Наскоро прочетох за упражнение - метафора, което са дали на децата в детската градина: представи си, че си езеро, и в него има рибки- твоите емоции. Постарай се да си езерото, а не рибка.
Това е може би най-добрата метафора, на която съм попадала за това как да подхождаме в трудни и емоционални ситуации. Още едно напомняне, че "Ти не си своите мисли", не си и своите чувства или емоции.
Ние сме тук в ролята си на наблюдател. Разбира се, не пасивен - животът не просто ни се случва, ние активно го избираме и участваме в него, но не сме подвластни на събитията. Имаме силата да изберем какво значение отдаваме и придаваме на нещата, които ни се случват. Или поне така би трябвало да бъде...
Само в този момент можем да бъдем творци на живота си.
Въпросът е дали емоциите ни са наш приятел или са ни враг?
Филмът "Отвън навътре" на Пиксар, който изследва нашата връзка с емоциите ни, преди няколко години предизвика фурор и неслучайно. Рядко детски филм носи толкова много стойност и на възрастните.
Всъщност в психологията има един популярен похват, когато искаш да се справиш с нещо - да застанеш в ролята на "наблюдател". Когато си представим емоциите си като нещо отделно от нас - като им дадем име, форма или цвят - значително улесняваме възможността да се справим с тях, отколкото ако влезем в неравна битка.
Да помним, че сме езерето.
Да изпиташ емоциите си, да ги усещаш в тялото си, поне за мен винаги е било нещо трудно.
Дълги години ги виждах като враг, защото твърде често ми казваха, че съм твърде емоционална.
Това обаче не е полезно за никого, защото за получателя на подобна "критика" това означава само по-дълбоко потискане и отдалечаване от емоциите му, което в дългосрочен план води до повече и по-тежки емоции.
Този, който дава такава критика, от друга страна, често не вижда или не приема своятата роля в събуждането на емоция у другия, която в последствие да квалифицира като "голяма", "тежка" или "прекомерна".
Емоциите всъщност са неутрални: нито са ни приятел, нито враг, а представляват определени състояния, през които преминаваме.
Популярно обяснение на значението на думата от английски "emotion" е като "е -motion", тоест енергия в движение ("energy in motion").
Тоест, през нас преминава определена енергия, ние я изпитваме, това ни дава опит и знания, прекарваме я през тялото си и я освобождаваме.
Идеята никога не е била да задържаме емоциите в тялото си, именно така те го разболяват и се превръщат в нещо токсично за него, което атакува определен орган в зависимост какво сме потиснали.
Когато потискаме себеизразяването си например, при жените това често атакува щитовидната жлеза и води до Хашимото.
Ролята на емоциите са да ни дадат определен сигнал от средата.
Те са предназначени да ни насочват от какво имаме нужда, кога сме в дисонанс със самите себе си или пък обратното - в хармония. От тази гледна точка, те всъщност могат да ни бъдат много ценен съюзник, ако се научим да ги разпознаваме и разбираме.
Изграждането на тази връзка обаче отнема време и съзнателни усилия.
Емоционалната интелигентност е ключова в нашето израстване и превръщането ни в по-добри хора.
В обобщение - емоциите са каквито си ги направим и каквото си ги изберем.
Именно затова медитацията е изключително ценен способ, който ни дава възможност за момент да спрем шума в главата и тялото си и да влезем в тази така ценна роля на наблюдател.
Имаме избор: да поемем контрола и да опознаем и приемем себе си с целия си спектър на емоции или да се въртим в един омагьосан кръг, без да разбираме какво се случва и да сме постоянно в ролята на жертва.
Една изгубена риба, готова да се удави в две пръста вода...
