Призивът "да развиваме туризъм" не е никак еднозначен и безобиден, оказва се.
Туризмът, освен възможност да видим други странии култури, носи негативи, ако го оставим да се развива стихийно.
И все по-често се сблъскваме с последиците от стихийното му развитие.
От една страна, туризмът носи на местното население приходи, които могат да се използватза подобряване на инфраструктурата и живота на местната общност.
От друга страна обаче неминуемо се стига до тълпи жадни за приключения туристи, замърсяване, шум, разрушаване на микроклимата на определени ареали, ерозия и разрушаване на паметниците на културното наследство.
Кое да изберем?
Имаме пред себе си примера на градове като Венеция, Италия, където се дискутира въвеждането на входна такса за еднодневни посетители и ограничаване на достъпа до определени части на града през пиковите сезони.
Емблематичният остров Санторини в съседна Гърция също се бори с огромния приток на круизни туристи.
През 2017 г. бяха въведени ограничения за броя на круизните пътници, които могат да слизат на острова всеки ден, като целта е да не се надвишават около 8 000 посетители дневно.
Местните жители призовават да се наложи дори "карантина" заради броя на туристите.
Подобно на Санторини, Дубровник, който стана изключително популярен след сериала "Игра на тронове", също въведе лимити за броя на круизните кораби и пътниците, които могат да пристигат едновременно.
Целта е да се намали натоварването на историческия център.
В старата част на града дори е въведена забрана за влачене на куфари на колелца по калдъръмените улици, за да се намали шумът и да се съхрани настилката, заедно със спокойствието на местните.
Добър пример е кампанията на градските власти за повишаване на осведомеността сред туристите относно местните правила и норми за поведение, насърчавайки уважение към града и неговите жители.
Подобни са и проблемите в Амстердам, Прага, Барселона, Рейкявик и много други малки и големи, известни или не чак толкова европейски градове.
Очаква се през 2050 година броят на международните пътувания да достигне три милиарда.
А забележителностите и местата, които всички тези хора посещават, си остават със същия капацитет...
На този фон ние не само не се опитваме да ограничаваме туризма, опитваме се да го насърчаваме.
Вероятно не толкова защото все още сме най-бедната държава в Европа, а защото все още имаме незамърсена и неразрушена природа.
Но предвид на практика никаквата регулация, това няма да е за дълго.
Типичен пример е опитът за развиване на туризъм с лифт до Рилските езера и презастрояването на Южното Черноморие.
Кога туристите са прекалено много?
Простият и еднозначен отговор е - когато прекаляват.
Разбира се, те са сконни да прекаляват винаги, въпросът е кой и как контролира тяхното движение из защитени местности, отношението им към паметниците на културата и старините и ценните за страната и жителите ѝ природни богатства.
Когато става дума за прекомерен туризъм, не обвинявайте пътниците, казва в интервю за Forbes Ранди Дърбанд, главен изпълнителен директор на Глобалния съвет за устойчив туризъм.
Според него в тези случаи става дума за липса на управление.
"Това е голямото пробуждане, което трябва да се случи, което правителствата трябва да разберат - туризмът е сектор, който се нуждае от управление", казва още той, като припомня, че желаещи за туристичестическа услуга винаги и навсякъде ще има.
Така че, ако не искаме в желанието си да привличаме все повече туристи да разрушим това, което имаме, трябва да се научим да управляваме и контролираме потоците от хора.
Разбира се, и самите ние трябва да научим някои неща - например, че е недопустимо да се пише каквото и да е по паметници, където и да са те.
Че не може който и да е "родолюбец" да си мие краката в рилските езера, независимо колко патриотично е настроен по принцип.
Че организацията ЮНЕСКО не воюва със собствениците на къщи в Несебър, а се опитва да съхрани световното културно наследство.
Че е меко казано глупаво да слагаме гигантски пилони със знамена в защитена местност.
Че няма как да паркираме джипа си на плажа върху дюните и пясъчните лилии.
Че самите ние трябва да уважаваме природата си, за да я уважават и туристите, дошли от други страни.
До момента обаче успех в усвояването на тия тънкости не постигаме.
Може би защото не успяваме да намерим някаква равновесна точка, в която дори да не печелим кой-знае колко от туристите, съхраняваме нещо по-ценно.
Или пък не успяваме да премерим с еднакъв аршин ценностите.
Или пък изобщо бъркаме основни понятия като културни/природни ценности и банкови сметки.
Каквато и да е причината, видимо бъркаме някъде.
Дали не е по-добре да ограничим порива за развиване на безконтролен туризъм поне докато се научим да го контролираме?
