Хората много обичаме да драматизираме, използвайки изрази от рода на: „Нищо не чувствам вече“ (примерно за човек, на който сме държали и ни е разочаровал) или „Не мога да го почувствам“ (да кажем за изложба, представление или филм, който не ни харесва).
Трудно ще си го представим, освен ако самите ние не страдаме от алекситимия – и не го осъзнаваме. Всъщност вероятността да не осъзнаваме, че нe разполагаме с ключ към собствените си емоции, е твърде голяма, защото това състояние блокира изобщо осъзнаването ни, че имаме необходимост да чувстваме.
И все пак алекситимията е сравнително разпространена – според различни проучавания засяга от 10% до около 13% (според някои теории до 25%) от общото население, като се среща по-често при мъжете (може би и именно сред някои от онези емоционално недостъпни и хладнокръвни екземпляри, които жените харесват заради мъжественото им излъчване…).
Хората с намалена интероцепция не могат не само да различат и назоват емоциите си, но и се затрудняват лесно да определят дали са гладни, жадни, уморени, възбудени или ги боли в следствие на дадена емоция.
С една дума алекситимията затруднява серозно начина, по който засегнатият човек може да се справя с изпитването на чувства и това се отразява върху комуникацията му и поведението на работното място, във взаимоотношенията и дори към самия себе си.
Тази неспособност да определиш, камо ли да изразиш вербално това, което изпитваш, не може да се определи като психическо разстройство. Съответно не е особено лесно и да познаем дали наш познат не страда от алекситимия. Още повече когато самият той най-вероятно не осъзнава, че има такава.
Тъй като алекситимията се преживява като вътрешно явление, нейното диагностициране може да бъде сбъркано и лесно обяснено с черта на характера, например. Известно е, че алексимитията има връзка със състоянията от аутистичния спектър. Но дори при липса на аутизъм, трудната социализация на хората с алекситимия може да им докара цяла серия разстройства в зрелия живот – например депресия.
Вижте още:
Терминът „алекситимия“ произлиза от старогръцки – „a“ (не, липса), „lexis“ (думи) и „thymоs“ (душа, настроение, емоция) – и се превежда приблизително като „нямам думи за емоциите“. Първият, който прави опит да опише състояние „противоположно на емоционалната интелигентност“ през 70-те години на 20 век е Питър Сифнеос (Peter Sifneos) – психиатър и почетен професор по психиатрия към Медицинското училище в Харвард.
Симптомите на състоянието най-общо включват вътрешни трудности при определяне на емоциите, проблеми при разграничаването на усещанията на тялото, включително глад, студ, напрежение, предизвикани от тези емоции. Възможно е да се проявява чрез неспособност да се изразят личните чувства и емоции пред околните, дори пред най-близки хора. Сред симтомите са и затрудненията за разпознаване на емоциите на околните и адекватното им откликване, неспособност да се разчете значението на тона на гласа, на лицевите изражения, на жестовете.
Алекситимиците понякога имат проблеми с изразяването на абстрактни мисли, характеризират се с изключително конкретна мисъл, липсва им богатство на фантазията. Отдават силно предимство на логическото и ригидното мислене, което не взема под внимание емоциите.
Може да се забележи липса на чувство за хумор, неспособност за абстрахиране от конкретни проблеми, затруденения при справянето под стрес. Липсва им алтруистично поведение и, разбира се, емпатия.
В следствие на трудността с идентифицирането на емоциите, много хора с алекситимия се затварят в себе си и трупат емоционален багаж, който не могат адекватно „да разтоварят“. По тази причина изпитват затруднения както в социалните, така и в интимните си отношения. Те предпочитат да са независими и автономни от другите и показват страх от емоционална интимност.
Важно е да се отбележи, че алекситимията не е универсално преживяване. Тя се различава от човек до човек. Хората с аутизъм например я изпитват в по-висока степен – между 33% и 66% в сравнение с общото население.
Тя е по-често срещана и сред хората с обсесивно-компулсивни разстройства, предменструално дисфорично разстройство, посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресия.
Независимо, че често е вродена, в някои случаи алекситимията може да се придобие в резултат на травма и е възможно да е механизъм срещу стрес и страх и да служи като временна или постоянна екстремна защита срещу емоционалната болка.
Вижте още:
Ако човек не е в състояние да идентифицира какво чувства, е по-вероятно да потисне или игнорира тези телесни усещания и да намали вероятността от възникване на проблеми. По този начин за хора с подобно състояние е по-трудно да се саморегулират емоционално и може по-често да страдат от стрес и претоварване.
Една от характерните черти на алекситимията е ориентираният стил на мислене конкретно върху външния свят. При него хората се фокусират върху това, което се случва около тях, а не върху собствените си емоционални процеси за получаване на информация. Ако човекът страда от алекситимия, може да му се налага да премисля отново и отново дадено събитие, за да осъзнае как се е чувствал в конкретния момент, но чрез външни улики.
Аутистите, при някои от които, както казахме, алекситимията е широко разпространена, може да изпитват затруднение да интерпретират социалните сигнали – например изражения на лицето, обща социална атмосфера при събиране на множество хора и т.н. Те могат също така да реагират по различен начин на събития, които обикновено предизвикват общи емоции, като например смъртта на известна личност или съобщение за сватба. Реакции, които може да изглеждат неуместни за другите, могат да доведат до недоразумения и разочарования. Впоследствие може да акумулират силно вътрешно напрежение, което да доведе до срив в поведението.
Алекситимията засяга начина, по който човек преживява и интерпретира емоциите – от забелязването на физическите усещания в тялото до идентифицирането им като конкретни чувства и вземането на решение как да реагира.
Разбирането на това, в кой момент човек се затруднява в този процес, може да помогне да се определи видът подкрепа, от която може да се нуждае.
Въпреки че алекситимията може да повлияе на връзката на човек с емоциите му, емоционалната осъзнатост е умение, което може да се развие в зряла възраст и да се подобри с течение на времето.
Практикуването на назоваване на емоциите и физическите усещания е една от стратегиите, които могат да помогнат на хората с алекситимия да разберат по-добре себе си. Друга практика е да започнат да се учат и да определят как емоциите им се представят в тялото.
Вижте още:
