От какви страхове една майка би искала избяга чрез скролване?
"Думскролингът", както е модерно напоследък да се нарича безмозъчното сърфиране из видеа и новини през смартфона - е невероятно занимание. Можеш да го правиш (почти) по всяко време и навсякъде, включително в тоалетната.
И е гарантирано, че вторачването в шорт след шорт, в рийлс след рийлс, или във фейсбук коментар след фейсбук коментар (според предпочитанието и възрастта) ще те разсее от всичко наоколо.
Е, да, политическите новини и полярните мнения, споделяни от несекващата кохорта от идиоти, със сигурност ще те извадят извън строя, но да кажем, че това е цената на разсейването.
"Разсейване" - това не е настройка на мозъка, а навик, който от що-годе интелигентни хора ни превръща в реактивни животинки, но пък е толкова... неангажиращо. Докато в един момент престане да е, но това е друг въпрос.
Разбира се, когато освен скролващи мишчици, сме и майки, зяпането нон-стоп в смартфона не може да мине без последствия: децата го забелязват, любимият го забелязва, и самите ние си го забелязваме - но не можем (или не искаме!) да го спрем.
Скъпоценното ни и изключително ограничено като ресурс майчинско време страда сериозно от скролването.
И в крайна сметка е много вероятно да доведе до задълбочаване на екзистенциалната криза, която на първо място ни е довела до монотонното зяпане.
Защото да бъдеш съвременен родител изисква високи организационни и мениджърски умения, но освен това и - изчерпаеми - емоционални ресурси.
Смятай какво изкушение е да избягаш от цялото това напрежение чрез смартфона - затова и твърде много майки предпочитат именно по този начин да си "почиват" и да се противопоставят на стреса и тревожността. Екранчето в свободното време е лесно, достъпно и абсолютно блокиращо всичко наоколо: истинска дрога!
Но когато прекаляваме с този вид упойка, може би е редно да си зададем въпроса: от какво бягаме, родители?
Какво намираме в екрана, което не може да ни осигурят прекрасният ни мъж и невероятните ни деца и вълнуващото ни ежедневие, преминаващо без плавен преход между офиса и съдомиялната/пералнята и между детската градина и спалнята?
Ето 8 страха, които като майки имаме нужда да "тушираме" чрез зяпане в смартфона:
1. Усещането, че си ненужна и маловажна.
Ролята на майка е толкова брутално надделяваща в личностната идентификация на много жени, че често потиска всички други интереси и нужди.
Преди да ти се наложи да влезеш в тази роля, дори не си си давала сметка, че би могла да забравиш коя си и за "какво се бориш".
Да се грижиш за децата и семейството е възможно да ти остане единствената и най-значима цел в живота, а от това, повярвай ми, самооценката ти няма как да бъде много висока.
Е, ако си майка и имаш малко свободно време, в което си цъкаш из телефона - вместо ДА СЕ ПОГРИЖИШ за собствените си нужди - вероятно имаш проблем. Може би се бориш с усещането, че внезапно си станала ненужна и маловажна, защото си останала за миг без домашни тирани наоколо.
Ако е така, мамо, много спешно имаш нужда от шопинг терапия, излизане с приятели или отдаване на хобито си. А не от скролване в телефона!
2. Ужасът да останеш насаме с мислите си.
За да останеш насаме с мислите си, трябва да си успял да влезеш в синхрон със себе си под една или друга форма. А това е доста трудно, ако си майка, домакиня и работеща жена.
Вероятно, мамо, нямаш никакво желание да оставаш насаме със себе си, защото това, което ще видиш във вътрешното ти огледало, може и да не ти хареса: преуморена жена, загубила посока и цел или забравила как да общува със себе си.
Я, по-добре изгуби някой и друг час в смартфона, вместо да се подлагаш на сложния дискомфорт, който идва от общуването със себе си.
3. Отказ да се забави темпото.
