Кога изминаха осем месеца, откакто за първи път видях двете чертички върху теста за бременност?!? И какъв е този огромен корем, който сякаш расте с часове?!?
Когато изобщо се говори за износването на бебето публично, най-често се обсъжда стресът, който жените изпитват, когато разберат, че са забременели. Акцентът в разговорите (филмите и книгите) е върху тежките избори, пред които се изправяме, когато трябва да решим изобщо има ли място в живота ни за едно ново човешко същество.
Говори се за проблемите с партньора след забременяването, изникват въпроси за мястото на секса във връзката, особено през първия триместър. Има огромно количество статии за гаденето и повръщането в началото и за хормоналните промени.
Вижте още:
Какви са първите симптоми на бременността
Но когато става дума за края на износването, информацията сериозно намалява.
Някак си се очаква, че вече имаме достатъчно дълъг стаж в компанията „Бременност“ и не се нуждаем повече от кой знае какви инструкции за справяне. Сега вече цялото внимание е насочено единствено и само към раждането.
Но само на мен ли ми се струва, че за много жени в осмия и деветия месец раждането всъщност изглежда като по-лесната част, сравнено с множеството проблеми и задачи, които се появяват през последните седмици на бременността.
Именно в този период се изправяме пред куп страховити предизвикателства, за които нито сме подготвени, нито ги очакваме. Ще посоча само някои от тях:
Напускането на работата и излизането по майчинство
Да излезеш по майчинство е сред най-трудните психологически моменти за много жени, особено за онези, които влагат душа и сърце във високо конкурентната работна среда. Задължителният болничен ни удря 45 дни преди раждането, намалявайки мигновено доходите ни до 90% от осигуровките, внасяни за последните 2 години.
Няма начин – налага се да се примирим с отстраняването си от работа за минимум година (за да се върнеш по-рано, ще се наложи да плащаш на детегледачка, все едно си богаташка от Манхатън, а не БГ маме от Стрелбище).
Отново е наложително да приемем своята заменимост и уязвимост, когато става дума за социалните сфери на човешка дейност. Сега, преди и завинаги ЖЕНИТЕ СМЕ ВТОРИЯ ПОЛ, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА РАБОТНАТА СРЕДА. („Нищо, де, поне си бременна, какво хленчиш??!? Да не беше забременявала…“)
Ако хормоните не ни държат здраво в прегръдката си, можем да изпаднем в предродилна депресия, защото сме отстранени от социалното поле на дейност. Единственото успокоение, което можем да намерим, е във факта, че ни очакват огромен куп битови занимания, заради очакването на бебето. Но „удоволствието“ от пазаруването за бебешки принадлежности е съчетано с друго „удоволствие“:
Увеличаване на разходите, точно когато ти намаляват приходите
„О, боже, трябва да се закупи кошарка за бебето. Към нея трябва матраче, протектор, чаршафи, завивчици, възглавничка, обиколник, повивалник, протектор за повивалника, кърпа, ваничка за къпане, ако може с крачета, детски скрин…
ТРЯБВА ДА СЕ НАМЕРИ МЯСТО ЗА ВСИЧКО ТОВА У ДОМА, но най-вече: трябват пари, защото напоследък цените са безбожни, освен това не всичко е налично, в ИКЕА май имат някакъв проблем с доставките, ще трябва да се ходи до други магазини. Обикаляне…
Народът е полудял, никой не се съобразява с факта, че съм бременна, в мола се бутат и кашлят през мръсните си маски и разнасят зарази с фалшивите си сертификати за ваксинация.
Нямам сили. Я да поседна – то нямало къде. Ще изтегля пари от банкомата, мамка му, банките вдигат таксите всеки ден, половината ми заплата се стопи, а ми беше последната. Кога превеждат от НОИ пари? А ако не ми приведат, какво ще правим?…“
Вижте още:
Най-честите тревоги през бременността и как да не им се поддаваме
Предметите, свързани с бебето
Слава богу, майчинските социални системи за взаимопомощ работят на пълен капацитет – и получавам чували и кашони с бебешки дрешки и предмети, ползвани или изобщо и недокосвани от бързорастящите деца на приятелки.
Да ти липсват бебешки дрешки може и да е болезнено, но да имаш шест чувала с ританки, е убийствено. Имате ли представа за какво сортиране, пране, подреждане и намиране на място по шкафовете става дума?
С лека носталгия си спомням за дървената бебешка люлчица, която видях в етнографския музей и обяснителния исторически надпис: „Повивали новороденото в стара риза на родителите му. Първите подаръци, които получавало, са синьо мънисто и сребърна пара, завързана с червен вълнен конец на китка“… Толкова. Бабите ви все са избирали между деветстотин вида ритънки и седемстотин шапчици.
