В ново издание ще се срещнем отново с "Приказките на господин Кабода", съобщи във Фейсбук известният български белетрист Елена Алексиева.
Читателите ще се запознаят с една мъдра и премерена книга, която умело прекрачва границите между детското въображение, философската притча и заплетения психологически разказ.
Книгата на Елена Алексиева е предназначена и за деца, и за възрастни - за всеки, който търси обич, отговори, възможност за бъдеще.
Добре позната като един от най-силните и характерни гласовен на съвременната ни литература, тя е винаги прецизна в своя изказ и поглежда на света от една особена, специална гледна точка. В тази книга обаче го прави достъпно, простичко, забавно и с фантазия.
Така мистичният господин Кабода отключва непознати светове, в които реалността и фантазията се преплитат неусетно, за да стигнат до крехкото равновесие между казано и премълчано.
Историите му носят лека носталгия, но и фина ирония към човешката природа, и в края на краищата имат стойност и за деца, и за възрастни. Защото са на ръба на приказката, на ръба на мистерията и на ръба на реалността.
"Рано или късно загубата връхлита всеки от нас. Никой не е твърде малък или достатъчно пораснал за нея. В онзи крехък момент, на границата между светлината и сянката, светът започва да ни призовава с непознати дотогава гласове.
Приказките на господин Кабода са тези гласове: неустрашими, смешни, фантастични и честни. Те не скриват нищо, защото нараненото сърце няма нищо за криене. И защото с тях идва животът след това", отбелязват от издателството.
Самата Елена Алексиева споделя, че по ред причини това е може би най-свидната сред книгите ѝ.
"За мен "Господин Кабода" не е нов жанр, а естествено продължение на всички теми, с които съм се занимавала и продължавам да се занимавам, независимо дали в проза, драматургия или другояче. В този смисъл не съм стигала до жанра, не съм го мислила или планирала предварително. Оставям нещата да идват на бял свят сами, когато са достатъчно узрели, така че тези приказки не са изключение. А че са приказки - нямам никакво съмнение. Да, може би са по-особени, но какво от това?", казва тя.
Книгата излиза с логото на Жанет 45, с корица от Люба Халева и редактирана от Мария Венедикова.
Ето и кратък откъс, предоставен от издателството в аванс, за да събуди интереса и на деца, и на възрастни:
Когато няма нищо, няма нищо. Нищото е вятър, който духа, без да спира. Нито топъл, нито студен. Вятър в лятна привечер, с буйни мустаци и малки криле, който разбърква жегата, както ласкава ръка разбърква косата на дете, но не я отвява. Там нейде, в тъмното, има един бор, висок като планина, с тъмнозелени иглички, дълги цяла педя. Вятърът го люлее и борът си шепне нещо самичък. Кани го да тръгне нанякъде. Борът се двоуми. Много му се иска. Сякаш казва: Хайде, хвани ме за ръчичките и ме понеси. И се протяга нагоре. Но нозете му не помръдват. Нозете на бора са стари и тежки, огромни нозе с корави, напукани пети, забити дълбоко в земята. Вземи ме, вземи ме - моли се той. - Където и да отиваш, аз ще дойда с теб. Само да не стоя повече тук. Да видя друг живот, други светове. Но светът е само един. Никой не знае това по-добре от вятъра, който вече го е обиколил целия, при това много пъти. От толкова обикаляне мустаците му са постоянно разрошени, а крилете - уморени. Той би дал всичко, за да е на мястото на бора. На едно само място, завинаги, а не на всички места едновременно, пък накрая - никъде.
