Наскоро се случи така, че реших пак да дам шанс на приложенията за запознанства. Не, че на нещо се надявам от тях, ама пак – ако ще да е само за допаминовия стимул за мозъка да разцъквам наляво-надясно профили. А и да видя какви точно риби има в басейна.
И всъщност може да се каже, че има много красиви, необвързани жени в началото на 30-те си, които се надяват да намерят свестен мъж. Дали го намират, това е друг въпрос.
Освен тези жени обаче има и една клика, която ми направи особено впечатление – жени, чието поведение в Tinder меко казано е „голяма греда“. Не че нещо, ама ако мъж си позволи да излезе с жена с такъв профил, ще получи вечния житейски бан от достъпа до жени. Само че, вдъхновени от обилното предлагане на мъже, които не подбират чак толкова, тези дами стоят гордо със странните си акунти.
Какво имам предвид:
Нямам идея кой им е казал на тези жени, че тъмните очила ги правят да изглеждат по-привлекателни, но това в никакъв случай не е вярно. Когато са си сложили аксесоар, заемащ около една трета от площта на лицето им, няма кой знае какво да се види.
Да кажем – за една снимка, как да е. Но не – цели профили са навъдени единствено и само със снимки с тъмни очила. Човек в един момент ще вземе да си помисли, че тези дами имат да крият самоличност…
Те може и да не крият лицето си, но името им е запазено като мистерия. Означени само с „М.“, „К.“ или „С. Р.“, те сякаш опитват да очароват мъжкия пол със своята мистериозност. Или са чели пушкиновото „На К.“ Само дето във флората и фауната на приложенията за запознанства поезията е ориентирана малко… прозаично. И ако се притесняваш едно малко име да сложиш, това „търся сериозна връзка“ в описанието изглежда още по-нелепо.
На другия полюс са прекомерно споделящите потребителки. Те са врели и кипели в света на онлайн свалките и този им богат опит ги е научил на едно нещо: какво със сигурност не търсят. И са склонни много подробно да споделят с всички наоколо какво НЕ включва това. Проблемът е, че подобни фермани звучат ако не заплашително и ултимативно, то със сигурност отблъскващо.
Още не сме се запознали, а ти вече държиш сметка. Дори да покривам всички параметри на идеалния ти списък… сори, ти не влизаш в базовите критерии на който и да е уважаващ се мъж.
Подобно на горната порода, и тези жени са изпонацелували вече достатъчно жаби, част от които спят още в детската си стая в апартамента на родителите си. Или живеят със съквартиранти. Или нямат достатъчно хубава кола… Тази натрупана при тях горчилка е избуяла и се е превърнала в сложен инструментариум за извличане на информация.
Точно сте се мачнали и те атакуват рязко с въпросите: „Къде живееш?“, „Твое ли е жилището?, „Имаш ли съквартиранти?“, „Каква кола караш?“, „Какво работиш?“ и т.н.
Проблемът е, че много малко са мъжете, които искат първият им разговор с жена да прилича на особено досадно интервю за работа. Поне тези мъже, които не са отчаяни, имам предвид.
Една от тъжните истини на Tinder е, че мачването е само първото сито. Дори след като сте си съвпаднали с някоя жена, трябва да си паснете и в разговора, за да продължат нещата по-напред. А това може да се окаже малко проблематично.
Тук в сила е старият икономически принцип с търсенето и предлагането. Когато си жена в приложение за запознанства, предлагането е сериозно (много по-високо, отколкото в реалния живот). Затова се оформя един типаж на презадоволени от мъжко внимание жени, които просто очакват, че трябва да бъдат „впечатлени“. Как – това е твоята задача, твоят тест за доказване.
При тях няма разговор, а своеобразно едностранно интервю, в което ти я разпитваш, а тя ти отговаря с по 1-2 думи.
Разбирам в случая принципа и умората от тъпи свалки от още по-тъпи мъже, ама ако ти не проявяваш достатъчно уважение към мен, че да зададеш обратно няколко въпроса, колкото да стане приказката, какъв е смисълът от цялото това упражнение?
Вижте още:
Инстаграмки, „лудички“, послъгващи – какви са женските профили в Tinder
