Да се избере подходящ подарък за дете днес е по-трудно от всякога
Вероятно, както на повечето хора, и на вас се е случвало да се чудите часове наред какъв подарък да изберете за рожден ден на близко малко дете. Да навигирате в море от играчки в някой специализиран магазин и да се питате: какво ли би му харесало?
Не сте сами: да се избере подходящ подарък на дете днес е по-трудно от всякога. Една от причините е именно твърде големият избор.
Другата причина е все по-видимото безразличие, което съвременните деца демонстрират към играчките, а и генерално към предметите.
За разлика от нашето детство, в което изборът определено беше по-ограничен, в момента нашите деца, дори без да го целим, са буквално зарити от джунджурии.
Играчките на децата необятно варират от най-евтини китайски пластмасови боклуци, през уж по-качествени отново китайски (пластмасови) играчки, та чак до скъпи, маркови играчки, (иронично, отново произведени най-вероятно в Китай).
Морето от играчки видимо и очевидно намалява желанието на децата да се забавляват с предмети.
За липсата на интерес обаче допринася и абсолютно неотразимият блясък на устройствата, които те наблюдават ежедневно в ръцете на своите родители.
И ако сега попитате някое произволно четири, пет или шестгодишно дете какво би искало да притежава сред всички предмети, най-голямото му желание вероятно ще бъде нещо технологично (и потенциално неподходящо за неговата възраст): по възможност телефон или таблет.
Къде отиде страстното желание за кукла Barbie от моето детство?
А невероятният блясък на лъскавите недостъпни автомобилчета?
Какво стана с любовта към труднодостъпните някога движещи се сами по релси влакчета, които обитаваха мечтите на на поколения и поколения деца?
Какво се случи със страстта към Lego - сега всички деца имат Lego, което дори не поглеждат...
Е, детството винаги изненадва.
Случва се, макар и радко, най-неочаквана джунджурия да заплени въображението на детето, независимо че струва 2 евро. А играчка за 100 евро да си остане непогледната. Как тогава да преценим какво би се харесало на детето?
Отговорът е, че е абсолютно невъзможно.
Избирането на подарък си остава като стребла в тъмното, придружена от молба детето някак си да припознае подарения предмет за свой.
Имам пример с предмети, подарявани на моята дъщеря, които неочаквано са влезли в сърцето й, за съжаление, за малко: едно мече, което някак си успя да стане любимо, преди да бъде изместено от следващата плюшена играчка... Детската кухня, която й донесе Дядо Коледа и която все още някак си е актуална; една сред всичките триста и двайсет диадеми, която й е по-любима от другите; един подарък-куфар, в който постоянно се тъпчат неща...
Разбира се, и други играчки предизвикват интереса й, но това е много за кратко.
Изобщо в игрите, децата се движат по собствени правила и играчките са само една малка част от тези правила.
Идеята, че играчките правят играта е остаряла и доказана във времето като крайно погрешна - не, те са помощен материал за играта.
Истина е, че дори да си представим днес немислимото, като например детето да не притежава нещо толкова елементарно като кубчета - то пак ще успее да се забавлява точно толкова, като започне да си играе с кибритени кутийки например.
Когато избираме подаръци обаче, ние сме в плен на комерсиалната идея, която е и фалшива, и порочна - идеята, че играчката допринася за празника. Подлъгани така, сме склонни да дадем нереално висока сума пари, само за да демонстрираме уважение към детето.
Но дали това е уважение или е просто начин да заявим на родителите, че ето - имаме желание и възможност да дадем пари за техните деца...
По тази причина, ако ме питате мен, идеята за подаряване на играчки на децата за празниците трябва да бъде тотално преосмислена в свят, който е претъпкан с предмети.
Вероятно и без материални подаръци, купени от детския магазин, има начин да им засвидетелстваме любовта и доброто си отношение към детето?...
Вероятно... Но засега не е открит друг начин.
