Две мнения няма – или поне така се надявам? – по темата, че порнографията ни залага нереалистични очаквания за сексуалните желания, възможности и нужди на партньорите ни.
Нормализира някои практики като груповия секс, които са по-скоро изключение. Отрежда неоправдано малко време и внимание на други като целуването и докосването, преди да се започне „по същество“. Придава някаква задължителност на оралния секс, който макар и да е приятен за даване и получаване за много от нас, не е непременно любим на всички. Фокусира се върху определени пози, не защото носят най-много удоволствие на участниците, а защото дават най-много достъп на камерите до „екшъна“.
Най-вече слага на пиедестал грубостта и демонстрациите на сила и доминиране от едната страна спрямо другата, а на практика това сексуално поведение често изразява травма и емоционален дефицит.
Замислих се над това, когато гледах тазгодишния български филмов хит „Гунди: Легенда за любовта“.
Защо изобщо ми е хрумнало по повод на филм, в който за 165 минути екранно време няма нито една секс сцена? Ами именно заради това. Зарадвах се, че в продукцията липсват секс сцени. Щяха да го развалят.
В българското кино сексът няма място в легендите за любовта, защото българското кино обикновено показва секса и любовта като две съвсем различни и дори несъвместими неща.
Растейки с „Козият рог“ или „Време разделно“ по националните телевизии, човек остава с впечатлението, че сексът е някаква срамна гадория, към която мъжете принуждават жените и друг вариант няма.
Ако за посочените филми такъв наратив има оправдание с оглед пресъздаването на исторически контекст, тази традиция продължава и в по-новото кино.
Канселираният сериал „Седем час разлика“ например започваше ударно с групово изнасилване на тийнейджърка.
Другият обичаен вариант, познат особено много от филми за мафия и за семейни драми, е търсенето и предлагането на някаква корист или облага в замяна на секс.
Не че и двете теми не са срещани в реалността, при това много по-често, отколкото сме готови да приемем, но сексът не се изчерпва с тях.
Не е задължително сексът да е грозен и нежелан сам по себе си, нито мотивацията за него да изразява някакви низки човешки страсти. Само че комбинацията от любов и секс е това, което най-рядко виждаме на екран.
Западното кино относително по-често показва здравословни и желани сексуални контакти, нищо че също е доставило и не по-малко травма със за съжаление незабравими сцени като тази в „Необратимо“, в „Реквием за една мечта“ или в „Момичето с перлената обица“.
Ако обаче се абстрахираме от тях и погледнем към сцените, които следва да изразяват интимност по взаимно съгласие, която носи удоволствие на всички участващи, отново може да забележим в тях нереалистични елементи.
На първо място това е продължителността. Героите лежат потни, задъхани и примрели от наслада и си водят шаблонен разговор в стил „еха, това беше невероятно“ и „спря ми дъха“ след… 15 секунди екранен секс.
Не знам кой има нужда да чуе това и се надявам това да не са много хора, но 15 секунди не са достатъчни за пълноценен сексуален контакт за нито една жена и за почти нито един мъж, или поне за нито един, с когото на жена би ѝ харесало да бъде.
Разбира се, никой не очаква от пълнометражните филми да показват също толкова пълнометражен секс в реално време, но в над половината сцени липсва прескачане във времето от момента на падане на дрехите до момента на щастлива равносметка между щастливо изтощените потни тела на възглавницата.
Обикновено липсва дори и намек за каквито и да било предварителни ласки и докосвания преди започването на проникващия секс. А ако има, те са, или поне до скоро бяха, доста едностранно представени.
Или както един приятел ме беше попитал преди няколко години: „Ти забелязала ли си, че когато по филмите показват крака под вратата на тоалетна, като намек за орален секс, винаги жената коленичи, а не обратното?“. Забелязаха бях, но дотогава не бях се замисляла над това.
После обаче ми направи впечатление и че има продукции от последните години, които опитват да разчупят този стереотип – дори и да го правят само от политическа коректност, все пак ми се струва полезно в дългосрочен мащаб.
Там е работата, че ще отнеме време онова, което остава в подсъзнанието на зрителя, наистина да се промени трайно.
По-често личи, че екипът на филма просто много е искал да покаже красивото тяло на участващите актьори и най-вече актриси с идеята да послужат за примамка за зрители.
Сексът е там, колкото да има, да не е без хич. Присъства като нещо, което задължително трябва да е в менюто на човешките отношения, донякъде за спорта, за атрактивност и за престиж. И така донякъде оставя усещането, че на секса няма какво толкова да му мислиш, а просто следва да действаш, защото така се прави и всички така правят.
А красивите и привлекателни хора, също като актьорите, ни дължат с красотата си да се събличат за наше удоволствие.
Ами… не е така.
Красотата, която може да се съдържа, в един взаимно осмислен, желан и осъзнат секс действително е крайно трудна за пресъздаване на екран, защото има комплексен характер, както и конкретна химия, каквато практически съществува само между двамата участващи.
Ако обаче създателите на филми усещат, че не могат да се справят с такава тежка задача, би било добре да оставят настрана, всички онези конотации за скандал, принуда, корист, клише или случка помежду другото, и просто да не опитват да разказват нещо, което нямат капацитета да разкажат.
И да не развалят легендите за любовта. Както правилно са решили създателите на историята за Гунди.
Вижте още:
