Повечето родители лъжем. Ето, казах го. И мога да го повторя. Защото повечето родители наистина лъжем понякога. Налага ни се. Дори експерти признават, че понякога е необходимо, за да избегнем някой детски пристъп на истерия, но и с това трябва да се подхожда с мярка и да не се злоупотребява. Феята на зъбките – да. Няма да пораснеш, ако не си изядеш всичко в чинията – не, благодаря.
Твърде честото разказване на залъгващи истории на децата може да увеличи честотата, с която самите деца след това ще лъжат нас, докато растат и опитват да си извоюват определени привилегии. Създаването на култура на честност у дома е важно, и освен това е наша работа – инициативата идва от големите, а не от малките. Но пък от време на време някоя мимолетна лъжа може да се окаже доста добра идея, особено когато се случва в името на благополучието на детето. „Дойде ти време за лягане, Сънчо вече лети насам“ и „магазинът за лакомства вече затвори, ще работи чак в понеделник“ попадат в тази категория лъжи. Психологът Анджела Каранджа дефинира тези невинни и безобидни лъжи като „инструментални лъжи“. Те се разпознават по това, че са твърдения, на които след време човек може да погледне с усмивка, не с обида.
Вижте още: Бебето ти будува по цели нощи? И моето
Невинните лъжи предотвратяват определени щети върху децата и ги научават на здравословни навици. Полезни са, стига да ги разказваш като истории и приказки, без да рушиш доверието у детето. Такива лъжи може да помогнат за изграждането на поведения като лягане навреме, миене на зъбките, сгъване на дрешките. Колко по-лесно е например да кажеш на детето, в кръга на шегата, че джуджетата на Дядо Коледа по цяла година наблюдават и записват дали децата се грижат добре за себе си.
Родителите обаче трябва да са готови да признаят кога думите им са лъжа.
Времето на приказките и историите залъгалки изтича бързо. В един момент те вече не действат като ефективен мотиватор. Ако прибягваме до такива фантасмагории твърде често и само с цел да улесним собствения си живот като родители, рано или късно ще разрушим доверието на децата си. Вместо това трябва да се стремим да намерим начини да обясним истината с прости думи, така че децата ни да имат възможност да изградят необходимите умения, за да се справят с негативните емоции като разочарование. Това изгражда доверие и трайна връзка между нас и децата ни, а прекомерната употреба на лъжливи историйки може да ги унищожи.
Не е препоръчително да лъжем децата, за да ги накараме да ядат.
Майка ми например дълги години е вярвала, че в мивката живее смок, който се храни с прясното мляко, което тя тайничко от родителите си излива, и някой ден ще порасне достатъчно, че да излезе да я изяде.
Вижте още: С деца на път, или как да не превърнем влака и самолета в ад за всички
Според детски психолози няма сценарий, в който залъгването на децата, за да се хранят, да има полезен ефект. Храненето е свързано с твърде много потенциални психологически проблеми, много от които водят началото си още от най-ранна детска възраст, и изричането на уж невинна лъжа, за да е спокоен родителят, че детето няма да си легне гладно, може да се окаже един от факторите, които впоследствие да породят нездравословно отношение към храната. Идеята, че карфиолът или броколите могат магически да направят човек висок и красив, звучи невинно, но не представя истинските причини за пълноценно и здравословно хранене.
По-добре е да проведем разговора за храните и ползите от тях спокойно и искрено, аргументирано, и извън масата за хранене. Можем да го поднесем под форма на игра на кухня или на готвачи, да стумулираме детето да подготви за играчките си чиния за вечеря със здравословно меню. Или пък просто да го включим в процеса на готвене у дома, съобразено с възрастта и уменията му. Самото дете ще е далеч по-ентусиазирано да хапне ястие, в чието приготовление е участвало.
Не са невинни и лъжите, които раждат предразсъдъци и омраза, страхове. Като например онази, че ще те надбори ромчето, ако не си изядеш всичко в чинията, която твърде често сме чували като деца.
Вредят и твърденията, които разрушават доверието между родителите и децата и създават невярна представа за реалността – като например да заплашим детето, че ще се обадим в полицията, ако не ни слуша, или да го убеждаваме, че родителят, който си стяга куфарите и напуска дома, просто отива на почивка. Понякога са нужни не лесните лъжи, а трудните истини.
Вижте още:
„Извини се!“, „Не плачи!“ и още 5 масови, но вредни изисквания към децата
