Как се отразява екранното време върху детския мозък
Не е тайна, че децата обожават екраните и вниманието им бива тотално погълнато за секунди независимо дали от таблет, телефон или телевизор.
Пристрастяването им е особено видимо, когато са малки. Моята дъщеря например, на 4 години, започва да крещи, да се търкаля, тръшка, да моли и да реве, когато детското й свърши. Тя просто не може да превключи вниманието си, а поведението й наподобява най-чиста абстиненция.
Това е така, защото екраните действат отвличащо на вниманието, успокояващо и забавляващо.
Разбира се, някои предавания могат да имат образователна цел, помагайки на децата да получат нови знания, но независимо от това, влиянието, което оказват върху развиващите се мозъчни връзки, е ключово, особено предвид факта, че детският мозък все още не е напълно готов за толкова високо ниво на стимулация.
Именно затова, да се поставят граници е изключително важно.
И все пак рестрикциите не трябва да бъдат абсолютни или да се налагат със заплахи и наказания.
Регулирането на достъпа на детето до екрана е по-скоро въпрос на налагане на правилното темпо и на развиване на полезни навици, които ще го съпътстват дори и през тийнейджърските години.
Тъй като детският мозък се развива на етапи, навиците, свързани с количеството време, прекарвано пред екраните, обикновено се пренасят в юношеството с постоянност, която е трудно да се промени.
Допаминов прилив и екранно време
Твърде обсъжданият допаминов прилив, който се поражда в мозъка заради бързата смяна на образите, ярките цветове и незабавната обратна връзка е нещо, което наистина съществува.
Детският мозък реагира на видеата, точно както и този на възрастните, когато получат съобщение. Задействат се мозъчните системи за възнаграждение, с тази разлика, че детските са по-неразвити. Съответно сензорните награди носят тежест, която не бива да бъде пренебрегвана.
Вземете например дете, на което е дадена любима видеоигра.
Едно ниво неизбежно се превръща в пет, а след това в десет, защото очакването на мозъка е, че следва нещо ново, по-интересно и по-добро.
Може почти да се види как бързата обратна връзка обучава мозъка на децата да предпочита незабавното удоволствие пред бавното възнаграждение, което би се получило от умението да се завърши пъзел или да прочете глава от книга.
В неврологията веригите, които се упражняват най-много, развиват най-силните пътища, което прави както добрите, така и лошите навици по-трудни за преодоляване.
Така гледането на детско или играенето на видеоигра се "отпечатва" в мозъка, правейки го по-податлив на още повече екранно време.
Продължителност на вниманието и екранно време
Краткото съдържание тренира вниманието да прескача, вместо да се задържа.
Има причина платформи като YouTube и TikTok да продължават да дават приоритет на все по-кратко съдържание. Първо бяха 2-минутни видеоклипове, после 30-секундни клипове - скоро ще бъде нещо още по-кратко. Мозъкът се адаптира бързо към новото, а децата са магнити за новостите.
Наблюдавайте какво се случва, когато едно дете прекара уикенд без екран - то преоткрива простите удоволствия като например това да се отдаде на продължителни игри или на занимания, които изискват дълго и продължително внимание.
Когато липсват екрани наоколо, изграждането на кула от кубчета или четенето на любима история в продължение на няколко глави, изведнъж не приличат на мъчително упражнение за търпение.
Когато на децата им се даде пространство, свободно от екранни стимули, умението им да се фокусират се възвръща.
Цикли на сън и екранно време
Вече буквално ни е омръзнало от разговори за "синята светлина" вечер. Но е истина - тя не само се отразява негативно върху очното здраве, а е и форма на директна стимулация чрез дължините на светлинните вълни. Децата се оказват психически превъзбудени, дори когато телата им молят за почивка.
Допълнително синята светлина ограничава производството на мелатонин, което кара детето да се върти в леглото, дори когато е легнало в приемлив час.
Когато екраните се заменят със занимение, което се извършва с ръцете, например подреждане на дрехите или писане на ръка на домашните за следващата сутрин, мозъкът преминава в режим на почивка.
Промяната може да не се забелязва веднага, но ако развиете навик да слагате таблетите и телефоните настрана около час преди лягане, нощите ще протичат по-спокойно.
Емоционална регулация и екранно време
Цифровите светове предлагат усещане за пълен контрол.
С натискането на един бутон можете да спрете, да рестартирате, да прескочите напред.
Реалният живот не се поддава на контрол.
Затова и децата, които прекарват твърде дълго време в контролирани и структурирани цифрови среди, понякога се затрудняват, когато хаосът от реалния свят нахлуе в живота им. Дори нещо дребно, например братче или сестриче, което събаря кулата им от кубчета, за тях може да се окаже огромен проблем и да предизвика емоционален срив.
Трябва да научите децата да превключват безопасно между екраните и реалния живот - това ще им помогне да изградят по-балансирана перспектива за света около себе си. Те трябва да се научат да се справят с разочарованията, скуката и отложеното удовлетворение. Тези умения може да не изглеждат особено привлекателни, но са от съществено значение за развитието им като хармонични възрастни.
Социално развитие и екранно време
Дори когато децата играят онлайн игри с приятелите си, социалните сигнали са различни от тези в реалния живот.
Мултиплеър игрите не разполагат с нюансите на израженията на лицето и фините промени в тона.
Във виртуалното пространство има гласове и текст, но липсват малките сигнали и невербалната комуникация - повдигането на вежди или нервното мърдане на ръката, които помагат да се развием социалната си интуиция.
В днешно време не е възможно да се премахнат напълно екраните, но като комбинирате времето, прекарано пред екрана, с разнообразни екскурзии на открито или със срещи за игра с други деца, ще усъвършенствате социалните им умения.
Екраните не заместват връзките и отношенията и никога не трябва да допускаме среда, в която претендират, че го правят.
