Парадоксално, някои от признаците на "лошо" поведение всъщност показват, че се справяме добре като родители
Понякога знаците, че сме успешни родители не изглеждат така, както очакваме.
Някои на пръв поглед отрицателни поведения на децата всъщност могат да сигнализират, че се справяме отлично с възпитанието.
Знаците започват още преди детето да влезе в пубертета, но ако разчетем сигналите адекватно и не преекспонираме нещата, в тийнейджърската възраст бихме могли да продължим да имаме здравословни отношения с детето.
Ето как да познаем, че вероятно се справяме добре като родители:
1. Детето пази най-лошото си поведение за у дома.
За пред нас.
Много родители се чудят как става така, че в детската градина, или в малките класове детето получава много добри отзиви от възпитатели, учители и съученици. Но в мига, в който се озове у дома, започва се държи лошо. Глезене, бунтуване, тръшкане, докато е по-малко, или раздразнение, затръшване на вратата и отговаряне, когато порасне.
Не, детето не е "лошо". То просто е уморено или стресирано. Да си добър през целия ден е уморително, точно затова и ние получаваме у дома "лошата версия".
Вместо да се фрустрирате, се радвайте, съветват експерти и детски психолози в статия, публикувана в UpWorthy.com.
Парадоксално, лошото поведение, запазено за у дома - е комплимент за родителя. Това означава, че домът, тоест НИЕ, сме единственото място, в което детето се чувства достатъчно сигурно, за да "изпусне парата" и да спре да се преструва.
В Mamamia вече неведнъж сме писали, че дете, което винаги се държи твърде тихо и възпитано у дома, може и да се страхува или да не се доверява да покаже истинската си същност без филтър.
Повече по въпроса:
2. Словесен бунт срещу правилата.
Ако детето възразява шумно, постоянно спори и се бори с правилата, които налагаме, трябва да бъдем доволни. Особено ако след това, на действия, в крайна сметка, спазва нашите норми.
Тийнейджърът може и да крещи: "Защо трябва да се прибирам винаги в 23 часа!", но ако в крайна сметка си идва у дома горе-долу навреме - е редно да се поздравим като родители.
Добре е детето да пробва докъде може да прекрачва границите вербално, а не с действия.
А щом преговаря за правата си, а не се подчинява безропотно, значи се развива като човек, който поставя под въпрос авторитетите. Това е дете, което по-трудно би изпаднало под чуждо лошо влияние.
3. Споделяне на "лошите" неща, които е направило.
Много добър знак е, когато детето реши да сподели на родителя си "колко лошо се е държало".
Ако ни разказва как е обидил приятел или как се е карал с този или онзи, как е нагрубил някого и изобщо как е бил "лош", това може да бъде доказателство, че ни има доверие. И че разчита ни силната ни връзка, която да го балансира.
Само деца, които смятат, че честността е по-безопасна от скриването на нещата, споделят такива неща на родителите си.
Може и да не разбират точно грешките си, но на това ниво те искат ние да ги изслушаме и разбираме.
Проблемът се появява, когато родителите решат, че действието, за което им се споделя, е наистина лошо и се фокусират върху него, вместо да оценят факта, че детето се е почувствало достатъчно комфортно, за да се обърне към тях за проблема.
Най-добрият начин да запазим това доверие и през тийнейджърските години е да благодарим за честността. Едно "благодаря, че ми каза" е много важно. И то преди да започнем да решаваме проблема, да налагаме последствия и да поучаваме.
4. Детето не иска да прекарва време с нас.
В един момент става неизбежно: тийнейджърите започват да се отдалечават от родителите си и това е най-естественото и нормално нещо на света, дори и да са в чудесни отношения. Може би дори особено в такива случаи.
Това е етап от развитието, в който децата започват да предпочитат да прекарват времето си с приятели и връстници, не говорят твърде много с родителите си, заключват се в стаята си и не желаят контакт.
Боли, но е свързано с развитието.
Трикът тук е да не го приемаме твърде драматично - възможно е да имаме добри отношения, дори без постоянно да сте заедно с детето...
5. Вече няма нужда от одобрението ни.
Нормално и здравословно е желанието на децата ни да се гордеем с тях да намалее с времето. От мънички деца, които искат мама и татко да се гордеят с тях на всяка цена, те се превръщат в тийнейджъри, които "знаят най-добре".
Всъщност ако не търсят патологично нашето одобрение - значи сме свършили достатъчно добра работа като родители. По-притеснително би било, ако очакват от нас одобрение и внимание и след като вече са пораснали.
Нуждата от родителско одобрение, която продължава и в зрелостта, показва дефицити, създадени в детството, и може да има отрицателен ефект върху щастието и благополучието на децата ни.
Може като родители да ни е трудно да спрем да даваме одобрението си, но ако то вече не е необходимо, е редно да се отдръпнем.
6. Показва ни къде грешим и ни критикува.
Не е приятно да чуваш критика от децата си, но понякога е безценно.
Начинът, по който възрастните се справят с грешките си пред децата, е ключов аспект от родителството.
Затова дори да е неудобно или да ни поставя в неловко положение, може би е за добро, когато децата ни активно забелязват - и посочват - грешките ни.
7. Казва "не", реже или отхвърля отношения, хора, поведения.
Оказва се, ако детето често казва "не", може само да се радваме. Това значи, че се е научило да изразява своите предпочитания и самостоятелност.
Казвайки "не", то защитава някаква своя нужда. Докато е малко, може да отхвърли целувка или прегръдка, която му се струва неприятна, и така да утвърди собствената си телесна автономия.
Като по-голямо, може да откаже да пише домашни, които му се струват неприятни и... тук е трикът: повечето родители не могат да приемат това.
Вместо обаче да насилват детето да прави "задължителните" неща, те могат да помислят дали пък то няма нужда от повече почивка, за да усвои материала. Или от нещо, което да го направи интересен.
Всяко "не" е урок, както за детето, така и за родителя.
Родителите изживяваме голям стрес, докато се опитваме да преценим дали се справаме достатъчно добре с възпитанието на децата си.
Хубаво е да ни се напомня, че перфектното родителство не съществува.
И че понякога конфликтите, напрежението и неприятните моменти с децата ни всъщност са знак, че се справяме отлично.
