Работата е там: държането на бебето е май единственото нещо, с което майките нямаме нужда от помощ в следродилния период. Повярвайте ни за това, знаем какво правим и ни е приятно да го правим. Гушкането на бебето дори ни успокоява, помага ни с физиологични неволи като непредвиденото изтичане на кърма. Биологически правилно е новороденото дете да си стои при нас.
Тялото на майката е екосистемата, в която бебето расте. И тя работи двупосочно. Както майчината прегръдка влияе положително на сърдечната честота и температурата на новороденото, така и непосредствената близост с него регулира физиологията на младата майка.
Изследването на промените в мозъка на жената след раждането дава научно обяснение за този феномен. Когато се роди бебе, амигдалата на майката – частта от мозъка, която играе ключова роля в емоционалната регулация – повишава активността си. По-усилената ѝ дейност прави майката по-чувствителна към нуждите на нейното бебе и дава обратна връзка за неговите усещания, които то не може да комуникира по друг начин. Колкото повече близост има има между родилката и бебето ѝ, толкова по-ефективно и интуитивно е общуването между тях и това помага на самата майка да се чувства полезна и възнаградена за усилията си на родител.
Майките сме мотивирани да сме в непрекъсната физическа близост с детето, което е излязло от тялото ни, на чисто неврологично ниво. Почиваме си, докато бебето спи в ръцете или на гърдите ни и изучаваме детайлите от неговото личице, гримасите му, жестовете му.
Културата на следродилно възстановяване за нас, майките, обикновено се свежда до физически аспекти, като да възвърнем формата на тялото си, да стегнем корема и бедрата. Психологическата страна ни куца повече. Очаква се да се държим „нормално“, както преди раждането, почти веднага, да социализираме както досега, да посрещаме роднини и гости у дома, за да видят новороденото ни бебе, да обръщаме адекватно внимание на всичките си близки. Не всички можем да си позволим дори да ползваме отпуска си по майчинство.
Твърде често сценарият, в който някой близък или роднина виси у нас безпричинно, се представя като помощ.
„Аз ще взема бебчето вместо теб.“ „Ето, ще го подържа, докато ти си свършиш работата.“ „Дай ми я, ако имаш нужда от почивка.“
Докато някой вуйчо седи на дивана, прегърнал бебето ни, а ние още кървим и се възстановяваме от травматично раждане, как да не си зададем въпроса каква точно помощ е това.
Далеч сме от мисълта, че човекът иска да ни досажда или да ни натовари допълнително. В случая става дума за липса на познания и съобразителност.
Ежедневието ни е обърнато с главата надолу и всъщност няма да откажем помощ. Каква ли не помощ. Само не и „дай да подържа бебето“. Има какво да направите, за да ни бъдете полезни наистина.
Донесете храна. Нямаме време и енергия да сготвим здравословно тристепенно меню, а пълноценното хранене ни е нужно за кърменето на бебето.
Включете се в логистиката. Измийте чиниите. Прострете прането. Напазарувайте вместо нас. Разходете кучето. Каквото и да е, ще ни облекчите много.
Поиграйте с по-голямото ни дете. То се чувства изолирано, че вниманието ни вече не е 100% негово, въпреки че много се радва, че си има братче или сестричка.
Поговорете си с нас. Или пък само ни послушайте. Имаме нужда да разкажем за раждането, за първите дни с бебето, за всичко, което ни тревожи. Изпийте по чай с нас. Дори, ако искате, вие си сипете вино.
И не се чувствайте длъжни да правите нищо от изброеното.
То е само идея как можете да ни подкрепите, ама наистина. Само ако искате.
Ако не ви се помага изобщо, това е окей. Но стига сте ни взимали бебетата да ги подържите!
Вижте още:
следродил