Всяка майка е свръх-мениджър, който работи неспирно на пълни обороти. Разбира се, ако си позволи да забави темпото, някое и друго дете може да изпадне извън борда, но извън борда може да изпадне и връзката с бащата на съответните деца.
Ако намали темпото, е възможно домът да остане без закуска, обед и вечеря, мръсотията да превземе всичко, подобно на гъбите от "Последните оцелели". Точно както и в сериала, гардеробът на семейството внезапно ще стане от скромен, по-скромен и ще се сведе до някой и друг суичър и липса на каквото и да е бельо.
Никакво забавяне!
За да поддържаме мозъчното си темпо високо, е редно да гледаме през цялото си свободно време динамични и изключително наситени кратки видеа, които да поддържат мозъка ни постоянно превъзбуден, а нивото на допамина - високо.
4. Натискът да общуваш с партньора и децата.
Не е нужно да си говорим с партньора, особено ако имаме да обсъждаме трудни неща, свързани с финанси, несигурност или обтегнати отношения. Комуникацията с децата също е възможно да не носи кой знае каква радост, особено ако те са подрастващи. А и да не са - техните безкрайни изисквания, няма как да ни разтоварят.
Много по-лесно и по-приятно от усилието да комуникираме с домашните стресори, е да гледаме видеа за майки, които не могат да комуникират нормално с децата си. Много по-смешно е!
5. Усилието да работиш над личните си травми.
В днешно време е модерно всички ние да влачим някоя и друга травма, но извън кръга на шегата - е факт, че когато имаме нерешени психически или емоционални проблеми, сме много по-склонни да търсим неща, които биха ни разсеяли. Наистина, по-добре е да потънеш в интернет-океана, отколкото да усещаш вътрешен срам или срах, или паника...
Бягството е по-лесно, определено.
6. Невъзможността да се справиш с бърнаута и преумората.
Родителският бърнаут е факт.
За разлика от офисният обаче, майчинският бърнаут е невидим.
Той обаче носи след себе си последствия и ако не умеем да си почиваме от стреса, той може да включително да промени личността ни.
Разбира се, зяпането в телефона не помага в борбата срещу стреса, нещо повече - задълбочава го. Но пък прекаляването със смартфона би могло да ни послужи като алармиращ симптом, който да ни насочи към корена на проблема: психическа, емоционална и/или физическа преумора.
7. Ужасът на екзистенциална криза или на кризата на средната възраст.
Разсейване и стимулация едновременно - ако сме закачени за тази онлайн кукичка, може би избягваме нещо по-голямо от самите нас, а именно сблъсък с истинска екзистенциална криза.
За да се стигне до "криза", вероятно не сме в състояние да решим дадени "големи" въпроси, свързани със смисъла, мотивацията или цялостния ни житейски път.
За да не ни застигнат тези страшни въпроси, предпочитаме да бягаме.
Ако се чувстваш объркан, може би не си способен да си отговориш на собствени кариерни или личностни въпроси и предпочиташ просто да се разсейваш. Иначе боли - от неудовлетворение или объркване.
8. Сблъсъкът с реалната самота.
Самотата в съвременния свят е огромна, още повече че запълването й е изцяло контролирано от технологиите. За да общуваме, трябва да сме "вътре", иначе рискуваме да се почувстваме отхвърлени.
Когато си майка обаче, самотата не е само физическа - тя е и психическа. Интензивното общуване с децата често оставя след себе си вакуум, който не може да бъде запълнен толкова лесно. А грижата за семейството не позволява да се социализираме с приятелите си и хората на нашата възраст толкова, колкото бихме искали.
Ежедневието често минира и връзката ни с партньора, ако го имаме, и е много възможно като майки да се озовем с остро усещане за самота, от което нямаме възможност да избягаме.
Възможно е сърфирането онлайн да притъпява тази самота, особено ако успяваме чрез социалните медии да си набавим общуването, от което имаме нужда. Във всички случаи - е по-лесно и много по-достъпно, отколкото да отидем на бар или да излезем на кафе с приятели.
