Първоначалното заглавие на статията беше "как да НАКАРАМЕ детето да си събира играчките".
Но като се замислих (не е лошо да мислим понякога), осъзнах нещо: "да накараме" всъщност е ужасен израз.
А за съжаление е толкова разпространен в начина на образование и възпитание, с който сме свикнали.
Все едно детето ни не е жив човек, а същество, на което трябва да дадем съотвените "заявки", да го "promt"-нем един вид, все едно е някакъв AI модел, за да го "накараме" да свърши някаква работа.
Всъщност в това "да накараме" може би се корени и целият проблем, за чието решение имам намерение да пиша:
как да се преборим с отказа на детето ни да свърши нещата, които изискваме от него, в частност - да си събере играчките или да си оправи стаята.
Децата, особено по-малките, мразат да подреждат след себе си.
Има няколко причини за това: първо, те приемат подреждането за напълно излишно, защото не разбират значението му; второ: не го умеят все още добре, и трето - да подредят сякаш означава да развалят целия фантазен свят на игри, в който са били само до преди малко. ЗАЩО ТОГАВА ДА ГО ПРАВЯТ?
Затова и oпитът да ги накараме на подреждат често не дава особен резултат, а води до фрустрация на родителя, разочарование и в крайна сметка гняв, защото децата чисто и просто саботират нашето желание да е подредено.
Внимателните ни молби започват да се превръщат в подкупи, заплахи и дори агресивни викове.
Случва се в момент на просветление и да бъдем мили, търпеливи и да караме детето да слуша педагодическите ни лекции, или да му пеем песнички или да назидаваме до безкрайност, но обикновено това е толкова трудоемко и неефективно, че по-добре сами да съберем играчките.
Или както казва четиригодишната ми дъщеря: "Аз няма да ги събирам. Нали ти ще ги събереш...", с което абсолютно нулира всичките ми молби, приказки и крясъци.
След десетия път, в който сте събирали играчки в рамките на 24 часа, в крайна сметка се замисляте, че е възможно да има някакви тайни трикове, които не умеете, и които наистина РАБОТЯТ, нещо като тайни кодове, които успяват да задействат умението на детето да подрежда и разчиства...
Разрових се в интеренет, прочетох различни сайтове по темата и мога да обобщя наученото в няколко трика.
Не гарантирам, че ще прорабоят със собственото ми дете, но със сигурност ще се опитам да ги приложа:
Съвет 1: Покажете на детето как да събира и подрежда, защото не е достатъчно само да му кажете или да го помолите.
Често децата не подреждат, защото не разполагат с необходимите умения.
Може да ви е странно, че "умеят да вадят и разхвърлят", но "не умеят да прибират", но това е самата истина.
Особено по-малките деца все още нямат добре развити когинитивни способности да планират, да определят приоритети и да се концентрират, а това са качества, които са необходими, за да подредят играчките си.
Затова им помагаме.
Повечето деца учат визуално и трябва да видят как го правим.
Те ще започнат да да имитират нашите движения и темпо.
И колкото и да е изумително: дори и в училищна възраст някои деца се нуждаят от визуално напомняне как се прави подреждането, особено ако има нова играчка и тя има ново място за съхранение.
Съвет 2: Задавaйте въпроси на детето, за да го подтикнете към действие.
Вместо: "Прибери кубечетата!", опитайте следното: "Къде се съхраняват кубчетата? Точно така! А можеш ли да ми покажеш как ги прибираш?"
Вместо: "Събири книгите!", кажете: "Къде са книгите за "Марти"? Хайде да ги съберем една по една..." или "Къде седят обикновено книгите?"
Задаването на въпроси е мощен инструмент, който преподавателите използват в класната стая, за да стимулират мисленето и да променят поведението.
Вместо подход, основан на власт: "Сега ще направиш това", използването на въпроси създава динамика на сътрудничество. То подсказва: "Аз съм тук, за да ти помогна с тази задача, така че да се научиш как да я изпълняваш сам".
Дори използването на простия въпрос "Какво следва?" може да бъде много ефективно.
Вие подтиквате към действие, но позволявате на детето си да избере какво да бъде това действие. Опитайте да използвате въпроси, когато можете, следващия път, когато помагате на детето си да събере нещата.
Съвет 3: Обърнете го на игра.
Почистването на цялото пространство изисква изпълнителни умения, за да може детето да определи приоритетите, да планира и да върне предметите на мястото им. Това е много за малките мозъци!
Можем да им помогнем, като им дадем схема чрез игра:
- Например: помолете детето си да намери най-голямата играчка, оставена в стаята.
Щом я намери, попитайте го къде трябва да я сложи.
Продължете да карате детето си да намира "най-голямата играчка", която е останала, и го насочвайте да я върне на мястото й.
В крайна сметка ще останат само най-малките играчки, които обикновено отнемат повече време за събиране.
Трикът "от голямо към малко" работи толкова добре, защото се основава на инерцията.
Лесно е да се намерят големите играчки и след като детето ви се задейства, съпротивата му изчезва.
Ето още начини да превърнем прибирането в игра:
- Направете го като състезание.
Дайте "точки" за всеки предмет, който детето събере, като победителят може да избере закуска или следващата дейност.
- Представете си, че играчките оживяват, и ги дарете със забавни гласове.
- Превърнете подреждането в танц. Пуснете бърза песен и танцувайте, докато почиствате.
Когато погледнем на почистването от положителна страна, преосмисляме цялата дейност за нашите деца.
Съвет 4: Използвайте изрази от типа "Виждам, че...", но без да предизвиквате чувство за срам.
Това има две страни... От една страна, искаме да подсилим положително желаното поведение.
Вместо просто да кажем "Браво!", можем да бъдем по-конкретни за това, което са направили добре:
"Виждам, че си събрал всичките си плюшени играчки. Браво!"
От друга страна, е добре да намалим изявленията, които предизвикват срам като: "Засрами се - още не си подредил, а те помолих преди десет минути!".
Усещането за срам не е полезно за процеса на учене. Не забравяйте, че ние учим детето си на умение, което то все още не притежава!
Когато използваме заплахи или крещене, децата ни може да се подчинят, но никога няма да научат истински уменията за подреждане, освен ако не се чувстват емоционално сигурни.
"Виждам, че все още имаш играчки, които трябва да бъдат прибрани..."
Използването на "Виждам..." и "Забелязвам" по този начин прави прибирането по-неутрално и ни позволява да насочваме детето си, без да изглежда като поправка.
Ние задаваме подхода, от който се нуждаят, за да направят следващата стъпка.
Съвет 5: Създайте рутина на почистване и подреждане и усещане за екипна дейност
Може да е например след вечеря всяка вечер.
Обявете време от 5 минути за събиране на играчки и подреждане преди лягане. Но нека това да бъде всяка вечер, без изключение.
И нека в това събиране и подреждане да участва цялото семейство, за да разбере детето, че не е само то, което трябва да свърши "неприятната работа".
Когато всички го правят, няма как и то да не го прави.
Задайте бързо темпо, а когато сте готови се възнаградете всички - например с почивка или обсъждане на положителното общо преживяване.
Съвет 6: Особено важно е преди да учите децата да подреждат, да премахнете всички ненужни играчки!
Когато детето ви разполага с твърде много играчки, се получава свръхстимулация и то дори не е в състояние да си играе ефективно, камо ли да събира играчките.
Истината е, че децата ви никога няма да могат да събират играчките си последователно, ако в тяхното обкръжение има твърде много играчки. Всеки път ще е трудно.
Едно от най-добрите неща, които можете да направите за детето си, е да премахнете счупените и ненужните играчки.
И тези, които са много. И най-вече: онези, които вече не са за възрастта на детето, дори то да продължава да си играе с тях.
Повече за това как и кои играчки да премахнем, прочетете тук:
Антисъвет 1: Как се справям аз, дори да не е педагогическо.
И във връзка с разчистването на играчките, ще ви призная за моя особено ефективен метод, който използвам, когато ми дойде до гуша, прибирала съм десет пъти играчки за деня и вече ми се повдига, а детето продължава да разхвъля.
Имайте предвид, че това е особено ефективен метод!
Вероятно изобщо не е полезен за бъдещото развитие на детето и вероятно не е и педагогически издържан... и вероятно някои експерти по нежно родителство ще го определят като травматичен.
Но действа, о, как действа!
Вземате един чувал за боклук. И казвате: "Всичко, което не е прибрано, отива в кофата за боклук!".
След което започвате да хващате една по една играчките и да казвате: "Зайо трябва ли ти? Ааа, трябва ти!? А тази кукла...?".
Използвйте изречения като "Кубчетата май вече няма да ти трябват..." и "Ще изхвърлим тази стара книжка, защото си я разкъсала...", и "Мисля, че колекцията от формички не ти е нужна вече... Нужна ти е?! ЗАЩО ТОГАВА Е ХВЪРЛЕНА НА ЗЕМЯТА?!?!"
Ето така ЩЕ НАКАРАМЕ детето да скача като опълченец на всяка играчка и стремглаво да я слага на място!
Всичко останало, което написахме по-нагоре е просто, ЗА ДА ГО НАСЪЧИМ.
