"Вината е абсолютно моя... аз съм лоша майка и не се справям"
Много мразя тези сутрини - сутрините, в които изпитвам вина за отношението си към детето.
Пак не издържах на "глезотиите й" и се държах лошо с нея: крещях й, казах й, че се лигави, накрая избухнах и напуснах стаята.
Вече съм писала тук за контрола над гнева, който си бях поставила като новогодишна цел миналата година. Забранила съм си да удрям детето и засега успявам да спазя обещанието си. Затова, когато ми причернее от яд, напускам помещението...
Но се питам дали пък и това не е също твърде жестоко?
Днес цял ден ще живея с гадното усещане, че вината е абсолютно моя, а не нейна и няма да мога да си простя, че не проявих повече търпение. Та аз толкова много обичам това дете... Защо тогава се появяват случаи, в които ми е невъзможно да покажа своята любов?
Идеално знам, че днес специално нямаше откъде да се въоръжа с повече търпение. Просто съм изчерпала търпението си да понасям двете полюсни настроения на дъщеря ми, които се сменят едно след друго: неспирно бърборене, последвано от тръшкане със сълзи. На около 4-годишна възраст и двете са в изобилие.
Неприятното чувство, че аз съм виновна - първо за поведението на детето ми и второ - за реакцията ми към това поведение - е толкова силно, че започвам да се чудя дали изобщо ставам за родител. Каква майка съм изобщо?
Първо: постоянно ме преследва усещането, че не правя достатъчно за нея. Второ: постоянно ме преследва усещането, че прекалявам с грижите си за нея и тя затова се лигави така...
Мъжът ми не ми помага: той също хем ме защитава, хем ме обвинява. От една страна казва, че аз съм виновна, че съм я "разглезила". А от друга: разбирал ме, че избухвам: "Понякога тя е невъзможна"..
В заключение, сутринта стигнах до извода, че ще отгледаме нервен човек, който получава противоречиви знаци от родителите си: ту глезене, ту - жестоко каране. Тя ще порасне като момиче с несигурна връзка с родителите си, а това ще се отрази на бъдещите й отношения... И така нататък...
Виждате, че чувството за вина може да те вкара в безкраен коридор от катастрофични мисли.
Но докато в случая моята вина е, че не проявявам достатъчно търпение на лигавщините й избухвам по неприятен начин, то други родители се борят с чувството за вина, че зарязват детето си в яслата или градината, за да отидат на работа.
Трети пък чувстват вина, че не осигуряват на детето си достатъчно време навън. Или достатъчно време да играе с други деца. Четвърти страдат, че не успяват да му купят това, или онова.
Изобщо има ли край родителската вина - майчина и бащина?
Според психолозите, този вид вина се проявява най-често, когато родителят се почувства разкъсан между отговорностите си към детето и нещо друго, което се бори за вниманието му: например професия или лични интереси.
Реално това напрежение между родителството и професионалния/личния живот е постоянно.
Когато сме с детето - чувстваме, че изоставаме професионално или че губим ценни мигове за лично щастие: било то за пътуване, хоби или интимна връзка. А когато сме в работата или се отдаваме на нещо лично, което ни носи радост - неизменно идва вината, че пренебрегваме детето.
Ето няколко характеристики на родителската вина, добре обяснени от психолог за родителския сайт VeryWellMind.com:
- Усещане, че никога не сте напълно нито в родителския, нито в работния си режим;
-
Усещане, че винаги правите нещо погрешно по отношение на детето;
-
Създаването на дълъг списък със задачи, но усещането, че ще нямате сили и ще изпълните само минимума;
-
Усещането, че жонглирате с твърде много задължения;
-
Неспособност да се насладите на времето, прекарано с детето или децата;
-
Стрес от работата и състоянието на кариерата;
-
Липса на лично време за себе си;
-
Невъзможност да се занимавате с хобита или дейности, които ви харесват;
-
Тревожност и/ли депресия;
-
Проблеми със съня или храненето;
-
Усещане за умора и стрес през цялото време;
-
Проблеми в личните отношения както у дома, така и в работата, така и с приятелите;
Оказва се, че родителската вина може да ни накара да се чувстваме като неудачници не само по отношение на детето или децата, но и по отношение на работата, хобитата, а и у дома.
Въпреки че всеки може да изпита родителска вина, според статията във VeryWellMind.com има няколко групи хора, които са по-податливи на това чувство:
- Родителите на първо дете
Новите родите, които за първи път се сблъскват с жонглирането на родителската роля, кариерата и необходимостта от лично време, често усещат най-голямо напрежение по отношение на двойните си роли.
- Самотните родители
Хората, които са единственият източник на доходи и единственият полагащ грижи, са подложени на по-голям натиск да правят жертви в професионалната си или родителската си роля. Самотните родители също са по-склонни да се сблъскат с ограниченията на способността си да изпълняват всяка от ролите достатъчно добре и трябва да вземат сами по-трудни решения.
