Как се запознахме?

| от MamaMia |

По случай Деня на влюбените зададохме въпрос на нашите читатели къде и как се запознаха с човека, с когото са и днес. Под формата на игра, те ни оставиха страхотни коментари във Facebook, най-интересните от които решихме да публикуваме.

Ако съдим по разказите, общата локация се оказва най-сигурният начин да завържеш запознанство за цял живот – независимо дали става дума за обща работа, за споделяне на съседни апартаменти или за общи приятели. Вторият най-разпространен начин обаче се оказва, че е по чата… След или преди съответната лична среща, разбира се.

Ето как се случват нещата при някои двойки:

 

***

„Някога, не ми се мисли преди колко много години, чух за първи път една песен. Тази песен така ми бръкна в душата, че се зарекох, че ако някой някога спонтанно ме поздрави с нея, ще се омъжа за него.

След няколко грандиозни развода и раздели, промених този си обет на: „Ако някой някога ме поздрави с тази песен, ще отида с него дори накрай света!“

Времето продължи да си тече, а тази “прокоба” остана да виси някъде там в пространството, почти забравена.

Един следобед, докато си произвеждах нормата (бях втора смяна в завода), телефонът ми звънна. Данчо. Още бяхме в процес на плахо заграждане и потръпвах, когато телефонът изпишеше неговото име. Вдигнах, а той ми каза:

– Покрай твоята еуфория по концерта на Бон Джоуви, реших да ги преслушам по-обстойно. И две песни много ми харесаха. Ама едната повече и съм паркирал на паркинга зад сградата и я слушам за n-ти път, защото някак си ми напомня на теб. Искам да ти я пусна. Слушай (пуска музиката и доближава телефона до колоната):

– „Там, тара-дарам…“ – започват първите акорди на песента.

Аз се вцепенявам и набивам червената слушалка. След което рязко излизам от ступора, захвърлям поялника и се затичвам към паркинга. Той ме вижда и излиза от колата.

– Ти знаеш ли какво направи?! – развиквам му се.
– Ъъъъ… – надали е очаквал да му се разкрещя – Всичко наред ли е?
– Ама, ти знаеш ли какво направи?! – продължавам с дебилната си истерия.
– Какво съм направил? Пуснах ти песен по телефона? Какво толкова е станало? – сепва ми се той.
– Е такова е станало – сега ще трябва да отида с теб дори накрай света! – фръцнах се и избягах.

По-късно му обясних какво е направил. Прие го философски.

Честно казано, никога не си бях представяла, че това може да ми се случи. Не смятах за възможно въобще някой някога да чуе точно тази песен, тя да му “проговори” и той да ме поздрави с нея. Приемах това си заричане като най-обикновените момичешки фантасмагории с ясно невъзможна осъществимост. Не го бях вписала в графата „Everything is possible“.

Да, ама не!

И така, вече шест години си ходим двамата до всички краища на света. В телефона ми не фигурира като Данчо, а като Любов. И когато ми се обажда, телефонът звъни с „Там, тара-дарам…“ 

Нетка Коева

***

„С мъжа ми работехме заедно в една фирма, но той изобщо не ме забелязваше, докато аз го харесвах тайно. Почнах да му пиша под фалшиво име по скайп и няколко месеца си говорехме и се разбирахме чудесно.

По едно време, колкото и да ме беше страх как ще реагира, му казах коя съм и решихме да излезем на среща. Оттогава не сме разделяли вече 10 години, а той още се шегува как съм го подмамила с чуждо име и снимка.“

Габи Иванова

***

„Аз живея на четвъртия етаж, той на третия. Изобщо не съм го забелязвала, докато един ден терасата ми не го наводни. Покрай това започна да ме търси и звъни, Така започна всичко – по съседски. Вече почти 3 месеца. Имаме изключителни планове за нас, които са структурирани и обмислени.“

Зорница Георгиева

***

„Преди около 11 години общи приятели ни запознаха на един студентски купон. Купонът беше на втория етаж в блока, в който и двамата живеехме, той на първия, а аз на третия етаж. Имахме много общи познати, но явно е трябвало да идем до втория етаж, за да се срещнем…“

Рени Петрова

***

„Преди около 30 години леля ми ме покани на гости в нейния град. Вечерта братовчед ми каза, че ще ходим на дискотека, но ще доведе и негов приятел. Е, доведе го. На другия ден този приятел ме изпрати на гарата. Един месец си писахме писма. Да, писма на хартия, изпратени по пощата. То в онези години друг вариант нямаше. В края на този месец дойде да ме иска от нашите. След седмица беше годежа. Вече 28 години сме рамо до рамо, вече и с внуци“.