Докато подреждам куп бебешки принадлежности и уста проклина цяла вселена (да си напомня да спра с мръсния балкански език, когато се роди бебето!), осъзнавам, че част от проблема всъщност се състои във факта, че не мога да извършвам куп движения, които до скоро ми бяха лесни.
Ужасът, че не можеш да си завържеш обувките
Едва ги развързвам и трудно ги завързвам. Коремът ми пречи да правя и множество други неща: да си обувам чорапите, да се обезкосмявам от корема надолу, да си режа ноктите на краката, без да се обезобразя, да се качвам по стълбите без задъхване, да тичам след автобуса, да си слагам колана, докато шофирам, да си закопчавам палтото. Природата ми крещи да си лежа в леглото с книжка, но аз трябва да свърша още толкова много неща… Например:
Подреждане/ ремонт на (новото) жилище
Появата на едно дете често изисква и намирането на нов дом или най-малко ремонтирането на настоящия. А какъв по-подходящ момент да се свърши това от момента, когато си приключила с ходенето на работа и имаш колкото-си-искаш-време. Стига да не се бориш с…
ужасяващите киселини.
Те не ти дават възможност да бъдеш толкова ефективна, колкото се очаква и налага. В един момент толкова свикваш да ти е гадно и да ти се повдига, че просто седиш и гледаш в една точка, чудейки се какво всъщност не е наред. И се чудиш защо не можеш да се изкефиш като хората на факта, че бебето рита все по-силно в корема и напомня за себе си. Или защо по време на секс ти е толкова лошо, че оргазмът се е превърнал в химера, точно когато хормоните ти са най-високи и си в най-палавото си настроение.
Убиваш киселините по класическата рецепта – лъжичка сода бикарбонат, разтворена във вода. След два часа те пак се връщат. Преписали са ти сироп срещу киселини, но можеш да го вземаш само вечер. Оправяш се някак си, разбира се, но ти е трудно да разбереш защо в такива моменти трябва да търпиш все по-голямата…
намеса от страна на близките и роднините.
Те се обаждат, за да те попитат имаш ли нужда от помощ и ако кажеш, че нямаш (как ще ми спрете киселините точно, че не се сещам?!?), се сърдят. Налага се да се обясняваш всеки ден. Да описваш състоянието си. Да се извиняваш, че се държиш неадекватно и не си вдигнала телефона. Да напомняш, че си в осмия или деветия месец, но няма кой да ти помогне. Искаш да те оставят на мира, но не можеш да се справиш с всичко сама… За такова състояние наистина никъде никой все още не е измислил вариант за помощ. А най-травмиращото е, че забелязваш, че мъжът до теб е сериозно притеснен. Но не за тебе, а за себе си.
Драги мъже, разберете, че жените имаме проблем с мъжкия стрес около раждането!
Скъпи, аз пъшкам, докато се изправям, ходя през две минути до тоалетната, повдига ми се след всяко ядене и не мога да спя от мисли дали ще успея да свърша всичко необходимо, преди да се роди бебето – НО ТИ СИ МИ ВСЕ ТАКА ВАЖЕН – и нито един от моите проблеми не е свързан с теб. Изобщо не забравям, че в корема ми расте същество, което е и твое. Затова не мога да проумея ЗА КАКВО ТОЧНО е твоят стрес.
За пари ли се притесняваш, че си опънал така физиономията? Чувстваш се безпомощен, че бъдещето се твори, без твое дейно участие? Притесняваш се, че ще те поставя на второ място ли? Ясно, че мъжете сте неразбираеми същества, изпълнени с противоречия, но, миличък, можеш ли поне за малко да престанеш да се тревожиш ЗА СЕБЕ СИ, заради това, че очакваме дете? Хайде насочи енергията си към нещо градивно, вместо да стресираш и пръхтиш наоколо… Благодаря ти. Защото ако ти си спокоен, и аз ще мога да се справя с най-досадната част от предродилните житейски мъки, а именно:
Административните подробности около раждането
Пак казвам: изобщо не ме тревожи самото раждане, но изборът на болница, изборът на метод за раждане, изборът „на екип“, прегледът при офталмолог и т.н. и т.н. подробности – просто ме убиват. Опитвам се да го приема стоически – в крайна сметка цялата тази система просто ме подготвя за това „какво ме чака“, когато детето се роди и започнем да се влачим по педиатри, по ясли, по детски градини и училища…
И ако досега нито за миг не съм съжалявала, че съм забременяла, то тези всички обществени детайли ме карат само да въртя очи към небето и да шепна:
„О, Боже, кажи ми, в какво се забърках?!?“
Още от автора:
Бизнесът с бременността – между неглижирането и алчността
Бременна съм. А всичко, което искам от живота, е да се забавлявам
