Какво правим с децата от юни до септември остава лично наша си работа
Лятната отпуска е едно доста ограничено време, за сметка на това ваканцията е от юни до септември.
Какво правим с децата през останалото време, остава лично наша работа.
Както повечето неща в света, в който живеем, всичко опира до пари - наистина, има летни занимални, лагери, "зелени училища" и т.н., но те обикновено са доста скъпи и остават недостъпни за повечето родители.
В първите дни на септември бившият социален министър Деница Сачева планира да внесе законодателни промени в Кодекса на труда, които да дадат право и на родителите на ученици от 8 до 12 години да предлагат на работодателя гъвкаво работно време или работа от разстояние по време на лятната ваканция.
Честно казано, идеята е добра - за тези, които имат възможност да упражняват професията си от разстояние или почасово.
Вторият момент е, че "да предложат на работодателя" нещо и работодателят да се съгласи с него са две доста различни неща.
"Родител, отглеждащ дете до 12 г. да има право да работи почасово през цялата година, на плаващо работно време, а работодателят му да няма право да му отказва отпуск - платен/неплатен и/или работа на 4 или 6 часов работен ден", предлага майка.
Друга пък смята, че на родителите следва да се полага поне още 20 работни дни отпуск, а работното време да е 6 часа, които да се зачитат за 8.
Интересно е какво мислят по тези предложения работодателите, които за сега си спестяват коментарите.
Родителите, които вече работят от къщи обаче отбелязват, че с деца у дома - едно, две или пет, все едно, е трудно, дори невъзможно да се работи.
Някои споделят, че би било по-разумно да се помисли за държавно финансиране на занимания за децата през летните месеци - спортни, допълнителни обучения, игри и други.
Част от родителите напомнят и за идеите да бъдат отворени и реконструирани дворовете на училищата, за да могат децата да ги ползват като сигурни места за спорт и игра.
Всъщност, повдигането и широката обществена дискусия по този въпрос показва единствено, че освен от часове по религия, образованието ни има нужда от сериозни реформи и сериозен ангажимент на държавата към децата и родителите им, а промените не трябва да касаят само изучаваните предмети.
