Добре би било всеки от нас да помни, че правозащитният му образ свършва там, където започва изречението: "Вижте, по принцип не е желателно да се убиват цивилни, обаче..."*
Веднъж присъствах за кратко на активистко парти, на което никак не ми се ходеше.
Не съм нетъуркинг тип човек. И неслучайно не съм.
На партито имаше фасилитирани игри, пред които винаги съм предпочитала непринудения и органичен човешки диалог.
Един от игровите въпроси беше да си представиш как изглежда идеалният свят, към който се стремиш да се случи след пет години.
"Всички богати хора са мъртви", отговори без колебание човек сред присъстващите. Дори не мисля, че се шегуваше. Повече никога не се прежалих за парти.
Какво ли не съм чувала в активистки среди - че изглеждам твърде свястна да съм хетеросексуална; че е невъзможно познатата ми полицайка, която помага на пострадали от домашно насилие, да е готин човек, само защото е полицайка; че абсолютно незаконните арест и задържане под стража на варненския кмет са напълно оправдани и заслужени, понеже човекът е от наследствено заможна фамилия, а и то щом си в политиката, значи е ясно, че не ти е чиста работата.
С аргументите от последното съждение впрочем някога е проведен Народния съд.
"Комунисти, сър", би казал гордият евроатлантически демократ, докато чете първите ми два абзаца и би се почесал остроумно по жълтото паве.
Само че той сам по себе си не е твърде различен. В последните дни например продължавам и продължавам да броя колко точно смях и гняв ще събере един мой коментар под пост, в който просто казвам, че ако нечия представа за самозащита включва убийства на деца, аз в такава "самозащита" не бих искала да участвам.
Демократични хора иначе, хуманни, вероятно целуват своите деца по челото за лека нощ всяка вечер и четат литература за отзивчивото родителство.
Добре би било всеки от нас да помни, че правозащитният му образ свършва там, където започва изречението "Вижте, по принцип не е желателно да се убиват цивилни, обаче...".
Редовно наблюдавам у иначе интелигентни и мислещи хора разсъждаване в абсолюти.
Но не в правилните абсолюти, според които животът на невинния е винаги ценности, а убийства, мъченията и всяка форма на насилие, терор и тормоз са неоправдани с нищо и никога.
Не, по-скоро едни други абсолюти, подобни на футболните мачове, където всяко нещо може да е оправдано, стига "нашите" да го правят на "вашите", а съдията, то се знае, е неминуемо "пе****ст".
"Ако някой открадне на Кали крава, това е лоша постъпка. Добра, ако Кали открадне крава на някого...", пишеше някога в детската ми книжа "Стас и Нели" от Хенрик Сенкевич и някак ми се иска повече хора да бяха пораснали точно с този цитат.
Особено докато постоянно виждам как диктатурата е лошо нещо, но не и нали ако си е една наша диктатурка, която е нужна и оправдана.
И геноцидът е напълно недопустим, дума да не става, но изобщо не става дума за геноцид, ако изхожда от "нашите".
А дори и колко грозно е да се обижда на пол, раса, външен вид или сексуална ориентация даден политик от нашите, но какъв майтап и какво кипящо мерене на остроумия пада, когато същото се отнася до политик от "вашите".
Все по-често се улавям да се страхувам от немалко личности, с които на теория се водим на една и съща страна на барикадата, когато следя техни публикации, реакции и коментари и съзирам вътре реваншизъм, морален релативизъм, злостен сарказъм, загуба на контрол над емоциите, само не и емпатия и човещина.
Чела съм пожелания за групови изнасилвания в демнократични групи, наред с откровена хомофобия или расизъм.
Ако това са политическите ми "приятели", дори не ми се иска да мисля за враговете.
И откровено не искам да виждам с власт никого, у когото усещам наслада от унижението на другия и екстаз при мисълта за мъчения и смърт на противници.
Същото се отнася и до моралния пиедестал на онези, които не могат да оставят друг човек просто да си има своя кауза и да си действа по нея, а ежедневно се чувства длъжни да му напомнят, че е пълен боклук, задето не действа точно по тяхната кауза, при това точно по техния начин.
Пишейки това, изобщо не изключвам себе си от подобни трендове, защото и аз понякога се улавям да усещам такова безсилие и отчаяние от света наоколо, че да залитам в една от две вредни мисли.
Първата - да спра да следя каквото и да било и мозъкът ми просто да си почива от всичко това.
Втората - колко по-хубав би бил светът без някои конкретни хора.
Но дори да е така, това е една ужасно опасна на цивилизационно равнище мисъл.
Защото... коя, по дяволите, съм аз да го определям? А кой, по дяволите, си ти?
Мисля си, че постепенното ни взаимно подлудяване и радикализиране до голяма степен се дължи и на факта, че нямаме особена мярка в денонощното бомбардиране с негативна информация в социалните мрежи.
Ако беше създаден днес, Facebook, който представлява една огромна част от проблема, сигурно щеше да се казва Corpsebook.
Трудно е да влезеш там и да бъдеш пощаден от поредната гледка на убито куче, дете без крайници или човек, който е принуден сам да копае гроба си.
Ние знаем, че тези неща се случват непрекъснато навсякъде по света, просто понякога е нужно да си кажем на себе "Уморен съм, шефе" като героя в "Зеленият път" и да вземем да акцентираме върху инициативи, решения и възможности за взаимопомощ, вместо да си вадим друг другиго очите с постоянно насилствено показване на проблеми, които познаваме отлично и които ни вадят очите и сами със себе си така или иначе.
Постоянното занимание с мисълта за мъчения и общи гробове само нормализира тази мисъл в главата ти и започва да ти я показва като потенциално решение на съществуващ проблем, да те кара на подсъзнателно ниво да повярваш, че това е нормалното, а не човечността.
И че доброто неминуемо минава през зло. А това просто не е така.
* Заглавна снимка: 10 август, 2025 г. Гладуващи палестинци в Газа, включително жени и деца, чакат за хуманитарна помощ. Международната общност обвинява Израел, че продължава да блокира хуманитарните доставки в Ивицата Газа. Междувременно Израел обвинява за глада над палестинците терористичната организация Хамас, която според тях отнема храната на семействата и я продава на черно, за да спонсорира въоръжения конфликт / Khames Alrefi/Anadolu via Getty Images.
