90-секундната надпревара с коне и ездачи без седла Палио има 800-годишна традиция
За първи път прочетох за Палио ди Сиена в един роман - "Дъщерята на Сиена", красива любовна история в сравнително достоверен исторически контекст.
Това, което ми направи силно впечатление, беше разказът за забележителния централен площад, на който се събирал целия град, за да гледа прочутите надбягвания.
Палио (да не се бърка с полио) е всъщност точно това - традиционно конно надбягване с над 800 години традиция, което се провежда в Сиена, Италия, два пъти годишно - на 2 юли и на 16 август.
Датите не са никак случайни, а са свързани с два големи празника - през юли състезанието се провежда в чест на Мадона ди Провенцано, а през август - в чест на големия празник Успение Богородично.
Участват 10 коня и ездачи без седла, които представляват 10 от общо 17 квартала на града.
По-интересното е, че печели конят, минал първи през финала, независимо дали ездачът му е с него или не.
Надпреварата е кратка, но ожесточена, и страстите са на високо ниво.
Всеки квартал има своите цветове и символи. При разходка по улиците няма как да сбъркаш къде си.
С цветовете на знамената, с които се декорират улиците в съответните квартали, се изготвят и шалове.
Така и публиката, и гостите на града могат открито да заявят кого подкрепят в надпреварата.
Самата дума палио означава копринено знаме и именно това получава победителят. Разбира се, придружено с огромна слава и престиж за съответния квартал (контрада).
Тъй като на Успение Богородично се намирах в Рим, реших, че си струва приключението да отскоча до Сиена и да се включа в това забележително събитие.
Това не е лека задача, тъй като, както може и да се очаква, градът е пълен, а местата за настаняване започват на цени от около 200 евро на вечер.
Разбира се, за хубавите места на площада се продават и билети от няколкостотин евро.
Самото конно надбягване трае едва 90 секунди, но в дните преди него се провеждат тренировъчни надбягвания, има шествия и ритуали, които да привличат интереса на туристите.
Пътят от Рим е близо 4 часа с влак, а с автобус може да се стигне и за 3.
За мое нещастие с пристигането ми на гарата, започна такъв дъжд, че небето изчезна, а хотелът ми разбира се беше... извън града.
Реших, че ще се справя с набъбналите цени на хотелите като си запазя къща на едва 4 км в красивите покрайнини.
Разстояние, което спокойно може да се пребори и пеша при добро желание, каквото по принцип имам, а и все пак става въпрос за Тоскана.
Оказа се, че съм грешала. Този тип места за агротуризъм са предвидени за онези туристи, които са си наели кола и правят по-цялостна, планирана и добре премислена обиколна на тази вълшебна част от Италия.
Домакинята ми все пак се смили над мен и дойде да ме прибере от гарата в дъжда.
Едва настанила се и с нови надежди, че не само ще стигна на време за палио, а и че то ще се състои, въоръжена с подробна информация от ChatGPT от коя улица мога да вляза на площада и къде и кога мога да уловя добро и безплатно място, се отправих към центъра с огромна усмивка на уста.
В 4:30 вече бях готова да заема мястото си за състезанието, което трябваше да започне в 7.
Да, ама не.
Обсъждайки с един италианец къде точно да се позиционирам, научих, че едночасовият дъжд е бил достатъчен организаторите да се обезпокоят за настилката (кал) и да отменят състезанието за деня и да го преместят евентуално за следващия.
С моя полет след 30 часа това означаваше, че във всички случаи го изпусках, но пък имах добра причина да опозная Сиена по залез.
Градът е разположен на хълмисти територии и постоянното изкачване и слизане не беше никак лека задача, но гледките определено си струваха усилието.
Най-впечатляваща за мен остана Торе де Мангия (Кулата Мангия) именно на площада, където се провежда палио.
Това е една от най-високите средновековни кули в Италия, построена в средата на 14-ти век и издигаща се на впечатляващите 102 метра.
Името идва от италианския глагол маджаре, познат ни от българската дума манджа, по прякор на първия звъняр на кулата Джовани ди Балдучо, когото наричали "ядящ парите" поради харченето на много средства.
По стара традиция италианците обичат да измъчват туристите със стълби в кулите, в този случай цели 300, но аз си спестих това удоволствие, то така или иначе не беше достъпно в този ден и час.
Интересно е да се отбележи, че другата голяма забележителност в града - Катедралата, също е посветена на Възнесението на Богородица.
Така че въпреки големия наплив на хора и изморителните августовски жеги, бих казала, че средата на август за празника е един не лош момент да изберете Сиена като дестинация.
За тази година вече е късно, но може би за следващата.
