Злото е идея, която пораства
То започна много по-рано - с насъскването, алгоритмите, омразата и убеждението, че "моето дете никога".
"Насъскването. Насссъссскването, най-грозната дума, змийски отровна дума. Насъскването е умишлено предизвикване на убийство. Ако сто пъти изречеш думата "нож", ножът се появява. Ако сто пъти посочиш някого като враг, ножът вече е насочен към него. Всяко убийство започва на думи. Първо се изрича. После някой просто довършва работата."
Цитирам коментар от личния профил на писателя Георги Господинов, часове след новината за жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив.
Вече мина достатъчно време, за да видим обществената реакция, лицата на извършителите, първоначалните действия на полицията, прокуратурата и ред други служби.
Очаквано убийството се политизира.
Още по-очаквано случаят получи огромен отзвук в социалните мрежи - мнения, разследвания, коментари. Прочетох стотици, но коментарът по-горе е този, който най-добре и най-всеобхватно описва случилото се:
Как стигнахме дотук?
Убийството в Пловдив не е изолиран случай.
Преди него имаше нападения над хора, възприемани като "различни". Имаше организирани групи за саморазправа. Имаше видеа с унижения, които събираха харесвания. Имаше "ловци", превърнати в знаменитости. Имаше език на омразата, който постепенно започна да звучи нормално. Имаше други смъртни случаи. И имаше публика.
Преди дни в Румъния екип на Спешна помощ беше нападнат с брадви, метални пръти и камъни, след като в TikTok се разпространи фалшиво видео, според което линейки обикалят селата и отвличат деца.
Вместо да помогнат на медицинския екип да открие адреса на пациента, местни жители започнали да го снимат с телефоните си.
На връщане линейката била пресрещната, а шофьорът - тежко ранен в окото и подложен на операция. Трима млади мъже, на възраст между 18 и 24 години, бяха арестувани, като според разследването са заявили, че са действали под влияние на видяното в TikTok.
Пак преди броени дни в социалните мрежи бяха разпространени и кадри от Радомир, на които се вижда как дете нанася побой на друго, по-малко от него, което лежи на земята. Удря го, обижда го, съблича го и продължава да го рита. По първоначални данни - заради расова нетърпимост.
Общото между тези случаи е, че са скорошни и че клипът с насилието е онлайн.
Убийството в Пловдив е новината на деня, покрай която другите вероятно няма да получат същия обществен отзвук.
Общото между тях обаче е, че насилието не е възникнало спонтанно. То е било подготвено онлайн, легитимирано чрез фалшиви разкази, конспирации или псевдоморални каузи, намерило е подкрепа в групата и накрая се е пренесло в реалния свят.
Тези случаи не са просто криминални хроники. Те ни показват общество, в което алгоритмите, дезинформацията и груповата психология все по-често се оказват по-силни от критичното мислене и емпатията.
Дезинформацията вече не просто подвежда. Тя отнема животи.
"Моето дете никога"
Няма родител, който да не си е казал: "Това не може да се случи на моето дете."
Но тези момчета и момичета също са нечии деца. Някога някой ги е водил за ръка на първия учебен ден. Някой е чакал да се приберат вечер. Някой е бил убеден, че са добри деца. А злото никога не изглежда като зло в началото.
Злото е идея, която пораства.
Започва с неволен клик върху нещо интересно и попадане в балон, в който има шеги за различните. После идват подигравките. После клиповете. После клиповете с "майтапи". После чувството за принадлежност. После култът към водача. А после идва насъскването.
Най-голямата грешка е да мислим, че детето е на сигурно място, защото е в стаята си.
Моралът все по-често се възпитава онлайн - от алгоритми, а не от възрастни.
Огромна част от живота на днешните деца вече се случва в свят, който родителите не познават почти нищо, нито ценностите, нито героите, нито наказанията и наградите.
В леглото детето ни пак може да е в среда, пълна с насилие.
Да гледа побои. Да влиза в групи, в които унижението носи популярност. Да общува с хора, които никога не бихме пуснали през входната врата.
Там детето лесно може да стане част от глутница, а Принадлежността към групата променя всичко.
В нея изчезва личната отговорност. В нея има желание за доказване. В нея се изграждат общи ценности.
Когато десет души се смеят на едно и също - това е принадлежност. Когато всички снимат, когато всички удрят, когато всички викат - тогава е много трудно един човек да каже "стига". Така се ражда глутница. Не е за една вечер, не от един човек.
Трябва ли социалните мрежи да бъдат забранени за деца?
След Пловдив този въпрос вече не звучи толкова радикално.
Говорим за зависимости. За кибертормоз. За дезинформационни потоци, обслужващи световни геополитически интереси.
За психично здраве. За алгоритми, които награждават най-крайните емоции. За всичко.
Забраната сама по себе си няма да възпита децата. Но може да им даде време да изградят поне някаква офлайн морална основа. Поне някаква.
И само ако успеем да се въздържим да им дадем телефон още от шестгодишни. Поне това.
По-добри ли сме от тях?
След Пловдив обществото заговори за наказания, закони и присъди. И тук към думата "насъскване" бих добавила още една: Саморазправа.
Думата, която погълна децата ни като месоядно растение и покълна от TikTok, YouTube, сбъркани инфлуенсъри и подобни. Дума, която започна да поглъща и обществената реакция на случая. Показаха се снимките на родителите на извършителите. Започнаха самозвани акции за издирване на още виновни.
Мрежата се изпълни с крясъци "Убийци!", "Смърт!", с призиви за линч и озверяване.
Умишлено не наричам извършителите деца, убийци, виновни или невинни.
Това са думи, които принадлежат на съда.
Под почти всеки пост по случая има призиви за саморазправа, обиди, зло:
Не просто гняв ,а насочен злобен гняв. Този път срещу младежите.
В мрежата винаги има някой, когото трябва да мразим. Някой, когото трябва да унищожим. Оправдаваме насилието, когато е насочено към "лошите". И после се питаме откъде децата са научили това.
Ако утре всички около детето ми започнат да унижават някого, мога само да се надявам, че съм направила достатъчно, за да не извади телефона си, а да каже:
"Стига."
Защото никой не става част от глутницата за една вечер. Винаги някой е можел да забележи първите стъпки. Винаги някой е вярвал, че неговото дете никога няма да стигне дотам. И тогава остава само един въпрос.
По-добри ли сме от тях?
*Заглавна снимка: Мирен протест на граждани пред Съдебната палата в Пловдив, където се гледа мярката за неотклонение на двете момичета, участвали в групировката, причинила умишленото убийство на Георги Кузев на Младежкия хълм на 4 август / снимка: Ивелина Биковска / Групата на Пловдив/ Facebook
