Централно Мексико и Мексико сити - дестинации, които не са за всеки
Мексико отдавна е популярна дестинация. Българският турист обаче по-често предпочита да иде в източната част на страната и да посети морски курорти като Тулум и световноизвестни забележителности като примидата в Чичен Ица:
Преди две години направих нещо малко по-различно.
Отивайки на ритрийт в Тулум, установих, че ми е по-изгодно да си взема самолетни билети до Мексико сити, да прекарам там една седмица и после да се присъединя към организираната от България група.
Ровейки назад в резервациите си виждам, че през 2024 г. нощувките за тази една седмица в сравнително централна част на града са ми излезели скромните 208 евро.
Това, което не знаех тогава, заминавайки малко лекомислено и лековерно, е че освен че Мексико сити е най-големият град в двете Америки с впечатляващо население от над 9 милиона на площ от близо 1500 кв.км, това е и едно наистина забележително място.
Историята на града започва около 14-ти век, когато ацтеките изграждат своята столица Теночтитлан.
Всъщност градът е изграден на няколко острова около соленото езеро Тескоко, като сега е обхванал и самото езеро - част от него е построен отгоре.
На официалния флаг на Мексико има изобразен герб, който е свързан с легендата за основаването на града. Става въпрос за древен символ на атцетиките - орел, държащ змия, докато стои върху кактус, израснал върху риф в средата на езеро.
Легендата гласи, че волята на боговете била атцетиките да се установят на мястото, на което открият този символ.
Мексико е огромна държава с площ от близо 2 милиона квадратни километра и население от близо 133 милиона души.
За сравнение - това би било територията на Франция, Германия, Полша и Румъния, обединени в едно.
Мексико е голямо не само по територия, но и обхваща няколко култури и цивилизации. У нас по-известната е т.нар. Ривиера на маите, докато централно Мексико е доминирано от културата на атцетиките.
Тези две групи са се разминавали значитлно в културата си, като маите са били много по-щадящи към живота. Центърът на тяхната култура се намира на територията на днешна Гватемала.
Атцтеките от друга страна са били доста кръвожадни и често са пренасяли човешки жертвоприношения на своите богове. Споменът за тях още се пази в сърцето на столицата - Мексико сити.
Само на част от Мексико сити пък се намира Теотиуакан, важен културно-икономически и култово-религиозен център, известен най-вече зареди така наречената Слънчева пирамида.
От града реално е запазена доста голяма част, като се разкриват няколко различни квартала и пирамиди.
Самият брой на пирамиди, пръснати из цялата страна, е впечатляващ.
Друга често подценявана дестинация в централно Мексико е Пуебла.
Красив град, с огромна керамична индустрия, известен също така със забележителните си сладкиши. Не по малко интересна е обаче пирамидата в близост до града, върху която е построена католическа катедрала, в рядко преплитане на култури.
За мексиканската храна може да се говори много и дълго, но най-добре е да се изпита.
Мексиканците не само има добър вкус, но имат и отношение към това, което поднасят.
Нещо повече - често му отдават голямо значение и го поднасят с внимание и грижа, което прави дори най-малкото тако забележително преживяване.
На много ъгли в многолюдното Мексико сити пък могат да бъдат открити колички със свежи плодове. Режат ги пред вас на място и ако сте достатъчно отворени към новата култура ви ги посипват със сок от лайм и ... чили. Защото какво по-вкусно от малко ананас и диня с пикантен привкус?
Реално не съм сигурна откъде започва тази традиция и дали има нещо общо с наистина впечатляващата надморска височина на която се намира града, но мога да гарантирам, че безспорно е вкусно. Дори да не е съвсем вашето - си струва да се опита.
Мексиканците са изключително топла и гостоприемна нация, но най-вече ако говорите испански.
Важно е да ви разбират, за да ви помогнат. Дали ще преговорят с вас за пари и най-вероятно ще ви надлъжат - също е добре да разбирате.
За сметка на това кафето, което пият, е едно от най-добрите, които някога съм опитвала.
Пиенето на кафе е издигнато в култ, въпреки че, за разлика от храната, която трябва да е пикантна, там важат други правила - кафето трябва да е по-скоро сладко, но не като нашето пълно със захар, а по един лек и деликатен начин.
Бих казала, че централно Мексико, пропито от жестоката култура на ацтеките, не е по вкуса на всеки.
Аз обаче го обичам с цялото си сърце и бих казала, че ако искате да видите истинското Мексико, то опредено не се крие до Маями, а е много по-близо до центъра на държавата.
