Как да разберем, че е време спешно да отидем "на зелено"
Около 75% от населението в Европа живее в урбанизирани зони, като от тях цели 39% обитават пренаселени градски конгломерати. Според груби изчисления между 32 и 36% от хората живеят в предградията или в по-малки населени градски места, а селското население на европейския континент е между 24 и 29%...
Не само заради съвременния начин на живот, но и заради технологиите на работното място, съвсем логично за доста хора досегът до природата се оказва почти отсъстваща част от ежедневието.
Вече сме писали и за "биофобията" - абсолютния стрес, който причинява природата на милиони хора по света. Биофобните предпочитат да си стоят у дома, вместо да се излагат на ужаса да бъдат нападнати от насекоми или кожата им да бъде журната от слънцето...
И все пак, дори за тези хора се оказва, че разходката в парка или гледката към простора (бил той и градски) е буквално жизнено необходима.
Най-малкото за здравето на мозъка.
Марк Бърман, автор на книгата "Природата и умът" разглежда именно ефекта на природата върху мозъка по научен начин.
В един вече признат за класически негов експеримент участниците са помолени да изпълнят когнитивна задача, наречена "обратна цифрова поредица". В нея те трябва да изслушат поредица от числа и да ги повторят в обратен ред.
След това се разхождат на открито за около час.
Едната група се разхожда по пътека, следваща река сред вечнозелени дървета, а другата - в оживена част на град, преминавайки през кръстовища покрай витрините на магазините.
След разходката, те повтарят същия тест.
Резултатите са категорични: участниците, които са се разходили сред природата значително са подобрили резултатите при когитивната задача. Но тези, които са се разхождали в града - не отбелязват подобрение.
Следва размяна на маршрутите: контролната група, която се е разхождала из гората, прави разходка из града и обратното. Резултатът е категоричен: разходката сред природата е подобрила вниманието и паметта, а градската разходка - не.
Разходката е една и съща, хората - са същите. Това, което се сменя, е средата.
Ето колко е силно влиянието на природата върху мозъчната активност
Според учените природата е полезна за вниманието, защото го привлича внимателно, без да го изисква, докато градската среда, напротив, е изпълнена със стимули, които изискват вниманието ни задължително: трафик, знаци, хора и потенциални опасности.
Така единствено спокойната природа позволява да възстановим силите на постоянно насоченото си внимание.
Неврологът Марк Берман е приеман за един от лидерите в една нововъзникваща област - екологична невронаука, която изследва как характеристиките на околната среда влияят върху мозъка, включително върху вниманието, когнитивните функции, настроението и стреса.
Развиваната на запад екологична невронаука всъщност стъпва върху доста древни източни традиции, например "шинрин-йоку"
Шинрин-йоку са вид "горски бани" - японска практика за осмислено пребиваване сред природата, по-специално в гората. Според практиката потапянето в горската атмосфера може да подобри значително работата на сетивата ни - зрение, слух, вкус, обоняние и осезание.
Не става дума за "туристически обиколки", нито за физически упражнения за поддържане на формата като ходене. Става дума за самото преживяване сред природата, за потапянето ни в нея, нецеленасочено и спокойно.
Повече за "горското къпане" може да прочетете в книгата "Шинрин-йоку" от д-р Цин Ли.
Редица проучвания показват, че пребиваването в гората се свързва с по-ниски нива на хормона кортизол (намаляване на стреса), с промени в показателите на вегетативната нервна система, с подобрение на настроението и с промени в показателите на имунната функция.
Но защо природата ни действа успокояващо и възстановително?
Специално във връзка с "горските бани", има хипотеза, че успокояващия ефект се дължи на фитонцидите - съединенията, отделяни от етеричните масла в някои растения и специално при дърветата.
Според учените тези съединения може би допринасят за някои от полезните ефекти върху човешката физиология в следствие на пребиваването в гора. И все пак надали е само това.
Природата наистина помага на мозъка ни
Последните проучвания, използващи методи като функционалното магнитно-резонансно изображение (fMRI) и електроенцефалограмата (ЕЕГ) показват, че природната и градската среда въздействат по различен начин върху мозъка, включително върху мрежите, свързани с вниманието, стреса, емоциите и саморефлексията.
Според теорията за възстановяване на вниманието (Attention Restoration Theory - ART), разработена от психолозите Рейчъл и Стивън Каплан, вниманието е ограничен ресурс, който може да се изчерпи в резултат на постоянна стимулация.
Съвременният начин на живот постоянно изисква нашето целенасочено внимание: да се съсредоточиш, за да отговориш на мейл, да не обръщаш внимание на разсейващите те прозорци на лаптопа или на съобщенията в телефона, да не променяш посоките на вниманието си - и в същото време да насрочиш час при зъболекаря, да организираш технически преглед на колата, да планираш семейната ваканция...
Насоченото ни внимание се е превърнало в абсолютна необходимост, но се отнасяме с него като с нещо перманентно, докато то е по-скоро изчерпаем ресурс.
Природата обаче привлича вниманието по различен начин. Шум на листа, ромолене на вода, птича песен - те са около нас, но не изискват концентрацията ни.
Това "внимателно привличане на вниманието", но без нуждата от концентрация, се описва като "мека фасцинация" в теорията за възстановяване на вниманието (ART). Това е състояние на леко, ненатрапчиво и пасивно внимание, което се ангажира без усилия и позволява на преуморения от концентрация мозък да си почине и да се възстанови.
С една дума - гледането на дърветата може да възстанови вниманието ви. А безкрайното скролване в телефона - да го изчерпи.
Друга интригуваща идея в какво се крият възстановителните качества на природата е теорията за нейната визуална геометрия.
Изкуствената среда често се характеризира с прави линии, остри ръбове и "човешка" геометрия.
Природната среда обикновено съдържа повече извивки, неравномерности и сложни модели. Природата също така често съдържа повтарящи се модели в различни мащаби: разклоненията на дърво, жилките на листо, неравномерният бряг на морското крайбрежие - това, което може да се нарече "фрактални" модели.
Проучванията сочат, че хората като цяло предпочитат природни изображения и че разглеждането им може да подобри настроението.
Но само естетическите предпочитания не могат да обясняват когнитивните ползи от природата.
В проучванията на Бърман на участниците не им е било необходимо непременно да се наслаждават повече на разходката си сред природата, за да покажат подобрение на когнитивните си способности.
С други думи, ползите от природата за когнитивните функции може би не се изчерпват само с насладата от това, което виждаме. Самият начин, по който мозъкът обработва природната среда, може да има значение.
Така че следващия път, когато се взирате в екрана на компютъра си, затънали в някакъв проблем, разходката може би не е отлагане на задачата. Вероятно е точно това, от което мозъкът ви се нуждае.
