Помощ! Искам да изневеря

| от Евелина Бонева |

Понякога си мисля, че изневярата е кодирана в гените ни. И че подобно на синдрома на Хънтингтън и ранния Алцхаймер, ако майка ти е изневерявала на баща ти, има сериозна вероятност и ти да не останеш вярна на нито един мъж, с когото си във връзка.

Но това, разбира се, може би са само оправдания за мръсници и жени със слаб ангел. Или пък не. Копираме толкова поведенчески модели от родителите си, че изневярата, ако не е било усърдно прикривана, със сигурност оказва влияние върху детето, което в бъдеще ще бъде нечий партньор.

Дори хората в щастливи и пълноценни връзки понякога с изненада откриват, че им се прави секс с някой друг. Както си вървите под ръка с мъжа, на когото преди няколко години сте обещали, че ще бъдете с него и само за него докато смъртта ви раздели, и хоп! Внезапно се сещате за бившо гадже или се отнасяте в секси фантазия със смотан колега.

Понякога желанието идва изведнъж. Друг път тлее от много време и се акумулира до степен, в която става нетърпимо. Между желанието и реализирането му обаче стои едно пространство, наречено „свободен избор“: именно там стои решението дали ще пристъпиш от другата страна.

Повечето хора не си признават, но почти всички минават през някакъв момент, в който имат порив да се впуснат в изневяра. Самият порив не значи, че любовта към партньора е изстинала като въгленче в огнище и всичко е изгубено. Може и това да е, но може и да не е. Не се паникьосвайте.

Ако ви се случи, останете малко насаме със себе си, потопете се навътре и се опитайте да разгадаете откъде идва желанието. Причината може да е екстремно романтична ситуация, в която сте попаднали: френска провинция, разкошно божоле, мирис на липи, Лукас Браво от „Емили в Париж“ случайно минава наблизо и случайно се оказва, че е влюбен във вас от години… Но може да е и нещо друго, което заслужава да му обърнете повече внимание. Например:

Не получавате това, от което имате нужда?

Една от основните причини да се озовем в ситуация, в която копнеем да изневерим на партньора си, е че не получаваме от него това, от което се нуждаем. Може да сме погребали потребностите си или да сме се отдалечили емоционално от мъжа до нас. Може той да е повече съквартирант и по-малко партньор. Повече приятел и по-малко любовник. Или повече коректор на поведението ви и по-малко приятел. Няма значение как точно се е случило, но такава ситуация със сигурност е проблем, който трябва да се адресира.

Грешно разбиране на любовта

Обожавам Disney, но част от тяхната култура, с която отраснахме, малко обърка представите ни за любовта. Ако виждате любовта като състезание или вечно търсене на „перфектния“, може да сте загубили способността си да виждате онова, което имате в момента. Откъдето да сте пропуснали покрай вас да отминават прекрасни моменти и вперили поглед в незнайно бъдеще с незнаен принц, да не виждате, че до вас стои мъж, който винаги ви пази гърба и с когото всъщност имате доста сносна любовна връзка, основана на доверие и взаимно разбирателство.

Грешната връзка

Независимо дали ви харесва или не, нашите чувства (и понякога симптоми) могат да бъдат много точен индикатор за това какво се случва в живота ни отвъд видимото. Нормално е да се чудите дали тревата не е по-зелена от другата страна на оградата, но ако постоянно поставяте под въпрос връзката си, може би, евентуално, това не е връзката, в която трябва да останете. Ако става дума за тримесечен секс, това осъзнаване не е толкова страшно, колкото ако говорим за дългогодишен брак с деца, но във всички случаи прозрението, че не се намираме там, където трябва да се намираме, винаги е травматично. Отбягването му обаче не води до нищо по-добро и е добре да се адресира овреме, преди да сме задълбали в излишни драми.

Неадресирани емоции

Емоциите, които изпитваме могат да са радостни, светли и приятни, но могат да бъдат и плашещи, интензивни и трудни за разшифроване. Добре е да се учим да ги разчитаме, макар понякога това да е доста предизвикателно. Ако емоции като гняв, презрение или страх се натрупват и упорито ги изтласкваме в несъзнаваното си, в един момент те могат да изплуват под формата на по-приемливото „желание за изневяра“. По-приемливо за хора с непоносимост към негативните емоции и по-неприемливо за, да речем, силно религиозни хора или такива, по които има много белези от предишни изневери, при които пък подобен проблем може да избие под формата на едно или друго психосоматично страдание.

Объркана сексуалност

Ако имате неадресирани и неприети сексуални наличности, е възможно да се чувствате объркани и фрустрирани. Може да се окажете в ситуация, в която имате еротични фантазии с някой от същия пол или, в по-лошите случаи, със съседското дворно куче (шегичка). Понякога истинската ни сексуалност е неприемлива за ценностната ни система, но, така или иначе, тя е там и търси начини да излезе навън.

Търсене на валидация

Твърде често търсим самочувствието си извън самите себе си, което рядко завършва с успех. Разбира се, самооценката ни няма как изобщо да не зависи от външния свят, но търсенето й във връзката с друг човек е по-скоро загуба на време. Ако се окаже, че сте във връзка само за да докажете нещо на себе си и ползвате другия човек като огледало, в което да се видите такива, каквито искате да бъдете, връзката ви не лежи на здрава основа и това може да резултира в желание за изневяра.

Усещането, че си невидим

Всички имаме нужда да бъдем чути, видени и ценени заради нашата автентична същност. Когато това усещане липсва, това може да ни накара да потърсим „видимост“ встрани. Всеки търси някой, който да излекува несигурностите и емоционалните му болки и ако се окаже, че човекът, с когото живеете, не може да откликне на тази потребност, е много вероятно да я потърсите другаде.

Във всички случаи, ако ви се случи да пожелаете да прекарате идната нощ между чаршафите с някой, който никак не е мъжът ви, не изпадайте в потрес и ужас.

Желанието за изневяра не значи изневяра. А и самата изневяра невинаги е фатална за връзката. Важното е да бъдете достатъчно умозрителни, да владеете някаква степен на саморефлексия и да бъдете честни със себе си. А в повечето случаи: и с партньора си.

 
 


Повече информация Виж всички