Дали да се отворят детските градини изглежда е тема, по която всички, освен родителите, имат най-правилното мнение.
Здравният министър – дългогодишен шеф на една от най-големите болници у нас, както и още няколко експерти в областта на здравеопазването промениха мнението си през изминалата седмица и повечето се съгласиха, че все още не е особено безопасно детските градини да отварят на 14 декември, въпреки предложението на министър-председателя.
Но дали няма в крайна сметка да надделее политическото решение и в понеделник яслите и детските градини да осъмнат отворени? Все още не е ясно. Не се знае и дали експертите няма да променят отношението си по въпроса – в крайна сметка от тях видяхме и твърде много драстични промени в поведението, за да се учудваме.
Но целият този вопъл градините да не отворят сега, а след седмица или две всъщност няма много голям смисъл.
Първо, след седмица-две кое по-точно от обстановката ще се е променило? В държави, които затвориха много преди нас, все още не се наблюдава драстично подобрение на пандемичната обстановка.
До безкрай ли ще седим по домовете си в страх и в изолация, които се отразяват дълготрайно на психиката на децата и на родителите им? Естествено, че никой не иска сблъсък с вируса, нито пък, не дай боже, да загуби близък заради него. Но ако днес не се изправим срещу болестта, утре ще се изправим срещу глад, безработица и още по-страшни последствия.
Ако този вирус е тук, да изправи човечеството срещу себе си, тази една или две седмици не решават абсолютно нищо.
Освен това и лекарите за това време не могат да си отпочинат, както някой, незнайно защо, очакваше да се случи.
Но да погледнем последствията от седенето на децата у дома… от личен опит.
С две деца, едното от които онлайн ученик, плюс работа от вкъщи, на оставеното без абсолютно никакво наблюдение у нас дете в предучилищна възраст, аз в момента не мога да предложа нищо.
То скучае, кака му учи, аз работя. И така всеки ден, часове наред, дни и седмици наред. Всичко това съпроводено с лоша храна (защото не можеш да предлагаш топла супа постоянно през целия месец), и за да убием малко от скуката – часове наред пред електронното устройство или телевизията.
За излизане навън няма време, защото, както казах, работя, а пиша и домашни до късно вечер с голямото дете. Ако по този начин трябва да продължи страхуването от вируса, това много скоро ще ескалира в други проблеми, за които дори не ми се мисли.
Страшното е, че само за две седмици вече виждам и първите симптоми, но съм безсилна да ги спра. И моля, не се наемайте да ми обясните как трябва да го занимавам това дете или то да си играе само… То поигра, поигра, ден, два, седмица…. Работодателят ми освен това не ме пита дали съм си забавлявала детето, пита свърших ли онова, за което ми плаща.
Социалният министър Деница Сачева предлага трогателни начини да се подпомогнат хората, които са останали без работа или са в неплатен отпуск заради пандемията. Но аз ще се опитам да запазя работата си, въпреки проблемите с онлайн ученичката и по-малкото дете, защото ако предлаганите помощи са временни, то кредитът ми е доста по-дългосочен.
И не на последно място, колкото и гаден да е този вирус, засега поне е щадящ към децата. Защо да ги осакатяваме като социални индивиди, оставяйки ги вкъщи прекомерно дълго, когато опасността за тях не е толкова голяма?
Единственият приемлив аргумент детските градини да не отворят може да дойде, ако това е опасно за възпитателите или както стана в училищата – учителите отказаха да преподават от страх.
Достатъчно убедително обаче се повтаря, че не най-малките са големите разпространители на вируса.
Разпространяват го онези, на които им е важно да се съберат за 8 декември, да напазаруват евтино в Джъмбо, да не носят маска в градския транспорт или да се събират по съседски ден след ден.
Така че, щом темата позволява толкова много „експерти“ да се изказваме, давам глас за това детските градини да отворят и децата да се занимават с по-адекватни за възрастта им дейности, отколкото с прекомерните ни страхове.
Още от Доня Елзиния:
Не, работа и първолак онлайн не се съчетават
