На 26 август отбелязваме Международния ден на кучето
Детство. Топла муцуна в дланта и влажен поглед, който ни изпраща до вратата, сякаш винаги е за последно.
Кучето често е първият истински приятел на детето.
То не се интересува дали си получил шестица, дали са те избрали в отбора, дали си казал нещо умно, или си се изложил ужасно. За него ти си ти. И си обичан завинаги.
Казваше се Лъки.
После Дузи, Мечо, Зои, Крум, Боби... били сме обичани. Обичани сте.
На 26 август отбелязваме Международния ден на кучето.
Той е създаден през 2004 г. от американската защитничка на животните Колийн Пейдж.
Датата е избрана, защото именно на този ден семейството ѝ осиновява първото си куче от приют, когато тя е на десет години. Идеята ѝ е не просто да напълним социалните мрежи със снимки на мокри носове и лапи.
Денят насърчава осиновяването и привлича внимание към бездомните и изоставените животни.
Той отдава признание и на кучетата, които работят редом с хората - спасителни, служебни, терапевтични и кучета водачи.
Не само най-добрият ни приятел
Кучетата отдавна не са само овчари и пазачи на двора.
Те откриват изчезнали хора, търсят оцелели под развалини, разпознават наркотици и взривни вещества, водят незрящи, предупреждават за пристъпи и други опасности, успокояват деца и възрастни.
Разчитаме на техния слух, обоняние, смелост и вярност.
И въпреки това сме решили, че можем да се разпореждаме с живота им - да ги връзваме, изоставяме, развъждаме безконтролно или да се отказваме от тях, когато станат неудобни.
И после да ги мразим, че са такива. А те са част от света ни - живи, чувствителни същества, които изпитват болка, страх, радост и привързаност.
Те са мерило на нашата цивилизованост и на отношението ни към беззащитните и зависимите от нас.
Първият приятел, когото понякога забравяме
Нов апартамент, нов квартал, нов живот. Кучето понякога остава, защото "няма място", "ще пречи", "съседите ще се оплакват" или "някой друг ще се грижи по-добре за него".
Ние, хората, умеем да продължаваме напред. Сменяме домове, работа, телефони и приятели. Прибираме старите снимки в някое чекмедже и избираме да вярваме, че щом не мислим за нещо, то вече не съществува.
Кучетата не умеят това. Те помнят миризмата, гласа и стъпките по стълбите. Разпознават своя човек след месеци, понякога и след години.
За нас кучето може да бъде част от определен период. За него ние често сме целият живот.
Искате куче?
Да, но кучето не е подарък за Коледа, който може да бъде върнат след празниците.
Не е временна играчка за детето или аксесоар за снимки.
То ще има нужда от храна, разходки, лечение, обучение, търпение и грижа. Ще цапа, ще се разболява и ще остарее.
Някой ден няма да може да тича толкова бързо и ще трябва да го изчакваме по стълбите така, както някога то е чакало нас.
Как се отбелязва такъв ден?
Не е необходимо да купуваме на кучето торта, папийонка или ново легло с ортопедична пяна. То най-вероятно пак ще предпочете нашето.
Можем да му подарим повече от времето си - по-дълга разходка, игра без телефон в ръка или отлагания преглед при ветеринаря.
Можем да помогнем и на куче, което все още няма свой човек - с дарение, храна, разходка в приют, временно настаняване или осиновяване, когато сме готови да поемем тази отговорност.
Ако решите да вземете куче, първо посетете приют или спасителна организация. Там няма "лоши" и "дефектни" животни.
Има уплашени и изоставени кучета, някои от които вече са били предавани неведнъж.
Има такива, които не знаят какво е диван, играчка или ръка, протегната без заплаха. Но всички те могат да започнат отначало.
За кучето не е важно колко голям е домът ни. Важно е дали в него има място и за него - не само докато е малко, пухкаво и удобно, а завинаги.
Защото Денят на кучето не е само празник на любовта, която получаваме. Той е и напомняне за любовта, за която носим отговорност.
