Като бях малка, се насилвах да хапна зеленчук, само ако беше праз, омешан със свински пръжки, или спанак, дегизиран в агнешка дроб сарма. 40 години еволюция по-късно и ей ме на – веганка на пълен работен ден с хладилник, пълен само с брюкселско зеле, моркови, селъри и хумус. Е, и няколко бутилки совиньон блан за разкош, но, то по никой начин не нарушава веганското статукво.
Не само аз съм миналата по този път – злоядо дете, което прави погнусена физиономия при вида на „нещо зелено“ в чинията, но което с течение на времето се превръща се научава да не мести спанака настрана, защото знае, че е полезен и ще го направи ако не силен като Попай, то поне колкото Шварценегер.
Вкусът се възпитава, казват гурутата по здравословно хранене. И са прави, ако съдя по собственото си натрапчиво вманиачаване по храните, които преди считах за гадни. Подобна драстична промяна е възможна поради факта, че предпочитанията ни не са константна величина – те се променят под влияние на вкусовете, на които небцето ни е най-често излагано.
Вижте още: Нездравословните митове за храната и как да се отучим от тях
Но вкусът също така може и да еволюира от само себе си. И не само този към храната, а също и към филмите, модата, музиката, сексуалните партньори… Така както сега не бихте си и помислили да облечете пак онова дънково анасамбълче, с което през деведесетте се разбивахте на дансинга, също толкова абсурдно ви се струва да излизате с типа хора, които в оня същия период са разпалвали огньове в слабините ви. И кой знае, след още десет години тези, по които си падате сега, тогава ще са ви в графата „Суйапни моментално в ляво!“.
Защо така образът на мъжа в нашите любопитни очи, влюбени сърца и ненаситни слабини с времето се променя от препечено говеждо в скучно пилешко и от скучно пилешко – в крехко агнешко? Имате две опции: или да питате Мадона, понеже тя ги е изяла всичките, или да питате мен – най-вече защото съм ви под ръка.
Кой е твоят тип?
Много са ми чудни тия жени, които на този въпрос отговарят или с нещо крайно конкретно като „Австралиецът с брадата, дето играеше във „Викингите“, или се хвърлят в другата, крайно безразлична крайност: „Нямам тип“. Статистиката обаче показва, че най-честият отговор е: „Красив и умен“. И ето че в един хубав ден, не непременно този, в който си получаваш заплатата!, срещаш един точно такъв мъж – хем красив, хем умен. И си казваш: „Егати съм късметлийка!“. Започвате да излизате по срещи, да правите секс, да се храните взаимно със спагети и ягоди – обикновените за всяка двойка неща.
Обаче с течение на времето към „красив и умен“ започват да се трупат и други качества като арогантен, самовлюбен, повърхностен… С други думи, от мъж-мечта той се превръща в мъж-тотал щета. Разочарованието от една подобна връзка би накарало всяка жена набързо да си смени типа и да започне да си търси партньор, който не непременно пращи от харвардски дипломи и сексапил. Вече е склонна да приласкае и пухкав плешльо, стига да е мил, да ѝ пече кроасани за закуска и да я целува разплакан от гордост по челото всеки път като налучка някой отговор, докато гледат прегърнати на дивана „Стани богат“.
Вижте още: Романтици, анонимни перверзници, женомразци: По Tinder-a ще ги познаеш
Житейските уроци, които научаваме по трудния начин, са тези, които ни карат да преосмислим приоритетите си, а покрай тях и предпочитанията си. А един от най-важните такива уроци е, че не всичко, което лети, става за ядене.
Границите се размиват
Една приятелка, която познавам от първия ѝ мензис, си падаше по мъже на 40+, когато самата тя беше на 15+. Видеше ли бял косъм в брадата на някой мъж, направо откачаше. Влечението ѝ към много по-възрастни мъже не се дължеше на класичексите daddy issues, понеже татко ѝ беше кротък и любвеобилен автомеханик, с когото никога не беше имала проблеми. И въпреки това беше превърнала студентската си квартира в храм на доктор Рос от „Спешно отделение“. Като прехвърли христовата възраст обаче, доктор Рос беше пенсиониран и тя започна все по-често да излиза с връстници. Обаче и тая мода отмина. Последно като я видях, беше на 46-ия ѝ рожден ден. Беше довлачила в ресторанта поредното си „агне“, 23-годишен слаботелесен младеж с андрогинно, херувимско лице, чиито нокти бяха лакирани в същия нюанс на веронезе като нейните.
– Това ли ти е сега типът? – питам аз, кимайки в посока на „агнето“, което виси на бара и флиртува с бармана.
– Да пукна, ако някога пак изляза с мъж над 28! – казва тя и се кръсти. – Старите са пълна скука и за нищо не стават. А и не им става, да ти кажа честно.
