато приключвате най-важния имейл за деня, тя ще ви разкаже как да свалите кръвното с чай от индрише, коя институция да посетите, за да ви свършат най-бърза работа, а и "да минете метър", също и куп други любопитни факти, които не знаете, просто защото не желаете или защото имате различни възгледи по засегнатите теми.
Как да се справите стози тип хора – като начало, изслушайте ги. Проведете спокоен и добронамерен разговор с тях и може да се окаже, че всъщност не са натрапващи се досадници, а просто хора, които имат нужда от приятелско отношение и признание.
Ако това не ги успокои и продължават да злоупотребяват системно с времето и вниманието ви – слушалки и Spotify. Проверено чрез личен опит.
"Шпионинът"
По стара институционална традиция, наследена и в съвремието, в много офиси се спотайва по един сив кардинал, дясна ръка на ръководството, доносник без досие.
С хладна физиономия, остър слух и самочувствието на трети братовчед на кума на мениджъра, той деликатно обикаля между бюрата, хвърля погледи, долява разговори и предава ценна информация на височайшото внимание.
Какво да предприемете – фокусирайте върху работата си и се постарайте да не обсъждате работата, колеги и менджъри в непрофесионален аспект, не клюкарствайте твърде много покрай него, с една дума.
А като стана дума за клюки...
"Клюкарката"
Не, не сериалът с Лейтън Мийстър. Онзи член на екипа, който с ведра усмивка и заинтригувана физиономия научава и споделя факти от личния и професионалния живот на всички, ангажирани с работния процес – от малкото име на внука на чистачката до годишните оценки на представянето на всички звена плюс размера на бонусите им.
С бодра крачка и леко сърце, този колега идва на работа всеки ден с основната мисия да разсее предполагаемата скука от професионалните задачи със спекулации за връзката на момчето от "Администрация" с по-възрастна дама от "Счетоводство".
Ако нямате интерес към подобни разговори, просто го съобщете, любезно, но твърдо. Продължи ли потокът от сензационна информация да тече към вас въпреки всичко – вече знаете за слушалките.
"Крадецът на точки
Любезен, с богобоязлива физиономия, той седи по цял ден на бюрото, усилено трака по клавиатурата и отговаря на всички запитвания с глас на принцеса от филм на Дисни.
Движи се като сянка покрай стените в офиса, за да не притеснява никого и е винаги готов да услужи със знания и помощ, да ви съдействие и ви облекчи от финалните щрихи по някоя неотложна задача.
Да, обаче, ненадейно името му се появява в края на становището, което сте му предоставили информативно или проектът, който творите от седмици, бива изпратен до всички от неговия имейл.
Как да постъпите – не се притеснявайте да заявите директно, че работата е свършена от вас и не оставяйте съмнения у никого за собствения си принос.
"Казанова"
На повечето стандартни образи в света на офисите може да се погледне с доза чувство за хумор, но към колега, който настоятелно фамилиарничи и навлиза в личното ви пространство, трябва да се подходи с доза сериозност.
Нежеланият флирт на работното място е извънредно неприятен, смущаващ и щекотлив за разрешаване проблем.
Ако опитите за лични разговори, докосванията, обръщането с галено име и изобщо неподходящият тон на комуникация ви притесняват, дайте ясно да се разбере, че подобно отношение не ви е приятно. Понякога обаче това не променя ситуацията или я влошава – тогава задължително се обърнете към ръководителя си или към специалист по човешки ресурси.
Подобно поведение не следва да се подценява, нито да се търпи мълчаливо.
Ако паметта ви е наводнена от всички токсични колеги, които сте срещали в миналото (или тези, с които общувате в момента), със сигурност не сте сами.
И това не е краят на света.
Обмислете дали понякога вие не сте въпросният неприятен елемент в нечий работен микрокосмос или как малко повече емпатия и помощ ще въздейства на вашите ежедневни дразнители.
Във всеки случай, погрижете се за себе си и не позволявайте на служебната среда да уврежда физическото и психическото ви здраве.
Старайте се в това, което зависи от вас, пуснете онова, на което не можете да повлияете. Ако вече сте се потрудили, за да развиете по-добри взаимоотношения с колегите си – саботьори, и това не води до никъде, замислете се дали цялата ви принадлежност към това място има смисъл.
Може би просто работата е токсична. В моментът, в който сте направили всичко, което е по-силите ви и не виждате позитвен резултат, може би е по-добре да напуснете.
Животът е твърде кратък, за да позволите на работното място да изсмуче радостта от вас.
