Ако коронавирусът не ни убие, дистанционното обучение ще ни довърши

| от Цветина Кънева |

Поставени под COVID-19 запрещение, деца и родители от различни краища на света се оказаха изправени пред неочакван враг – дистанционното обучение.

Признавам си, досегашният ми опит с него беше ограничен до избледнели спомени от първата декада на милениума, когато в Стопанския факултет на СУ властваше вездесъщият Moodle.

Макар годината да е вече 2020-а, по думите в разпространеното днес писмо на МОН за удължаване на периода на обучение в електронна среда: „никой от нас не беше готов за тази ситуация“.

Учители и директори се впуснаха да създават необходимата организация (да се разбира от логистична гледна точка), без много да се замислят как точно ще пригодят уроците, така че децата да успяват да разберат какво се изисква от тях и да го изпълняват в домашни условия. Как ще знаят дали учениците напредват с желаните темпове и усвояват новите знания, какви ще са методите на оценяване и т.н.

И съвсем правилно, защото това не са въпроси, които могат да се решат в рамките на ден-два, а нека бъдем честни, когато си в предпенсионна възраст (според НСИ всеки пети преподавател в училище или детска градина в България попада в тази група), просто се надяваш извънредното положение да не трае много дълго.

Още: На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

В други случаи, въпреки въвеждането на електронен дневник и такъв за целодневна организация на учебния процес, на учителите им се налага паралелно да водят същите на хартия, като по този начин са натоварени да извършват двоен обем работа.

Училищата, които успешно са внедрили обучението в електронна среда у нас, подготвят своите преподаватели години наред и тази подготовка е широкоспектърна. Тя започва от осигуряване на електронно устройство и интернет връзка, минава през умението да се ползва подходяща онлайн платформа, в зависимост от това дали става въпрос за синхронна или асинхронна форма на обучение и стига до най-важното – адаптацията на учебния материал. Тук обаче видимо отсъства един много значим фактор с голяма тежест, а именно ролята на родителското тяло.

Ако досега най-големият кошмар за средностатистическия родител беше комбинацията от вайбър групата на класа и зелено училище, ученето у дома добави куп нови неизвестни в уравнението.

Изведнъж мнението на всеки преподавател, че именно неговият предмет е най-важен, започна да получава конкретно въплъщение под формата на прикачени файлове – нотни листа, задачи по физическо, насоки за лабораторни упражнения над мивката и др.

Моя приятелка, майка на дете във втори клас, свика семейния съвет, за да разгадае с общи усилия „Двигателна задача за усвояване на търкаляне от положение тилен лег – гръбна люлка – в две фази: групиране и търкаляне назад, групиране и търкаляне напред.“

Друга позната се шегува, че откакто синът й учи дистанционно, тя самата значително е подобрила познанията си по английски, вече е почти напълно сигурно къде да слага пълен и кратък член и може да умножава и дели наум двуцифрени числа.

Разбира се, родното образование далеч не е единственото, изправено пред технологичните предизвикателства на днешния ден.

Български майки от всички краища на света се борят като лъвици за оцеляването на отрочетата си в Google Classroom, Zoom и индонезийските версии на Shkolo и Уча.се, при това на чужд език.

Ивелина, Сеул, Южна Корея: „Много различни платформи, не мога да им смогна да ги свалям и разучавам… Едвам издържам вече да не счупя монитора.“

Гергана, Копенхаген, Дания: „Уча немски заедно с дъщеря ми (тя е малко по-напред). По химия правим опити и пишем изводите. Спомних си какво е осмоза от гимназията, но детето нищо не разбра.“

Ани, Гренобъл, Франция: „Дъщеря ми е на 5 години и от мен се очаква да я науча да пише с ръкописни букви, да разпознава звуковете в думите, да сравнява количества, да прави цифри от пластилин и какво ли още не…“

Независимо колко дълго ще продължи извънредното положение във връзка с коронавируса и наложената от него блокада, няма съмнение, че в обозримо бъдеще все по-голяма част от учебния процес ще мигрира във виртуалното пространство.

Докато това се наложи като „новото нормално“, родителите доброволно или не ще са принудени да следят напредъка на отрочетата си от по-къса от безопасната дистанция.

И ако трябва да завършим с положителна нотка, нека си припомним думите на майката на четири хлапета Шири Кьонигсберг Леви и нейната тирада, придобила популярност в социалните мрежи през последните дни:

„Ако коронавирусът не успее да ни убие, то дистанционното обучение със сигурност ще ни довърши!“