След юбилейно събиране от завършването на стария клас, един от съучениците, с когото през годините останах приятел, ми сподели: „Образованието е пълна измама! Двойкаджиите са се ориентирали по-добре в живота…“
Сега учениците пак тръгват на училище под една или друга форма. А родителите нямат поводи за оптимизъм относно предстоящото обучение и развитие на дечицата им, особено на фона на пандемията. Обаче това не ни пречи да си помечтаем как един ден в милото ни българско образование ще се въведе поне малко новост по отношение на материала и преподаването.
Ето какви дисциплини лично на мен би ми се искало някога някак да намерят място в учебния план.
Нови предмети, които поне малко да подготвят децата за реалността, за живота такъв, какъвто е и може би ще бъде:
Хигиена на информацията
Вероятно всички възрастни ежедневно усещаме колко „замърсена“ е средата ни с излишна, фалшива, манипулативна, опасна, изкривена и неактуална информация. Често изпитваме трудности да я преценим добре, да я проверим изрично, да се съсредоточим и да отсеем вярното и полезното сред излишъците от подобие на информация. Децата растат в тази среда и е добре да разполагат с удачна навигация в „плявата“, още повече, че за тях в определен момент загубването в нея може да е и доста по-опасно.
Финансова култура
Много от нас, възрастните, сме по-скоро неграмотни в тази сфера. Не притежаваме много знания и умения относно това как да изкарваме доходите си, как да управляваме разходите си, как да спестяваме (а и инвестираме) и т.н. Дори самото ни отношение към парите и печеленето им сякаш е сбъркано. Популярността на бързите кредити, заложните къщи и хазарта не са случайни. Има различни организации и проекти, които отделят внимание на образоването на децата (а и възрастните) в тази посока. И все пак би било чудесно, ако това залегне в учебния материал. Разбира се, не за да се смятат лихвени проценти по кредити, нито да се копаят криптовалути или да се учат наизуст тарифи на банки. А да се помогне на децата от малки да схващат логиката на спестяването, да се мотивират да поддържат определена сума като буфер, да търсят начини да имат свои доходи и да могат да усетят онова удоволствие и спокойствие да изкарваш, да разполагаш и да харчиш собствени парични средства.
Логика и аргументация
У някои хора сякаш по рождение логиката се чувства у дома си и те боравят с нея ясно и леко. Повечето хора, за съжаление, кръщават някакви други понятия „логика“ и „аргументи“. Цяло наказание е да наблюдаваш спорове (рядко могат да се нарекат дискусии или дебати) из медиите, в които по-скоро се прилага твърдоглавие, повторение, повишен тон и прекъсване, отколкото тези аргументи. Особено през последната година и половина – все едно вирусът унищожи логиката при повечето хора. А на децата имаме наглостта да им се дразним, ако ни отговарят със „Защото така!“.
Водим се зрели и рационални хора, а се замерваме с полуверни-полусчупени тези и „уж“-аргументи. Облягаме се на половинчата логика, даваме на теории ролята на доказателства и бъркаме полуистини с аксиоми. Превръщаме изолираните случаи в правила. Жонглираме и разместваме произволно подмножества и множества – въпреки простия пример, че „Всяка крава е животно, но не всяко животно е крава“. Та може би ако хванем децата навреме с такъв предмет, правилно преподаван в училище, някога, някъде, общуването на хора с различни позиции ще е по-смислено.
Ориентация
В околната среда, в живота изобщо. И вместо децата, като пораснат, да се сблъскат с някои неща в реалността, може съвсем простичко и ясно те предварително да им бъдат обяснени и показани. Онова, което един ден децата ще трябва да разбират, да умеят да извършват самостоятелно, да се справят при контакта си с него: чек-ин на летището и правилата в самолета; какво е полиция, съд, община, парламент; видовете кандидатстване на работа и дори преговори за заплата; кои професии какво точно правят и какво се изисква от работещите ги да умеят; важните съображения при покупка на кола, къща, компютър; как се прави резервация в хотел или ресторант; какво се променя, когато станат пълнолетни, като права и задължения и т.н.
Повече изкуство
Каквото и да е, под каквато и да е форма. Стига учениците да участват активно. Но не по Музика да се преподава биографията на композитори, нито видовете ноти, нито дори текстовете на народни песни. Не е важно какво да е изкуството – а децата да се включват – да пеят, да танцуват, да рисуват, да моделират, да творят каквото и да е. Дори да измислят вицове, да си ги разказват и да се смеят в час. И на този учебен предмет да се гледа просто като на терапевтичен. Би се отразило чудно на по-агресивните деца, на децата с ниско самочувствие, на децата, на които им е трудно да стоят кротко на чина и на децата, които не ги бива много в математиката или химията, но се изразяват пълноценно чрез изкуството (т.е. нещо като на почти всички ученици).
За финал ви черпя с един виц, измислен от голямата ми дъщеря, когато беше на 6:
„Малкият принц и баба му се разхождали в планината. Малкият принц видял нещо интересно на земята и поискал да го вземе, но баба му казала: „Не пипай – щом нещо е на земята, значи е акано!“. Продължили да се разхождат. Баба му се спънала и паднала, после подала ръка и му казала: „Я ме вдигни, че не мога да стана!“. А Малкият принц отвърнал: „Аа, не – щом нещо е на земята, значи е акано!“.“
Още от Милен Антиохов:
