Откъде идва разликата между женския и мъжкия оргазъм

| от MamaMia |

Сексолозите нееднократно са потвърждавали тезата, че мъжете изпитват много повече оргазми от жените, когато става въпрос за хетеросексуални интимни контакти. Има много митове и предположения по въпроса защо жените изпитват оргазъм по-рядко, въпреки че са способни на множествен такъв. Някои от по-популярните са, че при жените отнема твърде много време, за да свършат, че оргазмът не е определящ за качеството на секса при тях, че докарването на жена до оргазъм изисква повече работа, и че на жените им е по-трудно да се харесват. Наистина ли е толкова трудно жена да „достигне оргазъм“ – самият израз за това говори за някаква форма на постижение след героични усилия и от двете страни на барикадата?

Вижте още: Оргазмът – колкото повече, толкова повече

Скорошно изследване, проведено в Канада от Никол Андрейек от университета МакМастър и социолозите Тина Фетнър и Мелани Хийт, поставя под въпрос предположенията за способността и желанието на жените да получат оргазъм. Учените установяват, че има разлика между половете в оргазмите – 86% от хетеросексуалните мъже съобщават, че са имали оргазъм при последния си сексуален контакт, в сравнение с едва 62% от хетеросексуалните жени.

Откъде идва значителната разлика на физическо ниво? Наличието или липсата на орален секс.

Идеята, че жените обикновено се нуждаят от някаква форма на клиторална стимулация, за да постигнат оргазъм, е документирана от редица изследователи на сексуалността, но това, което не е ясно, е защо разликата продължава да е налице, въпреки че важността на клиторалната стимулация за жените вече е общоизвестен факт. За да разберат откъде идва това несъответствие, изследователите провеждат задълбочени интервюта с възрастни мъже и жени в цяла Канада, за да проучат основните вярвания и чувства, които възспират двойките да се ангажират с видовете сексуални дейности, които биха направили женския оргазъм по-вероятен. Ето и някои от тези вярвания:

Джендър есенциализъм

Един от господстващите митове, които помагат за поддържане на разликата в оргазма, е, че има присъщи полови различия в причините, поради които мъжете и жените правят секс. Очаква се жените по своята същност да желаят емоционална връзка, а мъжете да се нуждаят от физическо освобождаване. Ако човек разсъждава така, той приема емоционалната връзка като основна причина за жената да има сексуален контакт и донякъде изключва оргазма от ситуацията. Този манталитет не е нов и не е изолиран само в спалнята. Редица религии, култури и социални стереотипи изначално разделят ролите на жената съпруга и на жената любовница като несъвместими – първата няма работа да изпитва удоволствие от секса, тя е майка и домакиня, ролята ѝ е сакрализирана, втората пък „служи“ само за това и не е подходяща за партньор, за майка.

Вижте още: Добри ли сме в леглото: Единствените 3 недопустими грешки в секса

Социалните науки определят това мислене като джендър есенциализъм, тоест вярата, че има естествени, биологични, психологически и физически различия между мъжете и жените. Есенциалистките вярвания са използвани за оправдаване на различни неравенства между половете, например тези, които се опитват да затвърдят традиционните роли, според които жените принадлежат в дома, а мъжете принадлежат към работната сила.

Ако приемем есенциалистките вярвания за чиста монета, ще изглежда, че жените просто не искат да изпитват оргазъм, тъй като се нуждаят от емоционална връзка вместо от сексуално удоволствие. Но наистина ли може да приемам, че жените не искат да получат оргазъм по време на партньорски секс с мъж? Издледването на Андрейек, Фетнър и Хийт показва, че тези вярвания за женския оргазъм имат по-малко общо с присъщата на жените „неспособност“ или липса на желание за оргазъм, а повече с начина, по който нормите за пол оформят и ограничават очакванията.

Хетеронормативността

Разликата в оргазма не е само по отношение на пола, но и на хетеронормативната представа за секс. Участниците и от двата пола в изследването масово разбират под понятието „редовен секс“ вагиналния полов контакт и единствено него. Техият фокус съответно е е върху стимулацията на пениса, а не на клитора. Проучването показва, че това разбиране води до резултата сексуални практики, които са стимулиращи за жената, да се приемат като неесенциална част от секса, алтернатива на секса, действия, които се вършат евентуално, понякога и за разнообразие. Те се приемат и усещат като допълнителна работа, отделна, отнемаща време и предизвикателна, въпреки че подкрепят вероятността на жените да постигнат оргазъм; като бонус, привилегия, услуга, глезотия.

Саморегулацията на желанията

Последица от убеждението, че сексът е свързано с емоционална връзка за жените, и дефинирането на какво означава да правиш секс като полов акт между пенис и вагина, е, че ограничава видовете сексуални практики, в които самите жени искат да участват, и тези вярвания оформят цялостната им нагласа към секса и към това какво в него е приемливо да искат и харесват. Например, немалко от участници описаха различните от съвкуплението сексуални практики, особено оралния секс, като неестествени, лоши или мръсни. Участничка на име Кати дава най-кратката и ясна възможна дефиниция за това разбиране: „Аз не правя и не получавам орален секс. Може да е много приятно, но се чувствам грешно, просто ме кара да се чувствам мръсна”. Лошите чувства на жените относно участието във видовете секс, които биха могли да им донесат повече физическо удоволствие, показват силата на двойния сексуален стандарт, при който жените се оценяват по-сурово от мъжете и се учат да саморегулират своите сексуални желания и поведение.

Поради всичко изброено равенството между половете е тема, в чийто обхват е логично да влиза и равенството в секса. 

В съвкоупността си, вярванията за тялото на жените, какво искат жените от секса и какво означава да правиш секс изобщо, помагат да се оправдае защо жените не достигат оргазъм, когато правят секс с мъже. Борбите за равенство между половете се справят и опровергават много джендър есенциалистки вярвания и въпреки това дългогодишната разлика в оргазма показва как джендър есенциалистките вярвания все още са закрепостени в хетеросексуалните връзки и отношения. Разликата в оргазма подчертава начините, по които неравенството между половете се появява дори при най-привидно личните и индивидуални човешки прежиявания. Сексът може да се случва между двама души (в общия случай), но разбиранията ни за него, възприятията ни за самите нас се развиват през целия ни живот и се влияят от моделите ни на поведение, набора ни от вярвания и ценности, етапа на обществено развитие в социума, в който живеем, средата ни. Подобно на други различия между половете, важно е да разграничаваме концепцията за индивидуални предпочитания от обществено налаганите стигми, очаквания и шаблони относно това какво „трябва“ да предпочитаме, и да полагаме комуникационни усилия за развенчаването на последните.

Вижте още:

Множественият оргазъм – истина или фейк