Можем ли да преодолеем "бездната" в брака си?
"Съседите отгоре" е нова комедия, която събира на едно място Сет Роугън, Оливия Уайлд, Едуард Нортън и Пенелопе Крус.
Действието проследява две двойки в хода на една уж обикновена вечер, която прераства в нещо много повече.
Джо (Сет Роугън) и Анджела (Оливия Уайлд) са семейна двойка, чийто брак е на ръба на пропастта. Те са заедно от над 12 години, имат една дъщеря и като че ли напълно са изгубили страстта в отношенията си. Това напълно се променя, когато ексцентричната двойка от горния етаж се появява на гости.
Едуард Нортън влиза в ролята на Хоук - бивш пожарникар, който е загубил жена си от рак, а Пенелопе Круз играе Пина - брилянтен психотерапевт и сексолог, която съзнателно или не, започва да терапевтира двойката.
Двамата предлагат нещо колкото шокиращо, толкова и вълнуващо: смяна на партньорите и оргия.
Бум.
Казват, че след дълги години връзка с един човек - просто не е същото. Много двойки след брака постепенно започват да губят искрата на страстта помежду си.
И макар да има голяма доза истина в това, има и нещо друго, което е вярно - много пъти се оставяме ежедневието да ни погълне почти напълно.
Ставаме непознати, съквартиранти, или просто платонични приятели с човек, който е карал кръвта ни да бушува до полуда.
Според известния психотерпавт Естер Перел загубата на желание за секс с партньора (независимо дали дългогодишен или не), започва от липсата на интимност в отношенията.
Макар да пише за разпада на едни взаимоотношения, може би Блага Димтрова е уловила изключително точно в стиховете си начина, по който живеят много семейни двойки:
"Погледи, дето до дъно се пиеха жадни
- леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни -
Дружески да си мълвят..."
Необходимо ли е наистина в динамиката на двойката да се появят други хора, за да може да се промени нещо в сексуалния им живот?
Понякога може би е неизбежно, а понякога просто става спонтанно - започваш да забелязваш човека в асансьора до теб, някой на съседната маса или да си фантазираш за човек, с когото си се разминал на улицата.
В популярната култура се шири мнението, че първите 6 месеца на една връзка са вълшебни, че са прекрасният "меден месец". След това едва не всичко е опит да се върне или усети същата тръпка като в тези първи моменти...
Въпреки че има нещо специално в това да срещнеш и опознаеш нов човек в началото, двойките, който успяват да запазят искрата помежду си, разбират нещо много важно: може да откриваш и опознаваш един и същ човек стотици пъти.
Ние се променяме във всеки един момент, след всяка една интеракция, с достъпа до различна информация, с направен по-различен избор.
Дори един привидно скучен персонаж като Уве (от световния бестселър "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман) успя да развълнува публиката в световен мащаб.
Защото в него да има кажи-речи едно забележително нещо: способността да обича съпругата си.
Има моменти, в които сме напълно изгубени, в които си мислим, че никога вече няма да намерим пътя към партньора си, че дистанцията е непреодолимо голяма и не ни остава нищо друго, освен да приемем поражението, което изглежда очевидно за всички.
Точно тогава се случва нещо толкова абсурдно, като да ви предложат да участвате на оргия със съседите си.
И се оказва, че тази безкрайно огромна бездна, е всъщност на една ръка разстояние.
Оказва се, че можеш отново и отново да се влюбиш в точно този избран човек, макар и той да не е вече същия.
И че в любовта нито един провал не е последен, ако ден след ден избираме да останем.
Не само физически, не привидно, а истински и истинно, защото любовта е преди всичко интимност и разкриване на най-деликатните кътчета на нашата душа.
