Сийчето от кварталния магазин води двойното счетоводство за цяла държава.
Спомням си как преди два дни се събудих с две ясни мисли в главата:
- Че Нова година пак мина прекалено бързо.
- Че ако не изпразня касичките на децата СЕГА, след месец ще трябва да участвам в курс "Нумизматика за напреднали".
Защото, да - януари е. Последният официален месец на лева.
И докато интернетът гори и разни хора пишат във фейсбук "НЕ НА ЕВРОТО" по три пъти (за да се отчете в Брюксел, естествено), и докато в Кърджали дюнерът мистериозно поскъпна от 8 на 16 лева още през ноември заради еврото - аз стоя на пода, заобиколена от стотинки, и се чудя дали да се кандидатирам за финансов министър.
Бурканбанк срещу Еврозоната
Да започнем от най-големия страх: "Ще ни вземат спестяванията!"...
Децата реват, аз им дърпам касичките от ръцете.
Ако спестяванията ви са в "Бурканбанк" като техните, или скрити зад зимнината, опасността не идва от еврото, а от това, че някой ден ще забравите къде точно е бурканът.
Истината (да я кажем тихо, за да не ни уплаши пак): левът от 1997 г. е вързан - първо за германската марка, после за еврото. Той отдавна не е самотен вълк, а по-скоро куче на каишка. Просто сега сменяме каишката с по-надеждна.
Дюнерът, покривът и заплахата при превалутиране от недостиг на кисело зеле
Човекът, която ремонтира покрива миналата есен, ми каза с тежък глас:"От януари цените ни ще са двойни. Заради еврото."
Моят логичен отговор беше: "Чудесно. От януари аз няма да ви викам. Заради еврото."
И така пазарът се саморегулира. Магия.
Същото е и с дюнерите, кафетата и апокалиптичните прогнози за "утре - фалити, инфлация, ровене по кофите".
Спокойно. Утре дойде. Все още си имаме кисело зеле, въпреки че и такива апокалиптични прогнози имаше - че щяло да изчезне с въвеждането на новата валута...
Никой не го взел. Ходих в мазето и проверих. Не са регистрирани и намалени нива на производство и консумация на този фин деликатес в други държави, приели еврото преди нас. Надежда има.
За касиерките и еврото
Най-хитро в цялата работа е, че държавата стовари прехода към еврото върху "търговците". Което звучи абстрактно, но всъщност означава:
Сийчето от кварталния магазин води двойното счетоводство за цяла държава.
През януари тя:
- приема левове и евро;
- връща центове;
- смята наум;
- затваря деня с две каси;
- и междувременно знае дали мъжът ви вече е взел хляб.
И точно заради нея - не бъдете контраевро-революционери на дребно.
Да плащаш със събирани 12 години стотинки, "за да покажеш позиция", не е бунт, а тормоз над друг човек и нечий малък бизнес. В много случаи е и някой, когото познавате лично.
Две прости неща, които можем да направим:
- Обменете си левовете в банката. Да, и стотинките. Това им е работата и са готови.
- Плащайте с карта или в евро.
"Ползвахте ли вече евро? Ухапа ли ви?"
Аз ползвах. Не ме ухапа. Стоях на касата, броях банкноти и монети, гледах виновно. Накрая касиерката просто каза: "Спокойно, всички сме така" и ми върна ресто в центове. И това всъщност е най-точното описание на януари 2026 г. - всички сме така, само че някои го изживяват във фейсбук с главни букви.
Револют също сам ме "обърна" без да ме пита (и това мина като онлайн скандал!, но пък след като ме предупреди 3-4 пъти).
Още не съм отваряла онлайн банкирането, но и там 100% са действали подмолно докато се опомням от празниците и сами са превалутирали сметките. Светът и от това не свърши.
Черешката на информационната ми торта е паниката, че "българското евро било фалшиво". Спокойно. Никой не печата евро в мазето. Имаме една от най-модерните печатници на банкноти в света.
А и върху една от най-силните валути в света вече има надпис на български.Това, между другото, е доста по-сериозен паметник от много други.
Кратък и безболезнен урок по история
Левът е прекрасен. От 1880 г. насам е минал през какво ли не - франкове, златни стандарти, хиперинфлация, 3000 лв. за долар и 1997 г., за която някои все още имаме живи спомени.
Точно затова еврото е защита, а не заплаха.В еврозоната няма как някой с 121 гласа да реши "айде да си поиграем" със спестяванията ви.
Това е скучно, стабилно и... да, не много романтично. Но стабилността рядко е.
Разбирам хората, които се страхуват. Страхът е човешки.
Но нека сме честни: страхът тук се подгрява целенасочено - както беше с НАТО, Ковид, 5G, бежанците и каквото там следва да се страхуваме.
Еврото вече е факт. Мачът е свирен. А ние имаме по-важна задача: да си пазим касиерките, да си пазим нервите и да не правим живота по-труден на хора, които са точно като нас.
Аз отивам да занеса една торба стотинки в банката.
Децата мирясаха, защото им обясних, че им давам същата сума, но в новата ни валута. И Европа ни прие.
И да - касичката изглежда малко по-празна, но бъдещето не е.
(За част от статията вдъхновението ми е от и един коментар на Велина Томова от Фейсбук, на които искам да отдам дължимото тук. А докато писах статията, един програмист - Александър Алексов - публикува в социалните безплатен превалутиращ калкулатор за ресто, с който да облекчи точно малките търговци. Аз ще го покажа на Сийчето.)
