Какво очакваше, малоумнико, да полетиш ли?
Да си млад шофьор е трудно: всеки е бил там и всеки е изпадал в ужасни ситуации, докато овладее колата си, докато свикне с усещането за движение.
Когато си млад шофьор, и 30 км/ч се усещат като ужасяваща скорост, да не говорим за 60!
Трябва да минат поне две години интензивно шофиране, куп задрани ламарини и щети върху собствената кола (а случват се и одрасквания по околните коли), за да можеш да се отпуснеш горе-долу на пътя.
Забележете: това се случва, дори ако си добронамерен и изключително внимателен при шофирането.
Знам, понеже съм била там - в първите месеци на вземането на книжка и карането из града (ужасяващо е!). Предполагам, че и повечето от вас сa преминали през курсовете и си спомнят куп нелепи ситуации от първите шофирания.
Ето защо недоумявам: колко пък силен трябва да е райският газ, с който си се налъхал, за да си млад шофьор на едва две седмици, та да загубиш представа за собствените си способности и, надрусан, да седнеш зад волана на "Ауди" RS5, с мощност 450 конски сили ("Ауди" са известни с едни от най-мощните двигатели на пътя) и да вдигнеш 170 км/ч в населено място...?
Какво очакваше, малоумнико, да полетиш ли?
Ако искаше да се самоубиеш, защо не го направи, без да застрашаваш живота на останалите? Но не, ти си возил и момиче до себе си.
И съвсем очаквано, като за шофьор без опит, влязъл в мощна кола, правиш страшна катастрофа: врязваш се в автобус на градския транспорт, раняваш шест души и убиваш напълно невинен човек!
21-годишният шофьор който преди дни рани шест души и уби един човек, като заби колата си в автобус, е самозабравило се хлапе, което доживот ще носи последствията на личната си човешка глупост и безотговорност (наистина се надяваме да поразсъждава едно 20-ина години върху постъпката си в затвора).
Но неговият акт на безумие, за съжаление, не е чисто личен.
Тази грандиозна глупост е следствие на цяла картинка от социални дефекти, израждащи се и кулминиращи в грандиозни престъпления.
Първо: обстановката.
Столичните булеварди нощем, от булевард "Възкресение", през "Иван Евстатиев Гешов" до Околовръстното и "България", са се превърнали в място за гонки и за тестване на ужасно скъпите и мощни коли, до които недоразвитите умствено балкански елементи се добират в следствие на старателно измислени схеми.
Колата не е просто начин (често единствения - при унищожения междуградски транспорт) за предвиждване. Тя е статут, издава престиж и... кой знае какво олицетворява още за необразованите и нискочели човекоподобни, населяващи територията с трикольора.
Както за момчетата от "Факултето", така и за синчетата на заможни административни и бизнес лица от Банкя, нощните улици се използват за тестване на двигатели. Няма задръствания, няма движение, а полиция пък - изобщо. Кой да те спре да набичиш ламарината до допука на фона на новата чалга и да снимаш колко си вдигнал за "Тик Ток"...?
Наскоро попаднах на някакво рекламно видео на българска фирма за породажба на луксозни автомобили.
Търговецът на коли, дебел човек, облечен в много скъп "комплект", се беше изпъчил пред казиното в "Монте Карло", снимаше спрелите отпред автомобили и обясняваше: "Вижте ги, бе, вижте ги, какви евтинджоси карат най-богатите хора на планетата... Учудвате ли се тогава, че най-хубавите коли са с български номера?! Елате при нас и вие ще имате такава...".
Уви, както и в случая с бисерите, ако перифразираме поговорката - хубавите коли прасетата ги карат.
Второ: лошото образование.
Известният "ефект на Дънинг-Крюгер" се изразява в склонността на неквалифицираните в дадена област индивиди да имат илюзия за превъзходство и надценяване на собствените си възможности именно в тази област.
Ето как се получава така, че най-некомпетентните и неопитни шофьори са най-самоуверени на пътя.
И ако споменатият вече гонкаджия-убиец беше единствен случай, щеше да е добре, но вече не се изненадваме: девалвираното на образованието (което има за цел основно да ти покаже колко много НЕ ЗНАЕШ), води до ръст на самочувствието у абсолютно некомпетентните.
Оттам и нашите шофьори са НАЙ-ДОБРИТЕ. Колко му е да седнеш и да подкараш звяра.
Е, да, ама не.
Както вече казахме - шофирането само по себе си не може да бъде толкова просто, колкото могат да бъдат прости хората, които го упражняват.
Трето: липсата на институционална дейност и санкции
Както коментират от Института за пътна безопасност в свое изявление, разпратено до медиите, след всеки инцидент с широк обществен отзвук, реакцията е една и съща - започват предложения за нови законодателни промени.
В момента на фокус пак е "след дъжд - качулка": нови изисквания към младите водачи. Това обаче се случва само 10 дни след най-мащабните изменения в Закона за движение по пътищата (ЗДП) от последните години.
Новите промени в закона обаче не могат да прикрият реалността, че проблемът не е в липсата на правила, а в липсата на прилагането им и в напълно отсъстващата институционална отговорност.
Института за пътна безопасност напомня, че ключови структури като Пътна полиция, ДАБДП и АПИ се ръководят от едни и същи лица от години, докато в същото време наскоро избраното правителство продължава да се оправдава с предишни управления. Това е очевидно противоречие, което блокира развитието на безопасна транспортна система.
Резултатите от институционалното бездействие са трагични: само през юли 2025 в България при ПТП са загинали 50 души (при 51 през юли 2024 година). От 1 до 16 август - загиналите са 25 души, спрямо 24 за същия период на 2014 година.
Ето, че нищо не се прави, а предприетите мерки, както и законовите промени, очевидно не дават резултат.
Факт е, и че в България рискът да загинеш на пътя е 2,5 пъти по-висок от средното за Европейския съюз - тоест улиците ни са два и половина пъти по-опасни от тези във всеки среден европейски град.
Можем да продължим и с четвърто - употребата на райския газ, но едва ли има смисъл...
Защото се случва абсолютно същото, което споменахме вече: приемат се закони, които не се спазват.
На кого му пука, че българският парламент забрани окончателно продажбата офлайн и онлайн на диазотен оксид (райски газ) и пълнителите с него на физически лица, след като, съвсем видно, той се разпространява и продължава да се използва...
Да, никой не може да ни спаси от човешката глупост. Но като общество поне можем да се опитаме да й попречим да се разпространява.
Уви, за целта трябва да изберем съвсем различни политически представители.
Тези просто не стават, а в крайна сметка всеки инцидент, дори привидно несвързан с политиката - опира до нея.
И даже не толкова на законодателно, колкото на институционално ниво.
