Не сте сами: мозъците ни просто не са готови за живот в "поликриза"
И на вас ли ви се струва понякога, че светът е "прекалено": прекалено шумен, прекалено цветен, прекалено глупав, прекалено комерсиален, прекалено агресивен, прекалено лъжлив, "прекалено" във всяко едно отношение?
Ако имате чувството, че сякаш се губите в потока от лоши новини, ако постоянно сте като удавени от съдържание в социалните медии, което ви интригува, но и ви кара да се чувствате безпомощни, ако ви заливат теории на конспирацията, които ви правят подозрителни и изчерпват енергията ви, но и като капак на това се налага да се тревожите за битовото си оцеляване: за доходите и работата си, за ипотеката и образованието на детето, за здравето и бъдещето - не сте сами.
Проблемът може би не е в вас.
Според нова научна статия, публикувана в списание Behavioral Sciences, човешкият мозък е еволюирал, за да живее в малки общности и по тази причина му е трудно да се справи с предизвикателствата на съвременния свят.
Животът на мнозинството хора на планетата днес протича във все по-разрастващи се градове и пред устройства, които представят света като много интересно, но и крайно драматично място. Място на борба на много нива: класова, социална, криминална, военна, място на постоянни конфликти, свръх информация и едновременно с това - дезинформация.
Такъв свят би бил интересен за гледане, ако беше на кино, но според учените подобна модерна реалност всъщност стресира мозъка и го води до ръба на претоварването.
Те наричат това "еволюционно несъответствие", което означава, че мозъците ни все още функционират по начин, който е създаден за сравнително малки села, където всички се познават. В същото време обитаваме дигитален свят, който постоянно ни бомбардира с милиони непознати и техните проблеми. Това ни ангажира почти без почивка в безкраен цикъл от кризи, които се случват едновременно във всеки един момент на различни места по света.
Проблем в този съвременен свят се явява и това, което по принцип би трябвало да е еволюционно предимство.
А именно, че мозъците ни работят по начин, който ни кара да се чувстваме загрижени за хората около нас и тяхното физическо, емоционално и психологическо благополучие. По този начин малките общности оцеляват и процъфтяват.
Но днес, когато чрез социалните медии имаме достъп до огромни, разрастващи се общности от милиарди хора, с усещането, че с тях сме по-взаимосвързани от всякога, мозъците ни просто не могат да издържат на натиска от огромната информация.
Самата структура на социалните медии и изобщо на медийната среда, включително новинарската и телевизионната, работи на принципа на величието или нещастието: тя ни предава черно-бял вариант на свят, с който се ангажираме, но без да ни даде време да действаме.
Светът, предаден по този драматичен начин, ни кара и да се чувстваме нещастни: или неуспяли, или твърде съпричастни към проблеми, за чието решение обикновено сме по-безпомощни да допринесем, отколкото ни карат да си мислим.
Въвличането ни в този драматичен медиен свят ни внушава дух на съперничество или на отчаяние, чувства, които ни нанасят психологическа болка.
Мозъкът ни просто не е създаден за усещането на съвременния живот, което е на "поликриза".
Авторите посочват и споменатата по-горе поредица от преплитащи се кризи, която обобщават с една дума: "поликриза". Според тях това може да обясни защо всичко ни се струва толкова непосилно.
"Поликризата" показва усещането за свят на пандемии, войни, нарастващо икономическо неравенство, нарастваща опасност от автокрации, климатични промени и екологични катастрофи.
И ако приемем, че светът винаги е бил такъв (голям и разнообразен, а не непременно хомогенен и свързан), то това, което е трудно за мозъка да осъзне е, че сега има достъп до информация за всички кризи в безпрецедентен размер.
За разлика от нас, нашите предци не са били принудени да се замислят за неща, които се случват в другия край на света. Те не са си представяли, че това ще засегне тяхната малка общност.
Сега е обратното: нашите мозъци възприемат кризи, отдалечени от нас, като нещо близко, но реално нямаме никаква възможност да въздействаме върху тях. И този фокус на вниманието неизменно се отразява и върху нашите малки общности, като намалява представите ни, че можем да въздействаме и на местно ниво.
Изследването акцентира върху факта, че нашето психично здраве може би не се влияе единствено от собствените ни индивидуални избори, ами и от съвременния свят и визията ни за него, като мозъкът ни просто не успява да се приспособи към усещането за "поликриза".
Като това може би е просто еволюционен проблем.