Старите ли? Браво, ма! Предателка!
Както и да е. Мисълта ми е, че по отношение на възрастта на патньорите предпочитанията рядко остават непроменени във времето – просто защото и ние рядко оставаме същата личност, каквато сме били на 20, 30, 40…
Ами сексът?
Дали сексът става по-добър, по-лош или несъществуващ с годините, вие си знаете. По-интересно обаче е как сексуалните предпочитания и практики се променят. А те неминуемо се променят под влиянието на естествените промени, които телата и психиката ни тръпят. С годините ставаме по-склонни да експериментираме не само с храната, но и със секса. Апетитът да се пробват нови неща понякога е толкова силен, че дори тези, които винаги са обичали „ваниловия“ секс (и мекиците), в един момент започват да посягат към аналните топчета и щипките за зърна (и тайландската кухня).
Вижте още: Сексът не е като порното: заблудите, които приемаме за яки, а не са
Такъв обратен завой в секса са по-склонни да направят хората, особено мъжете, над 35-годишна възраст. По-младите са прекалено заети да правят просто секс, без значение какъв, когато им падне такава възможност, и затова не се и замислят как да го ъпгрейднат. Ако на 20 човек би любил и анаконда, само защото му се прави секс, та две не вижда, с годините предпочитанията му стават все по-конкретни и на 40 вече знае, че иска да го прави в поза „Обърната ръчна количка“ с някой, който няма да има нищо против преди това да пробва аналингус, както и ролева игра, включваща пухкави белезници и купа за разбиване на яйца.
По-големи или по-малки са очакванията ни от мъжете и секса, колкото повече остаряваме?
Отговорът е „не“ и за двете. Просто с годините приоритетите ни се променят.
Жените на възраст между 18 и 24 г. искат мъж, с когото да се фукат пред приятелките и гей другарчетата. За тях важни са „плочките“, общия музикален вкус и да си знаят паролите за отключване на айфоните.
25-34 е възрастовият диапазон, в който жените хем искат да дръпнат в кариерно отношение, хем вече почват да се замислят дали да не си хванат някого „за постоянно“, че да не свършат като самотната съседка с кокер шпаньола и зеления плюшен пеньоар от първия етаж. Все още им е важно мъжът да е топ сладур, малко Райън Рейнолдс, малко Виктор –„Ергенът“, но от друга страна не е зле и да е седнал върху един надуфкан с кредитни карти портфейл. Но без кредити, плийз.
35-44. Ако досега не са си седнали на дупетата, демек задомили са се, жените на тази възраст вече се оглеждат не толкова за някого с добре изразен трицепс и мотор, а по-скоро за някого с добри маниери, както и с добра професия, че да не се налага да се обясняват на близките си защо той си седи вкъщи по пантофи и прахосмукачка, докато те са на поредната конференция в Мадрид или Цюрих. Сексуалната съвместимост е топ приоритет, понеже жените в тази възраст са в сексуалния си Ренесанс.
Вижте още: Жените на средна възраст вече не искаме секс? Как пък не!
45-54. За голям процент от жените в тази група Ренсансът продължава, макар и менопаузата да чука вече на вратата (ако вече не си е отключила сама и влязла, разбира се). За тях вече не е толкова важно да си намерят някой стабиляга, с когото да си делят битовите сметки и грижата за децата (ако има такива), а по-скоро някой по-младичък, който да ги кара да усещат, че са обратно в играта. Моторът на „Ергенът“ пак се връща в картинката, обаче преди да се качат на него, те знаят, че трябва да са си изпили хранителните добавки за ставните хрущяли.
Вижте още: Онче-бонче, счупено пиронче, риба щука, менопаузата е тука!
55+. Помните ли героинята на Даян Кийтън от романтичната комедия „Невъзможно твой“ (2003)? Въпреки че 30-тина години по-младият Киану Рийвс упорито я ухажваше, в крайна сметка тя се събра с набора си Джак Никълсън. Нищо че беше непоправим коцкар с оредяваща коса и кардиологични проблеми. Обаче и за нея, както и за повечето отракани мадами в тази възрастова категория, сексуалната съвместимост с партньора, колкото и да ви се струва скандално, е от първостепенна важност. А Даян и Джак правиха такъв секс, че на нея ѝ отхрвъкнаха очилата!
Другите неща, на които Даяните държат, са романтичните жестове, разходките по плажа (но бавно, за да не се откачи някоя става), както и чувството за хумор. Макар че това последното, мисля, е универсално изискване за всяка възраст. Все пак никой не харесва партньор, който да се държи като бастун и не може да смотолеви дори една изтъркана смешка в стила на Шкумбата.
Нищо от гореказаното не важи за Мадона.
Вижте още:
