"Мислено - недомисленото" законодателство лесно се превръща в административен капан
Принципно парковете са чудесни места - полезни и приятни, освен когато не са занемарени и непригодени за ползване по предназначение.
А предназначението им е да дадат глътка въздух на хора и животни, да напомнят, че има и живот извън бетона.
За да се случи това обаче, всички трябва да мислят за правилата, за това, че пространството в парка е обществено и за простия факт, че в обществено пространство следва да се съобразяваме с обществото, а не със собствените си норми.
Оказва се обаче, че между гръмките съобщения за пълни забрани, медийните интерпретации и реално действащия правен режим се образува вакуум, в който никой не е съвсем сигурен къде свършва правото на отдих и къде започва нарушението.
В последно време по темата в опит да успокоят хората се изказаха кметът, председателят на СОС, разни видове активисти, зам.-кмет по сигурността, обикновени граждани... С една дума, всеки се опита по своему да намери истината и да защити позиция.
Истината остана малко встрани.
Какво може и какво не:
- В парка може свободно да се седи, лежи и орагнизира пикник, рожден ден или личен празник.
Това може да се прави върху тревните площи, освен на места със специален режим или изрично поставена забранителна табела.
Използването на тонколони и озвучителна техника, извън официално разрешените културни/спортни прояви, е забранено.
Разполагането на шатри, на палатки и къмпинг оборудване без специално разрешение от СОС също е забранено.
Паленето на открит огън, както и ползването на преносими барбекюта са категорично забранени извън специално поставените за целта общински зони.
- Управлението на велосипеди по пешеходните алеи в парковете и градските градини е забранено, освен ако на съответната алея няма официално обозначена велоалея (със знак Е16/Г14 или пътна маркировка).
Извън велоалеите колоездачите трябва да бутат велосипедите си.
За деца до 12 г. е разрешено да карат велосипеди по пешеходните алеи и парковете под контрола на възрастен.
Не е ясно как се предвижда да се осъществи това - възрастният трябва да тича след колелото на детето си, или да осигури каишка, за да не го изгуби.
Не е ясно и как човек разбира какъв е статутът на конкретната алея, особено когато тя от години се използва споделено от пешеходци и велосипедисти, какъвто е случаят в Борисовата градина и Южния парк например.
Най-сериозният довод срещу наредбата е безспорният факт, че НЯМА пространства, алеи и пътеки в софийските паркове, които да са обозначени като велоалеи.
Така на практика наредбата рязко влиза в противоречие със заявеното от кмета "Карайте си колелетата и тротинетките".
"Затягането на мерките" в случая не дава на хората сигурността, от която имат нужда, а ги разгневява.
И то с право, защото е точно като велоалеите в София - никакви ги няма, а когато ги откриеш, свършват в нищото без предупреждение.
Вместо да създава ред и предвидимост, подобно затягане действа като поредния бюрократичен капан - правила, измислени "на хартия", които в реалната градска среда се превръщат в парадокс.
И не, че "затягане на мерките" не е необходимо, напротив.
Много даже е важно да има ясни правила и те да се знаят. Дори и възрастните столичани не са много наясно с това какво е разрешено и какво - не.
За баба ми например е абсолютно недопустимо да се лежи на тревата в парка, за майка ми да седиш в тревата може би може, но да си поканиш гости в Борисовата е някакъв абсурд.
Това обаче са съвсем нормални неща за днешните млади хора.
А "мерките", ако искат да са адекватни, ще трябва да се съобразят с нуждите на младите.
Опитваме се да създаваме градска култура и условия за безопасно съвместно съществуване между пешеходци, велосипедисти и родители с деца... Само с глоби и "мерки" обаче няма да стане, ще трябва адекватна инфраструктура, взаимно разбиране, ясен регламент.
Иначе пак е преливане от пусто в празно.