- Родители с по-малко финансови ресурси
Родителите с по-скромни средства често работят по-дълги часове или вземат допълнителни ангажименти, за да могат да осигуряват финансово децата си. Именно голямата им заетост ги кара да изпитват чувството на вина, че не са физически и емоционално до децата си.
Причини за родителската вина
Родителската вина може да бъде причинена от вътрешен или външен натиск:
- Вътрешен натиск:
Родителите често имат нереалистични очаквания към себе си. Отглеждането на дете е работа на пълен работен ден. Да бъдеш родител и едновременно с това да работиш е значителна промяна и огромна отговорност. Нормално е не всеки да се справя добре...
- Външен натиск:
Отвън: от културните очаквания, от собствения семеен модел, от социалните медии или от експертите по родителство, често идва натиск да бъдеш перфектен родител. Много родители обаче разбират, че високите стандарти са нереалистични и недостижими за тях и това ги кара да се чувстват зле.
Очакванията за перфектно родителство се усилват от натиска, упражняван от работодателите, които очакват същото ниво на работна производителност от служителите си, въпреки интензивните стресови фактори и предизвикателства, с които те се сблъскват като родители.
Следствия от родителската вина
Ето няколко начина, по които усещането за вина влияе върху родителството:
- Свърхкомпенсация
Често родителите компенсират вината си от липсата на присъствие при децата си чрез материални или финансови заместители. Така те намаляват чувството си за вина и предоставят осезаемо доказателство за любовта си.
- Усещане за провал
Някои родители могат да страдат от значително по-ниско самочувствие, тъй като се възприемат като неуспешни както в работата, която някога са могли да вършат с лекота, така и в новата си роля на родители.
- Свръхтолерантност
Заради чувството си на вина родителите могат да станат по-толерантни към децата си и да се страхуват да сложат нужните граници или да наложат наказания, когато е нужно, от страх да не загубят връзката си с тях.
- Нужда от успокоение
Родителите могат да започнат да търсят емоционално успокоение от децата си, което да ги увери, че се справят.
- Затруднение да бъдеш в настоящия момент
Всеки път, когато родителят изпитва вина или срам, това се отразява на способността му да се наслаждава на времето, прекарано с децата си и на тяхното присъствие.
Справяне с родителската вина
Ето някои стратегии, за да намалим усещането за вина, което изпитваме като родители:
- Идентифицирайте автоматичните мисли
Мислите, които ни карат да се чувстваме виновни, често идват автоматично. Добре е да сте наясно с това и да се опитвате да контролирате тези мисли.
- Рационализирайте чувството за вина
Ако забележите автоматични мисли, които ви карат да се чувствате виновни, направете съзнателно усилие да ги преосмислите по по-позитивен начин. Например, вместо да се чувствате виновни, докато сте на работа, си кажете: "Работя, за да издържам детето си.
- Намалете очакванията към себе си
Може би има неща, които не сте в състояние да свършите поради ограничения във времето и енергията. Намалете очакванията към себе си и приемете, че не е нужно да се чувствате виновни, ако нямате сили или желание да свършите нещо.
- Концентрирайте се върху настоящето
Концентрирайте се върху настоящето, където и да сте.
Например, ако сте с децата си - концентрирайте се върху това да се наслаждавате на времето с тях, а когато сте на работа - се концентрирайте върху изпълнението на задачите си.
- Потърсете позитивна среда
Общувайте с други родители, които ви действат позитивно, интересувайте се как се справят те с подобни проблеми. Опитайте се да разчитате на помощ от други членове на семейството, вместо да правите всичко сами.
- Избягвайте сравненията
Те са абсолютно излишни. Бягайте като дявол от тамян от "перфектните майки". Четете и гледайте вместо това съвети за вдъхновение и подкрепа.
- Правете си кратки паузи и почивки
Когато ви дойде много, си вземайте по 10-ина минутки почивка, за да презаредите. Прилагайте както в работата, така и при гледането на децата.
- Грижете се за себе си
Бъдете по-добри към себе си. Когато не отделяме достатъчно време на нуждите си, ни се случва да избухваме по начин, който ни води до чувство за вина по-късно. Защото, както писахме по-рано: един от най-сигурните начини да се самонараним е като приемем грижата за себе си за награда, вместо за необходимост.
- Ако имате нужда - обърнете се към психолог
Родителството идва с неочаквани трудности. A жените и с не чак толкова редки психологически състояния, които могат да бъдат опасни: например следродилна депресия.
Ако усещате, че не можете да се преборите с чувството си за вина, отчаяние, депресия или тревожност, не се колебайте да се обърнете към специалист.
