"София се завръща у дома"е новата книга на обичаната арменска авторка
След почти петгодишно мълчание, Нарине Абгарян отново се връща към онова, което прави най-добре: да дава глас на забравените, да събира парчетата от строшени родови съдби и да ги сглобява с мека, но безмилостна точност.
Сюжетът на романа се разгръща в продължение на няколко десетилетия през целия XX век: от 1916 година до периода след Втората световна война, като проследява живота на София - момиче, родено в градчето Берд в тогавашната Руска империя, днес Армения.
Абгарян започва разказа без никакъв фалшив романтизъм - с брутално битово и патриархално насилие, с което след смъртта на майка ѝ, суровата ѝ леля опитва да пречупи волния ѝ дух.
Географският обхват на книгата е впечатляващ - от турското селище Хасанбейли, през Баку, казахстанските степи и Туркестан, чак до Манджурия и Харбин в Китай.
На фона на войни, революции, загуба на близки и изгубено богатство, София преминава през света не като жертва, а като човек, който отказва да живее по чужда воля.
Как едно младо момиче се научи да живее по зова на сърцето си, как една млада жена се научи да не се поддава на ударите на съдбата и как една зряла жена се научи да се връща там, откъдето е тръгнала, без да губи себе си - това са отговорите, които София търси.
Повод за написването на книгата става един паметник в местното гробище на Берд.
На него има надпис, който писателката никога не успява да забрави: "София Алексани Марандян. Живя в Китай, загуби съпруга и близките си, изостави разкошния си живот, завърна се в родината и бе погребана под този надгробен камък, който плати сама."
Събрала оскъдните детайли от истинска биография на непознатата София, авторката ги превърна в епична сага за половин век странствания.
Как обстоятелствата, пътят, загубите и времето, с всичките му необратими катастрофи, променят човека, как самата героиня еволюира и какъв е смисълът на завръщането - това ще открие читателят на страниците на романа.
"Изглежда животът е оставил знаци и тайни за нас навсякъде, така че ние, преминавайки от един към друг, да не се изгубим. Някои се раждат със способността да виждат и разчитат тези знаци; други ги учат през целия си живот. Чувствам ги в сърцето си, но не винаги гадая.
Подобна беше историята със София: бях толкова поразена от надписа на надгробния ѝ камък, че го снимах и го запазих в телефона си дълго време. Само няколко години по-късно осъзнах, че не е съвпадение и абсолютно трябваше да пиша за това", разказва Абгарян.
Според критиката и читателите, това е най-мрачният от раманите на обичаната авторка - не трагичен, но тъжен.
"Бях лишена от възможността да вдъхна надежда там, където априори нямаше как да я има. И все пак, не мисля, че романът е за тъгата. Той е преди всичко за свободата на избор, за невъзможността да се откажеш и за жените с прав гръб. София е точно такава", обяснява авторката.
Абгарян не се отклонява от обичайния си поетичен стил, фокусиран върху малки, прецизно предадени детайли, които се разгръщат и рисуват една цялостна картина, пропита с почти осезаеми усещания.
И в този роман нейната прозата запазва тръпчивия вкус на сурова болка, обвита в поетичен език и дълбока обич към малкия човек.
Нарине Абгарян е родена през 1971 г. в малкото планинско градче Берд в Армения - място, което се превръща в географски и емоционален център на почти цялото ѝ творчество.
Завършва филология в Ереван, а през 90-те години се премества в Москва.
Пътят ѝ към литературата не започва през академичните среди или литературните салони, а през блогърското пространство. В години на безпаричие и работа на съвсем обикновени места, разказите ѝ за детството започват да привличат хиляди читатели.
Днес книгите ѝ са преведени на над 30 езика и се продават в милионни тиражи.
Новият роман "София се завръща у дома" е паметник не само за една конкретна жена, а за цяло едно поколение, разпиляно от бурите на историята.
"София се завръща у дома" е с логото а издателство "Лабиринт", в превод на Иван Тотоманов и с корица от Иван Масларов.
