Или ние свикваме...
Докато е бебе: колики, пробиване на зъбки, шумен рев, неспане и от двете страни...
Когато стане тодлър - тръшкания, безобразно поведение, проблеми на детската площадка.
Болести, настинки...
Попорасне и вече не се млъква...
А безкрайното обгрижване - ден след ден и нощ след нощ...?
Наред с хубавото на това да гледаш и да се грижиш за дете (невероятните гушкания, чувството за уют и цел, безграничната обич), неизменно идва и лошото (трудни настроения, нежелание да се прави каквото и да е било, непослушание)...
И е неизбежно човек да не се запита в един момент:
ще стане ли някога по-лесно?
След всяка трудна фаза на порастването, си казваме: "Край! Това беше", само за да открием, че веднага започва следващата.
И сякаш не става по-лесно...
Психологът д-р Шарън Адусей коментира в статия за сп. Hello, че не, няма универсална истина, според която родителството става по-лесно с течение на времето.
Но става по-различно и на всеки етап от развитието на детето, ние като родители, се усъвършенстваме все по-повече и повече.
"Често казвам на родителите, че това е като изграждането на мускули, при което тежестите не стават по-леки, но вие ставате по-силни.
Изследванията показват, че родителите развиват това, което наричаме "адаптивен капацитет", така че буквално изграждате умения (като гъвкавост и регулиране на емоциите) с всяко предизвикателство, с което се справяте..."
Разбира се, едно е да се лишаваш от сън в ранното детство, а съвсем друго е да се бориш с емоционалната интензивност на пубертета.
Но в основата си качествата като умението да бъдеш гъвкав, адаптивен, да регулираш емоциите си, да развиваш саморефлексия и самосъстрадание - са неща, които усвояваме на всеки един етап от отглеждането на детето. И са ни необходими във всеки един етап.
Най-често срещаните предизвикателства през годините
Според д-р Адусей има две неща, които изтощават най-много родителите и те важат повсеместно в развития свят, към който и ние се числим:
1) Невъзможността да си починеш наистина и необходимостта винаги да присъстваш за детето и да бъдеш активен.
2) Неизбежната социална изолация на родителството
При живот, в който все по-често липсват "баба и дядо", при който обикновено родителите не разчитат на никаква помощ, освен тази на партньора (а понякога и тя липсва...) - все по-често се губи достъп до предишния, традиционния опит за гледане на дете.
В този вакуум се появяват "инфлуенсъри", които дават противоречиви съвети, родителски групи, в които може да се попадне на абсурдни тези и принципи или приятелски мнения, които не са адекватни на ситуацията.
Всички тези информационни инструменти за помощ имат един недостатък - те дават на родителите фалшиво чувство за сигурност и усещането, че има един-единствен "правилен" начин за гледане на детето.
Но науката за развитието и изследванията върху психичното здраве на децата и родителите не предлагат прости отговори - те ни дават принципи, контекст и много нюанси.
Затова е добре да преосмислите кои акаунти в социалните медии да следите и кои да махнете мигновено.
Според психолога, ако даден акаунт ви кара да се чувствате неадекватно като родители или ви кара да губите увереност в собственото си родителство - не го следвайте.
Други постоянни предизвикателства
Други предизвикателства, които не отшумяват с времето, са усещането за промяна на идентичността след родителството, загубата на чувството за собствено "аз" и разликите между очакванията и реалността.
Тъй като родителството често се идеализира, а в действителност то си е като живота: хаотично, скучно и разочароващо заради монотонността на ежедневието - родителите често са изправени пред психически трудности, които не отшумяват с порастването на детето.
Ако към това се добавят и социалните сравнения, с които, дори да отбягваш, неизбежно се сблъскваш, когато детето започне да посещава детска градина или когато трябва да му избираш учебно заведение - родителството продължава да е предизвикателство.
Дори и на абитурентския бал... А и след това, когато плащаш за университет.
Други фактори, които могат да направят родителството трудно, се свеждат и до личните обстоятелства, взаимоотношения и здраве на нашето семейство.
Освен родителски стрес и липса на социална подкрепа - през годините неизбеждно се появяват и финансови напрежения, и проблеми с физическото и психическото здраве, и нужда от грижа за собствените родители, успоредно с тази за децата.
Възможно е неравностойно партньорство, раздяла, развод или грижа за дете с по-интензивни нужди (чувствителен темперамент, хронични здравословни проблеми, различия в развитието, различни състояния или увреждания).
Предвид всичко това - което всъщност наричаме още "живот" - не само е възможно, но е и твърде вероятно родителството никога да не стане "по-лесно".
И въпреки широко-разпространеното мнение, че има един "лесен период" в развитието на децата, който е някъде между 7 и 9-годишната им възраст - е добре да не разчитаме на такива приказки.
Казват, че между 7 и 9 години децата вече са спечелили своята независимост, но са все още твърде малки и все още ни слушат и се влияят от нас.
Но ако техните собствени нужди не съвпадат с нашите лични сили и умения, е напълно възможно изобщо да няма такъв "лесен момент".
А е възможно и обратното - никой момент да не ни се стори труден.
Ако съумяваме да изградим такива отношения с детето или децата си, че да се чувстваме комфортно в ролята на родител... И ако нашият темперамент и очаквания съвпадат със способностите на развитието на детето...
Ето и някои примери за такива "съвпадения":
- Ако сте родител, който обича реда и рутината, може да се чувствате добре с дете в училищна възраст, където има предсказуемост.
Но в същото време вероятно сте имали големи проблеми да приемете хаоса на тодлъра.
- Ако сте много енергичен родител, може да сте се възхищавали на буйното си дете в ранните му години. Но пък ви е трудно да гледате по-голямо дете, което обича тихи игри и книжки у дома.
- Ако сте интровертен родител, може постоянните физически грижи в ранна детска възраст да са ви се стрували много изтощителни. Но когато детето навлезе в тинейджърската възраст, да ви се става все по-интересно да разговаряте.
