Оказва се, че стресът има влияние включително върху човешкия характер
В Mamamia.bg вече сме писали кои са алармиращите физически сигнали, които дава тялото ни, когато сме подложени на много силен и продължителен стрес.
По-малко сме обсъждали обаче психологическия аспект на хроничния стрес. И факта, че стресът се отразява не само върху физическото ни състояние, но и директно върху личността ни.
Да, оказва се, хроничният стрес не само влияе върху настроението и енергията ни, но и може буквално да ни направи други личности, като промени начина, по който мислим, чувстваме, реагираме и се отнасяме към света.
С други думи, ако не вземем мерки, продължителният хроничен стрес може да промени основната ни личност.
И, както алармира статия, публикувана във Forbes, има три начина, по който това се случва.
Така че ако напоследък усещате, че реагирате прекомерно дори на малки дразнители, ако сте станали необичайно затворени или усещате, че определено сте по-чувствителни, отколкото обикновено, това може би не е просто "прегаряне".
Може да става дума за личностни промени, причинени от продължителен, превърнал се вече в хроничен стрес.
1. Хроничният стрес може да промени основните ни пет личностни черти
Според ключово изследване, продължило почти 20 години и проследяващо ежедневието на около 2000 възрастни, хроничният стрес нанася промени върху т. нар. пет големи черти на личността. Това е моделът OCEAN (известен и като Big Five), а петте най-основни черти на личността според него са: "отвореност към нов опит" (Openness), "добросъвестност" (Conscientiousness ), "екстроверност / интровертност" (Extraversion / Introversion) , "сътрудничество" (Аgreeableness) и "невротизъм" (Neuroticism).
С течение на времето участниците, демонстриращи по-висока емоционална реактивност и по-негативни емоции към ежедневния стрес, показват тенденция да променят резултатите си на ниво именно тези личностни черти.
По-конкретно, с увеличаването на реактивността към стреса през годините, нивото на екстровертност, сътрудничество и отвореност започват да намаляват.
Което означава, че ако сте силно стресирани на ежедневна база и реагирате негативно, то тези повтарящи се реакции могат да се вкоренят във вашата личност с течение на времето.
В резултат от хроничния стрес човек, който някога е бил социален, отворен и гъвкав, може да започне да става по-предпазлив, затворен, по-малко доверчив или по-внимателен, което си е промяна на личностно ниво.
Това означава, че стресът не само влияе върху това как се чувстваме през тази седмица, а той постепенно препрограмира нашата същност.
2. Хроничният стрес може да препрограмира мозъка ни
Нашата личност обикновено се проявява чрез навиците или мирогледа ни, като нейните корени се крият в архитектурата на мозъка. Доказано е обаче, че хроничният стрес води до реални структурни промени в ключовите области на мозъка, които регулират емоциите, паметта и вземането на решения.
Проучване от 2015 г. установява, че продължителният стрес е свързан с намаляване и отслабване на неврогенезата в хипокампуса - онази област в мозъка, която отговаря за паметта, умението да се учи и създаването на връзки между преживяванията.
В същото време хроничният стрес уврежда префронталния кортекс, който отговаря за самоконтрола, планирането, регулирането на импулсите и рационалното вземане на решения. Междувременно амигдалата, или центърът за емоции и откриване на заплахи в мозъка, също може да стане хиперактивна и по-реактивна при стрес.
Тези промени помагат да се обясни защо хората, които са подложени на хроничен стрес, често стават по-емоционално реактивни, по-податливи на тревожност, по-чувствителни към възприемани заплахи и по-малко способни на саморегулация.
С течение на времето тези невронни адаптации не само засягат реакцията към стреса, но и променят личността.
Това, което някога е било спокоен, контролиран темперамент, може да се превърне в нервна параноя.
Това, което някога е било гъвкаво и оптимистично виждане за света, може в крайна сметка да се превърне в предпазливост или песимизъм.
Накратко, хроничният стрес може да пренареди частите от мозъка ни, които управляват начина, по който реагираме изобщо на живота...
3. Хроничният стрес оформя начина, по който реагираме и в бъдеще на стреса
Двата гореспоменати механизма - промяна в характера и преструктуриране на мозъка - подготвят почвата за трети, по-коварен процес.
След като стресът е променил основния начин, по който реагираме и определено се е отразил върху неверобиологията ни, всъщност ставаме по-уязвими към бъдещ стрес.
И се оказваме в положение, при което сравнително малка провокация, може да предизвика несъответствено голяма реакция. С други думи - дори малък неуспех може да се почувства като силен удар.
И тази уязвимост може да стане с времето все по-силна. Това, което е започнало като спорадична реакция на стрес, започва да се превръща в норма. Емоционалното регулиране става по-трудно, а страхът и защитната реакция се превръщат в навик.
Когато личността се формира под постоянен стрес, това се превръща в нещо като самоизпълняващо се пророчество.
Стресът ви променя и след това ви кара да му реагирате все по-силно. От своя страна, вашата свръхактивна система за откриване на заплахи привлича още повече стрес и интерпретира обикновени събития от живота като заплахи.
Как да се научим да се предпазваме от хроничния стрес?
Осъзнаването, че хроничният стрес може да промени личността може да предизвика страх, но също така трябва да ни мотивира да предприемем действия.
Може би трябва да осъзнаем, че чертите на характера не са неизменни. Ако начинът, по който реагираме на стреса, се е променил, трябва да се опитаме да възстановим емоционалния си баланс. Можем да тренираме мозъка и тялото си да се успокояват.
Ето няколко стратегии, основани на научни изследвания, които психолозите препоръчват, за да успокоим ума и тялото си, и да възстановим енергийния си баланс:
-
Трябва да въведете периоди, в които да се възстановявате. Планирайте почивките си и времето си за сън. Планирайте моменти, в които напълно да се откъсвате от работата си или от другите стресови фактори. Трябва да дадем на мозъка необходимото пространство, така че той да успее да възстанови пластичността си.
-
Овладейте практики, които ще помогнат на емоционалната ни регулация. Дали ще е чрез осъзнатост, чрез йога или чрез дихателни упражнения, чрез медитация или чрез посещаване на терапия - трябва да изберем практика, която работи за вас и намалява въздействието на стреса върху настроението ни.
-
Опитайте се да овладявате реакциите си при стрес. Първо се научете кое ви "натиска копчетата" и ви стресира и се опитайте отрано да реагирате здравословно. Бъдете съзнателни и не се оставяйте на чистата реакция.
-
Разчитайте на своя социален кръг и заложете на спортни или здравословни навици, които да ви "приземяват". Старайте се да поддържате здравословни връзки с околните, да спазвате навиците си, да се движите или да спортувате и да спите добре, така че да имате "оръжия" срещу ежедневния стрес.
- Следете за промени в личността си. Водете си дневник, проследявайте промените в настроението си и поведението си. Бъдете наясно какво искате от себе си, как бихте желали да се държите и какви отговорности можете и искате да поемате. Правете всичко възможно да контролирате себе си, вместо да се предавате и да оставяте на стреса да контролира вашата личност.
Стресът е неизбежен за повечето от нас, но практиките за борба с него и неутрализиране на лошите му ефекти могат да ни послужат като защитни фактори, които да запазят не само психическото ни здраве, но и изобщо собствената ни идентичност.
