Като родители много се стараем. Поне някои от нас. И само понякога.
А друг път всичко ни дразни: искаме единствено да си гледаме филма/ телефона/ книгата и детето да си легне. Ако може самичко, без да го приспиваме. Или ако може самичко да отиде на детска градина / на училище/ при баба си. И да не ни говори. Само да помълчи малко.
Не, не сме лоши родители. Просто понякога ни идва прекалено.
Но е хубаво да си спомняме, че някои неща, които правим като родители, радват децата ни особено много. Уви, някои от родителските дейности по общуването не обичаме да ги правим - например да си играем на "магазин" или на "падам в морето от стола", или на гоненица.
Но ако знаехме колко благодарни ще са ни децата!
Те, разбира се, не могат (и най-вероятно изобщо не се сещат) да изразят своята благодарност за нашите грижи за тях. Но ако можеха, със сигурност щяха да ни кажат колко много обичат, когато:
...ги изслушваме, без да ги прекъсваме.
Родителското внимание ги кара да се чувстват съществени. Важни. Нашето внимание е всичко, за което те се борят. Вярно, че историите им често са като от "хиляда и една нощ": понякога нямат начало, нямат край и сякаш нямат смисъл - поне за нас, възрастните и логичните. Затова вместо да ги слушаме, им казваме да млъкнат и да не ни занимават.
Или им показваме, че имаме много по-важни неща да правим, отколкото да слушаме техните "дрънканици".
Но ако можеха да ни благодарят, то щеше да бъде за моментите, в които сме стояли, кимайки с разбиране, и сме изслушвали фантастичните им истории или новата им обсесия по това или онова, без да ги прекъсваме и апострофираме. Без да ги назидаваме.
Ако слушаме повече децата си, те ще ни споделят повече.
Проблемът е, че има твърде много родители, които не желаят децата им да им споделят. Именно затова и не ги слушат.
...присъстваме на техните училищни събития, празници, концерти, награждавания и се радваме на успехите им.
Детето иска да знае, че вие сте сред публиката, когато демонстрира нови умения или нещо, което е научило и което би впечатлило големите. То има нужда да вижда, че вие го виждате и подкрепяте. Че ви пука. Това му повишава самочувствието и го мотивира да продължава.
То ще запомни моментите, когато мама или татко са се просълзили от гордост или умиление. Точно както ще запомни и липсата на родителите си в публиката.
...прекарваме време заедно.
Детето иска да бъдете заедно всеки ден. Докато е малко, настоява да играете заедно. Като порасне му харесва да измисляте заедно щуротии и да бъдете съучастник.
Иска да излизате заедно по магазините, да обядвате или вечеряте заедно. Да присъства, когато имате гости. И не иска показвате, че не ви е приятно и ви е скучно. Поне за малко.
... им се извиняваме.
Ако сбъркате някъде, имайте смелостта да се извините на своето дете. Така ще покажете, че предпочитате да запазите връзката си с него, отколкото да бъдете прави на всяка цена. Кажете му, че сте сбъркали. Покажете му, че и то има свободата да бърка и че след това следва да се извини, ако някой е засегнат.
Трябва да уважавате чувствата на децата си. Когато се извиняваме, те се научават, че и техните чувства са важни. Научете ги да бъдат милостиви, емпатични и да решават емоционалните проблеми, в момента, когато те възникнат.
...спазваме семейните традиции.
Да спазваме рутината на семейните традиции е любимо на много деца. Например когато по празниците гледаме заедно филм. Или готвим заедно.
Традициите не трябва да бъдат сложни или скъпи. Не ни е нужна огромна елха, за да се чувстваме добре по Коледа. Семейната топлина е много по-важна.
...им помагаме с домашните, без да се изнервяме.
Писането на домашна работа обикновено е стресиращо. Затова децата искат да бъдем търпеливи.
Нашата родителска спокойна подкрепа ги окуражава и им дава смелост да се представят пред другите деца и учителя. Важно е да им показваме, че не трябва да се отказват и трябва да продължават да опитват, дори когато се чувстват затруднени. Защото накрая ще успеят...
Така се учи увереност и устойчивост - чрез спокойно присъствие и напътстване. Чрез изслушване и помощ.
...ги прегръщаме и им демонстрираме обичта си.
Прегръдката е толкова важна за детето, колкото и въздуха. Физическата близост показва, че обичаме детето и сме до него. Показва грижа, дори и без думи.
Прегръщането с децата ни засилва нашата връзка, помага им да се чувстват сигурни и обичани, подкрепя емоционалното им здраве и вдига самочувствието им.
И все пак всяко дете е различно: някои деца не обичат да бъдат гушкани и прегръщани толкова много. Уважавайте тяхното усещане за близост и не прекалявайте, ако те изразяват недоволство.
...признаваме усилията им, а не само резултатите.
Те мечтаят родителите им да забелязват усилията, които полагат. Това е също толкова важно, колкото и когато забелязваме и ги хвалим за добрите резултати. Когато виждаме, че детето се старае, е много хубаво да показваме, че това ни впечатлява. Така насърчаваме опитите и ученето.
Децата трябва да знаят, че грешките са част от урока и че дори резултатите да не са чак толкова зашеметяващи, упорството е по-важно.
...забелязваме специалните им интереси и хобита.
Всяко дете има специални интереси. Хубаво е, когато родителите ги забелязват и ги записват на уроци, съобразени с тях. Грижете се за хобитата им, обръщайте внимание на уменията им и им дадете време да ги развиват със собствено темпо.