М. Сав.

***

„Писах му във Фейсбук по работа, той пък взе, че отговори и нахално ме добави. Запознахме се на живо на едно изложение. Казах му „Здрасти“, докато подавах на отдавнашния ми бивш цялата си храна, състояща се от бисквита. Той едва ми каза „Здравей“, гледайки надолу. От толкова яд, че е невъзпитан, ми излязоха бръчки и се дехидратирах. От 4 години се опитва да заглади положението. Напоителни са усилията му, но все пак един крем в повече ще му е от помощ!“

Темз Арабаджиева

***

„Тривиално, но се запознахме на работа. Наложи ни се да работим заедно по един проект, което много ни сближи. Аз имах дете, той приятелка, но това не попречи на чувствата ни. Вече от 11 години сме семейство, имаме 3 деца и все още работим заедно, но в друга фирма и се обичаме повече от всякога“.

Красимира Петрова

***

„Срещнахме се преди 10 години при пилоните пред НДК, двама непознати. Разбира се, че съдбата имаше пръст в това.“

Ангелина Илиева

***

„Здравейте, с човека до мен сме вече почти 9 години заедно и все така се обичаме. Ето и как се запознахме:

Една вечер реших да вляза е чата и да видя какво става. Тогава влязох и в един чат с камери и случайно се заговорихме, без да сме се видели и накрая реших да видя кой е срещу мен и когато включих камерата му го видях. Той се беше пуснал от бара, в който негов приятел работи и двамата бяха на бара и се смяхме и шегувахме много. След известно време ме покани да отида при тях, но беше твърде късно и на следващия ден пак се засякохме в чата, на което се и надявах, защото много го харесах.

След шеги и разговори ми каза в един момент: „Защо не дойдеш да пием заедно“ и понеже бях луда глава, хванах си едно такси и веднага с разтуптяно сърце тръгнах към него.

Когато отидох, той беше с негов приятел и няма да забравя беше с бяло панталонче, бяла блузка, адски секси. Цяла вечер пихме и се смяхме, но той беше толкова срамежлив, когато не беше зад компютъра. А аз не съм, но тогава не знам какво ми стана, цяла вечер бях с топка в корема и също много притеснена. Чак не се познах. В един момент осъзнах, че навън вече е светло и реших, че явно нещо не съм му допаднала и е време да си извикам такси и да си ходя. Излязох на терасата, за да изпуша една последна цигара и след нея да поръчам такси.

В един момент той също дойде и седна на един стар стол, който бяха сложили на терасата и след минута мълчание, в която усещах само как бие сърцето ми и се чудех какво ми става, защо така се притесних, той ме хвана за дупето, дръпна ме към себе си и ме целуна толкова страстно, че дори в този момент когато ви пиша, още мога да си спомня усещането на първата ни целувка. След това разбрах,че и приятеля му ме е харесал, но той му казал: „Това е моето момиче“ и също като мен, никога не е бил толкова притеснен досега. И от онази сутрин до сега, след почти 9 години, го обожавам и сме заедно всяка свободна минута и усещам всяка негова целувка като първа.“

Corny Corny

***

„Много искам да ви разкажа някаква романтична и щура история, ама няма да е истина. С мъжа ми се запознахме на работното място. И докато аз чаках принцът да се появи на бял кон, той тихичко е седял в съседната стая с надеждата, че един ден ще сляза от облаците и ще му обърна внимание. Добре, че се оказа упорит като магаре и търпелив като вол, защото на мен ми отне доста време да разбера, че той е моят принц.

И така вече 7 години, а от 6 месеца се радваме и на малка принцеса.“

Рени Андреева-Йорданова

 
 


Повече информация Виж всички