Бременна съм. А всичко, което искам от живота, е да се забавлявам

| от Флорентина Д. |

Бременна съм в края на първия триместър. Което автоматично означава, че зверски много и постоянно ми се спи. Дотолкова много ми се спи, че когато правя каквото и да е – от шофиране, през пазаруване, до работа пред компютъра, единственото за което си мисля, е как животът е сън и всъщност крачката от нашия реален свят, до неговата фантазна приказна версия, в която цари спокойствие, уют и безкрайна почивка, е толкова малка, че… Че на два пъти си изпуснах отбивката за работа миналата седмица, докато клюмах в колата. А докато чаках на опашката в „Лидл“ в събота, леко задрямах и се наложи любезни граждани да ме бутнат с количката в задните части, за да осъзная, че смесвам по недопустим начин жестоката действителност и състоянието на приятен ступор, характерно за съня. За това колко много и колко често ми се подремва по време на работа пък изобщо няма и да споменавам, защото все пак съм изпълнителен човек, а и имам шеф, който все още не е информиран за моето обременено с бъдещ нов живот състояние.

Но ето един парадокс – със същия интензитет, с който ми се спи, също толкова ми се и забавлява. И със същата онази страст, с която бих се впуснала в дълбоките подземни светове на изпълненото с приказни съновидения пътуване върху възглавницата, още на секундата бих се гмурнала и в еуфорията на тъмни среднощни партита в луди клубове с ексцентрични имена, където музиката ни грабва и ни хвърля в безкрайния транс на бесни танци, подсилени от разточителни мисли за мръсен секс с непознати.

И когато не спя, а понякога – и докато спя, си мисля настойчиво как точно сега бих се отдала на денонощни разпивки, сменяйки една след друга бутилки с все по-силни и силни алкохолни течности, докато потъвам в нежни екзистенциални разговори за истината и справедливостта в компанията на познати и непознати красиви и абсурдни хора.

Но не си мислете, че моите огромни хедонистични желания са абсолютно нереалистични в малката тясна София, където най-веселото прекарване вероятно е в клуб с досадна, подмолна хаос музика или с мръсна хип-хоп/чалга в изпълнение на поредната доза родни комплексирани певци с огромни амбиции, но още по-голяма слабост към кеша…

Не-е-е! Аз всъщност нямам абсолютно нищо против, а и ми звучат също толкова привлекателни и всякакви други, дори били те и кротки (или кратки) приятелски гостувания. Вечеринки. Тихи домашни сбирки на ракия и зелева салата. Виенски балове… Черни партита… Метъл събирания… Рок’н Ролл запивки със старци… Мазни селски концерти с кебапчета… Откривания на изложби, на входа на които ви посрещат с чаша студено бяло вино… Събори с нестинарки… Класически концерти – може дори и в зала „България“! С удоволствие бих отишла дори и на сбирка с роднини! Не отказвам даже и събиране с отдавна женени и очукани от живота бивши съученици – само и само да задоволя онази неподозирана жажда за изживявания, която явно е дремела като прокоба в мен през всичките тези години, неразбудена и неосъзната. И дори не съм разбирала колко много възможности за забавления са седели пред скучното ми същество, докато то все още не е било бременно…

Но сега… Хедонизмът ми е на път да избухне с всичката си потисната сила, точно когато повечето от изброените забавления се оформят като рискови, токсични, опасни и нежелателни!

А дали всичкото това желание за неспирен нощен живот не се дължи на простичкия факт, че от няколко месеца изобщо не съм близвала алкохол? С едно-единствено изключение:  чаша шампанско онзи ден, което ми сипаха на едно точно толкова долно и скандално гей парти, на което се озовах (правейки се на шофираща и криеща бременното си състояние). Линията кокаин, която ми набутаха под носа, все пак я отказах, защото, наистина, наистина предпочитам да съм майка, а не убиец… Но ако знаете, колко ми се искаше да издумкам не само тази бяла магистралка, но и всичките няколко пътечки, оформени от прецизната ръка на известен пърформънс-артист, които той беше разпределил предизвикателно върху лист хартия, съдържащ телефонния номер на компрометиран политик. И ето – вече три дни си фантазирам колко чудесно би било, ако можеше наистина да си отнеса главата в арт-средите и да засиля живота си по добре обработената от опитни бохеми хоризонтала на обречеността.

В същото време знам, перфектно съм наясно, че ако не бях бременна, изобилието от алкохол, музика, хора, изкуство и вдигащи наркотици изобщо нямаше да ме влече! Щях да гледам на него така, както гледах на подобни изживявания само до преди няколко месеца: с надменността на някой, „очакващ повече от живота и средата“ и снобски отричащ нейната „долнотия и посредственост“.

Но днее-е-ес… Само искам само да спя и да се забавлявам. Хормоните ми се чувстват по-чудесно от винаги, коремът ми все още не се вижда и никой не се съобразява все още, когато пуши наоколо ми. И никой не се съобразява, че и на мен ми се пуши като на ламя и ми се пие като на прежаднял смок през август.

Как само не прецених, че бременността ми ще съвпадне с онази пост-пандемична световна жажда за изживявания, концерти, излизания и свалки, която, съчетана с затварянето на държавите и намаленото пътуване, концентрира вътрешните енергии по невероятен начин. А това усещане за свобода и затвореност едновременно, в преживялото ми туй-онуй съзнание, напомня за освободеността на 90-те и 00-те.

С тази разлика, че сега се очертава да бъде дори още по-интересно отколкото преди… Но аз явно няма да участвам.

Може би трябва да се съсредоточа по-скоро върху купуването на бебешки дрешки. Защото е казано в Еклесиаст: „Има време за всяко нещо. И срок за всяка работа под небето“.

Надявам се само да не сме се разминали фатално със срока.

Вижте още:

Не, чаша бира не е ОК по време на бременност

 
 


Повече информация Виж всички